КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

Преображение господне - роман за преображението в историята и душата

Критични вибрации | Илияна Делева

Когато взех в ръце малката книжка със заглавие „Преображение господне" на Георги Михалков се замислих дали това не е някакво религиозно писание, но указаният жанр - „роман" ме накара да се замисля за друго. Оказа се доста интересно четиво. Исторически роман, разказващ за неописваното подробно от историците  въстание - Преображенското. При това събитията са разказани от името на участник  - живо и образно, с чувство и размисъл на човека,  минал през пътеките на борбата и спъвал се във въпросите на душата си.


 Когато взех в ръце малката книжка със заглавие „Преображение господне" на Георги Михалков се замислих дали това не е някакво религиозно писание, но указаният жанр - „роман" ме накара да се замисля за друго. Оказа се доста интересно четиво. Исторически роман, разказващ за неописваното подробно от историците  въстание - Преображенското. При това събитията са разказани от името на участник  - живо и образно, с чувство и размисъл на човека,  минал през пътеките на борбата и спъвал се във въпросите на душата си.

Преображение господне - празникът, бележещ края на лятото и даващ отговор на въпросите. Преображението на Исус, извършено да укрепи вярата и да разсее съмненията е точното заглавие за тази книга. Защото в нея младият четник преживява точно това - преобразява душата си, укрепва вярата си в свободата и разбира, че всяко добро има своята висока цена. Според българския народен календар на този ден настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи. Според вярванията на този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече. Така трябва да стане и с робството, да си отиде завинаги, да започне истинският живот, свободният. Към това са насочени мислите на повечето от въстаниците. Но животът е това, което се случва докато... Въстанието избухва. Ясно е, че подготовката не е достатъчна. Има разногласие за средствата, с които да се постигне целта. Трудно е да се биеш с добре организирана и обучена армия. Ентусиазмът и идеализмът са добри за да запалят още такъв, но когато стане трудно, когато се стреля, дали са достатъчни?

„Преображение господне" е книга за търсенията на отговори. Какво значи свобода? Дали тя е „да не се страхуваме, че ще ни набият и ще ни ограбят. ... да знаем, че има кой да защити нас, нашите майки и сестри." Дали „за всеки тя е различна" или е една за всички.

Пъстрата палитра от образи - четниците са и по-млади и по-стари, и с опит и съвсем „голобради". Особено силен е войводата Вангел - той е истински водач, знаещ, можещ и преценяващ. А заедно с това и човек на честта, сам издал и изпълнил присъдата си, когато надеждите се превръщат в поражение. Хората в селото - майката, бащата, братът, любимата. Всеки от тях носи в себе си и едно (не само едно) човешко чувство - безпрекословната вяра, възхищението, гордостта, съмнението, недоверието, страха...

Действието е сгъстено. Времето е малко. Сменят се картини и житейски ситуации.  Чучулигово е свободно - радостта от победата, гордостта от свършената работа обземат младежа. Но там трябва да се срещне с другата страна на борбата. Смъртната присъда за предателството го замисля за толкова много неща. Идва другото село и другата страна на въстанието - Змееево и разгромът. Тук чувствата и мислите са в коренно различен спектър. И отново на Студен камък - този път наистина студен, защото смъртта на войводата Вангел  отваря темата  за съвестта и изборите, които прави човек - за победите и пораженията, които е длъжен да приема по свой начин. Четниците бягат. Но и бягайки те вършат това за което са тръгнали - защитават хората, народа си. И по пътя към България се проявяват  вроденото им чувство за справедливост срещу изострянето на човешките страсти в екстремни ситуации - кратко, но цветно нарисувани от писателя.

Рамката на спомена отваря и затваря романа. Исторически по сюжет и философски по същността си той е книгата, която ни отваря очите за къс история, за къс българско време.


2009-07-06 | Прочетена: 1664