Намигване от дяволчето Яна

Критични вибрации

Северина Самоковлийска /Annabell_/ | 2009-05-30


Първо впечатление от "Хроники от Сърцето на Дявола" - ако в някой от крачолите на времето се кръстосат гени на Роулинг, Пратчет и Тимоти Зан (не знам защо, но за него си мислех през цялото време докато четях), резултатът ще се казва Яна Александрова. И на всеки, който прочете романа ще му стане ясно, че сравнението ми изобщо не е пресилено.

  С какво си приличат "Хари Потър" и "Хрониките"? Безспорно има общи неща. Като започнем че и в двете става дума за училище за "специални деца", и минем през прилики между някои от героите (Емалин, която на мен лично ми напомня за Хърмаяни, и Дентал Академи - за Драко Малфой). Което никак не намалява стойността на романа - все пак напоследък чувам че дори Урсула К. ЛеГуин била преписвала от великата Джоан Роулинс, та защо една млада писателка да не се опре на нея?

  Първият роман на Яна поразява с грамотното си написване - изчистеност от повторения, неясноти и изречения, които траят по три абзаца; разбираем и увлекателен език.

   Свежото чувството за хумор, което блика от страниците му го прави дори още по-лесен за четене. (На мен лично любимата ми сцена е с блондинката "под прикритие", която все пак получава стая в розово. Може би заради брюнетчестата ми злобна душица...)

  Освен това човек не може да остане безразличен и към имената на героите - Соларис Варварина, Колгейт Академи и синът му Дентал Академи.

   Героите са пълнокръвно описани, всеки от тях има своите страхове и слаби места. Но и всеки от тях се научава да ги контролира и продължава напред, въпреки всичко. Или пък се отказва, защото още не е готов. Злодеят не е заклеймен като такъв, а съвсем в традициите на един мой много любим роман - "Добри поличби" му е дадена "свободата" да се подчини (или не) на предопределеността си, да избере злото или да се бори с него... С две думи - при никой от героите не е забравено най-важното - че са просто деца. И като такива, имат право да се страхуват, да оплескват нещата и най-важното да се НАУЧАТ да бъдат герои. Да открият своята истина и своите критерии за добро и лошо.

    Невинната закачка в началото на романа, когато писателката ни въвежда в Отпадъчната вселена - мястото от което започва романа - "...енергиите много  си падали по точно този учен. Някой недотам симпатичен вероятно би се събудил на плоска планета" си е признание за прочетени романи от Пратчет. Признание, поднесено с такава дяволита и подкупваща усмивка, че дори аз съм склонна да й го простя.

    С края на "Хроники от Сърцето на Дявола" идва и края на приключението със затворниците от Сърцето на Дявола, но не й на историята за Кристала на Антихаоса, което означава, че можем да очакваме продължение.

    И мога само да се надявам, че Яна Александрова ще продължи да развива таланта си, защото въпреки изключителния й първи роман, потенциалът й е огромен и тепърва ще има какво да ни научи. Няма да се изненадам, ако името й прехвърли родните граници, всъщност дори й го пожелавам. За родната ни литература би било хубаво да има за посланици писатели, които знаят как да си служат с езика ни.


2009-05-30 | Прочетена: 1754