КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

ПРОЕКТЪТ ЕМАУС или проектът на сътворението

Критични вибрации | Хрисимира Минковска


За разлика от всеки друг път, сега реших да не се изкушавам да погледна края на книгата преди да стигна до него, четейки съдържанието й. И така, не преугаждайки събитията, се впуснах в едно живо и изпълнено с действеност съдържание. Фабулата на повествованието се извиваше в съзнаието ми като низ от екстремни ситуации с неочаквани развръзки; като броеница от недоизказани истини, като върволица от маски и роли.

„ПРОЕКТЪТ 'ЕМАУС'" поставя въпроси, които спират дъха с убедителното си натъртване пред институцията на църквата и читателят неворно започва да се пита за истинността на истината - библейска, житейска, икономическа, политическа, лична. Всеки докоснал се до редовете на този роман проумява, че животът му - макар и собствен - се задвижва от чужди сили; че се влива във вече добре известни коловози (управлявани и манипулирани от умствено несъстоятелни люде); че живота ни е само даден за ползване.

Романът надлежно кореспондира с идеята за Страшния съд и за идването на новия месия. Сам по себе си той е апокрифно четиво, което гъделичка мозъка с простата яснота на думите си и учудващите метафори. В крайна сметка ПРОЕКТЪТ ЕМАУС обединява в себе си добре известни теми - лицемерие, борба за власт, корупция, влиятелност, пари, страст, лъжи, но всички те са обединени под шапката на библейските притчи и разказите за живота на Христос - тук наричан Емануил. И всъщност той, Емануил, е жертва на всички въвлечени - случайно или не - във водовъртежа на събитията. Главният герой е една съвременна проекция на Христос, който (освен с нанесените по тялото му наподобяващи на Христовите белези) кореспондира със святата личност и като духовност. 

ПРОЕКТЪТ ЕМАУС на друго ниво е една утопична плеяда за обществото не разделяно от религиите и техните убеждения и гръмко заявява, че каквито и имена да получи богът той е само един. В друг един пласт романът заиграва със сексуалната революция от 60те години на миналия век и станалите през 70те чести издевателства на родители над децата си, като проектира и разказва събитията с днешна дата, хвърляйки ясно озаряващи искри към  Античността, Средновековието, Инквизицията.

Ватикана се презентира с негативизъм и лицемерие, вътрешни (скрити в стените на града-държава) междуособни борби, убийства, лъжи. Тъмните страни на Храма на Католицизма явно проличават в залите за мъчения, които авторът Марко Бадзато рисува с особена чуствителност. Постоянно натрапващото се „...под, поречнял от векове наред засъхвалата кръв и посипан с вековен прах..." най-ясно показва закостенялото и грозното в папската столица.

Българската следа в романа е силна и дейна. Две личности - баща и син - се появяват като основни фигури в разплитането на създалата се сложна ситуация. И България - освен като засегната по повод на атентата срещу папата от 1981 год. - се преставя като идеален пример за съжителството на трите монотеистични религии. 

Плътното и напрегнато съдържание на книгата определено грабва с експресивната си привлекателност и чисто новаторската идея на автора. Станах свидетел на една история, където описателно-пейзажните форми присъстваха дотолкова, че да кореспондират с действителни места и обекти; дотолкова, че да създадат точна представа за локализирането на героите в даден момент и нито за миг да не накарат читателя да се отдели от усещането за истинност на написаното.


2009-08-02 | Прочетена: 1662