КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

„Бягства" - роман за завръщането

Критични вибрации | Илияна Делева

 Когато бягаме от нещо и някого сякаш е лесно, но да избягаме от себе си -  невъзможно. А така ли е? Какво търсим, когато бягаме? И какво намираме? Не се ли завръщаме всеки път към мястото от където сме тръгнали? Какво ни очаква при завръщането? Това са въпроси, които читателят си задава докато чете романа  „Бягства" на Георги Михалков.


 Когато бягаме от нещо и някого сякаш е лесно, но да избягаме от себе си -  невъзможно. А така ли е? Какво търсим, когато бягаме? И какво намираме? Не се ли завръщаме всеки път към мястото от където сме тръгнали? Какво ни очаква при завръщането? Това са въпроси, които читателят си задава докато чете романа  „Бягства" на Георги Михалков.

Това е роман, описващ човешкия  живот като пътуване. Главната му героиня Калина преминава през света, от София до морето и обратно, до Куба и отново у дома, до Испания и обратно. Тя следва поривите на сърцето си, тя бяга, тя  открива и се завръща, тя поема по пътя на икономическата принуда и отново -   към дома и към себе си. В тези дълги или кратки пътувания тя  търси себе си и смисъла на живота, така както го търси и всеки от нас. По пътя среща различни хора, които оставят у нея различни следи, но всъщност са кратки спирки по големия път към себе си. Палитрата от образи, схематични герои, които показват на момичето и жената Калина начините да обичаш и да мразиш, да бъдеш обичан, да бъдеш част от другите. Тези хора - контролиращата майка, подкрепящият баща, вуйчото,който помага; приятелите  - Мери, материалното момиче, състудентите, мъжете - по-често неподходящи и Раул, чужденецът, когото обиква.

Всички те са умело вписани в средата на една България от последните години на социализма и първите на демократичния преход, с непревземаемия изпит по научен комунизъм и малкото човече -преподавателят Йонов, с търсенето на работа, животът на квартира,  малките успехи - да вземеш решени и малките падения - да се повлияеш от другите. Един свят на лицемерие и искреност, в който принципите и вярата се препъват в необходимите компромиси, според част от заобикалящите я - съвсем невинно препъване. Но препъване ,които други е довела до компромиси със съвестта, нещо,което Калина не си позволява. И един свят на начало на промени и надежди, който обаче не се случва и за неслучването му сме виновни всички ние, които живеем в него -а в „Бягства" героите - безкомпромисният баща и правещият компромиси вуйчо като метафора, не толкова на развитието на възгледите, колкото на оцеляването, „променилият се" Йонов и искащият прошка насилник Данаил, превърналата се в скучна леличка Мери, търсещата Биляна и дори самата Калина, останала встрани, но завърнала се.

Светът на съвременна България е изграден на фона на общочовешките ни търсения на смисли и на откритието, че "Всеки от нас е болница и затвор", но така е, защото „Затворът е вътре в нас" и може би от този затвор бяга Калина през всичките си пътища. Може би иска да обикне за да избяга от него, но авторът внушава,че не можем да обичаме без преди това да обикнем себе си.

„Бягства", поне за мен е роман на завръщането. И тук няма никакво противоречие, защото всяко бягство ни води по пътя, най-главния - към намирането на смисъла.


2009-07-06 | Прочетена: 1661