Денят на детето и книгите

Тема на броя

Илияна Делева /ила/ | 2009-05-30


Когато бях малка... Когато децата ми бяха малки... Първи юни и в двата случая беше прекрасен ден. Обикновено слънчев. Или поне такъв го помня. Винаги на разходка - с мирис на окосена трева и захарен памук, с шума на река, въртележки и песен на птици. От разходките с баба и дядо по Тюлбето, през тези с майка и татко в Парка на свободата, понякога само с дядо до Бялата вода -  до онези в Южния парк с моите деца ... Те всички бяха традиционни, различни, прекрасни. Неизменно беше едно - всеки път се връщах вкъщи с детска книжка в ръце, или две, или...

Тази седмица изпратихме  мейли на всички издателства, имащи в листа си детска литература. Отговор - само от Хермес. И започнах да оглеждам библиотеката си, да разравям главата си и да сърфирам в нета. Не може първоюнският ни брой да излезе без темата книги за деца. И ми просветна - вчера раздаваха свидетелства и бележници, учителките с тях дадоха подарък: Ваканционна тетрадка. Днес  ще заведем деца на празника пред Народния дворец на децата и ще мислим за билетчето за градски транспорт, те ще си купят балон и нещо за хапване. А живата книга? Кога ще я получат и къде, от кого? И все пак - аз съм непоправим оптимист и започвам.

В библиотеката ми - на едни и същи места моите, техните книги. Те вече са големи за истинските детски, но до Приказките на Елин Пелин има касетка на Театър ПАН с Полицаят Артър, том от Хари потър, Роня, сдъщерята на...Астрид  Линдгрен, и Дъщерята на огъня ( кой ли беше автор - това го купих от един панаир на книгата от един малък щанд - май на Буквите- Деси си я поиска)...

В главата ми спомен за красиви и шарени книжки на Златното пате. Не бяха ли те тези, които издават прекрасните стихчета на Ангелина Жекова и Галина Златина, заедно с бебешките картонени образователни с дръжки, за гушкане, за оцветяване. Егмонт, които възстановиха традицията на изрязаните приказки - книга като истински театрален декор. И безброй списания за деца и юноши. Не, че си падам по Уич и Уинкс. Предпочитам вещици и феи пред детски списания, изживяващи се като женско такова, но за по-младички дамички.И аз като майка съм купувала чат пат по някой брой.

А в нета - много интересна статистика. Пиша търсенето си и получавам отговор: около 1 360 000 за детски книги. Он-лайн книжарниците са пълни със заглавия, със снимки на весели корици, с автори стари и нови. Много по-пъстро и по-пълно от която и да е домашна или училищна библиотека. Има. Но дали стига до децата?

И си спомням как преди доста години с колега - начална учителка слушахме радиопредаване за четенето. В него изнесоха статистика, че българинът чете средно една и половина книги годишно. А ние бесни оптимистки бяхме дали на децата за лятото по дванадесет. 

Времето минава. Възникват инициативи като Голямото четене, Пловдив чете, в Столична библиотека кметът чете приказки на глас, защото.... Дали те ще наваксат пропуснатото? Има надежда. Уверявам ви. Голямата ми дъщеря започна да рови в книгите, които донасям вкъщи и дори да прочита някои преди мен.

Но трябва ли да чакаме децата да пораснат? Не трябва ли ние възрастните да сме тези, които ги заобикаляме с книги? Без страх, че ще ги скъсат, надраскат и няма да разберат. Без опасения, че може би неса за тях. И дори ако трябва книга вместо почерпка за празника. Струва си.


2009-05-30 | Прочетена: 1698