КНИГАТА, която обнадеждава

Критични вибрации

Зорница Раданова | 2009-08-02


 Много дълго време рецензията на тази книга отлежаваше в мислите и бележките ми. И не за друго, а защото тя е наистина сериозен труд, към който трябва да се подходи сериозно. За да не бъда голословна, ще си позволя да цитирам кратка част от анотацията към "Кризата, която обнадеждава": "Тази книга е едно уникално проучване на днешната българска литература в нейната сложна динамика... От години насам Владимир Трендафилов прави прозорливи антропологични анализи на българското литературно поле. Понякога влиза в произведенията и ги коментира отвътре като сложни системи от качества и несъвършенства. Понякога излиза от тях и ги коментира отвън, от гледна точка на яростните им борби за повече територия, власт, слава, контрол над публичното пространство.

Книгата не е за кандидат - студенти и попрецъфтели лирични души, а за читатели. Тя няма за цел да прави уводна реклама на литературата, а да я осмисля. Повечето неща в нея имат само едно извинение, задето са споменати вътре - това, че са верни."

 

С това, с което тази анотация завършва, аз ще започна. Тази книга наистина не е нито за кандидат-студенти, нито за любители на литературата като цяло. Това е едно задълбочено проучване на случващото се в наши дни на литературния фронт, подкрепено с имена, дати и събития. Но ако читателят няма достатъчна "основа" преди това - знания, информираност, умения за четене и анализиране - този труд не е за него. Той в никакъв случай не може да бъде учебна литература за студента, а само да разшири хоризонта на вече натрупаните му познания.

И, така, читателю, ако ти си стигнал до тук и си прочел тези редове, значи тази книга е може би точно за теб. Вземи я в ръце, разтвори я и се спри на някои случайни страници. Ако написаното ти хареса, ако сметнеш, че е толкова достъпно и ясно написано, правдоподобно и сериозно, значи тази книга е точно за теб. Виж съдържанието й - ако има поне две теми, които те интересуват, и още поне една, която би искал да прочетеш, защото досега не си знаел нищо за нея, значи тази книга е точно за теб. Прочети увода - ако той е достатъчно убедителен, за да продължиш да четеш и нататък - какво чакаш, читателю, тази книга е точно за теб. А ако още не си убеден, въпреки прочетеното досега, и искаш нещо по-сериозно, за да си я вземеш, прочети по-надолу.

Владимир Трендафилов е подложил на подробна дисекция всяко едно от явленията, които характеризират литературния ни живот в последните години. Изкушавам се да обясня тази книга и "структурно", което ще улесни по-нататък и рецензията ми.

Съдържанието е разделено в три части: "Анатомия на полето", "Близък план" и "Кризата, която обнадеждава".  За да не се впускам в излишен преразказ и анализ на написаното, защото не това е основната цел, ще нахвърля само леки щрихи, за да очертая основните насоки. Написан на високо научно ниво, но разбираем за читателя, подплатен с реални имена, дати и явления, този роман се спира върху ролята на литературата, нейното място в днешния пазарен контекст, разглежда развитието на детската литература, на историческия роман, дори на медиите и на фолка. Авторът се впуска в задълбочен анализ на комуникативната роля и функция на митологичния герой, а след това разглежда и проблемите на съвременния читател - "читателят, който не чете". Не се е поколебал да цитира мнения, да оспорва и обсъжда всеприети и наложили се истини. Безкомпромисен е и към "жълтото" явление в литературата и най-вече в медиите, и към така наречения "провинциализъм", и към "фолка" във всичките му измерения. Макар да разглежда явления, неостанали скрити от погледа на който и да е по-сериозно разглеждащ литературата човек, Владимир Трендафилов им придава друго тълкуване, хвърля върху тях светлина от друг ъгъл и разкрива нови, по-различни страни на всяко случващо се събитие. И всяко от тези нови твърдения е сериозно обмислено и подкрепено с научни трудове. Той задава въпроси, отговаря, обсъжда и осъжда - разкрива една пълноцветна картина на литературното ни съвремие. Не налага, а предлага тълкуване и отношение. Нарича написаното картографии и поема отговорността за правдоподобието на един такъв литературен атлас. Европеизацията, плагиатството, имитацията - нищо не остава извън погледа на Трендафилов. Ролята на компютрите и интернета, отражението на комуникациите върху живота на българския роман - всичко е намерило мястото си върху двеста и петдесетте страници на "Кризата, която обнадеждава".

Като всеки сериозен научен труд, в края си тази книга представя индекс на имената, споменати в нея и внушителна библиографска справка на ползваната българска и чуждоезична литература.

Като завършек на тази рецензия, още веднъж искам да отбележа - това не е книга, която се чете просто така, за удоволствие. Тя не е нужна на читателя, който "харесва литературата и обича да чете в свободното си време". Това е четиво за подготвените, сериозно отнасящи се към случващите се литературни явления и събития, за тези, за които литературата не е само учебник и книга, а широк кръг от познания, трупани през годините.

И така, читателю, който си стигнал до тези последни редове - вземи тази книга - тя със сигурност е предназначена за теб!


2009-08-02 | Прочетена: 1727