КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

„Сезони" - роман за ежедневието на голямата любов

Критични вибрации | Виолета Хрисафова

Как така се случва, че любовта, която ни е изглеждала безкрайна, постепенно заглъхва, и кога преставаме да бъдем истински заедно? Как се променяме с годините, колко е трудно да съхраним душата си и кога осъзнаваме, че животът ни се е обезсмислил?


 "Сезони" на Ася Сократова е един същевременно увлекателен и проникновен роман за любовта. Историята е представена с интересен похват - разказана е последователно от четири различни гледни точки: на двамата влюбени и на родителите на момичето. Това придава дълбочина и е интересен пример за разликите в мъжкия и женския светоглед по  отношение на любовта. Ася Сократова ни разказва една универсална любовна история - може би защото самата любов е универсална, както, за съжаление, и проблемите, които я следват. Това е разказ за опияняващото щастие, с което ни дарява любовта, но и за трудността да го запазиш, за рутината и разочарованието, за „сезоните" на любовта.  Понякога през „зимата" тази любов е изморена и ни се иска да можехме да консервираме малко през нейното „лято", но пък се надяваме, че скоро ще настъпи нейният „пролетен" ренесанс, а друг  път се успокояваме, че изживяваме своята „есенна" улегналост.

Как така се случва, че любовта, която ни е изглеждала безкрайна, постепенно заглъхва, и кога преставаме да бъдем истински заедно? Как се променяме с годините, колко е трудно да съхраним душата си и кога осъзнаваме, че животът ни се е обезсмислил? Тъгата, разочарованието, носталгията започват да ни съпътстват в ежедневието и в един момент се оказва, че живеем нечий чужд живот, вместо нашия, този, за който сме мечтали.След тези въпроси и размисли Сократова ни дава надежда - любовта не е изчезнала, просто е малко поостаряла, сменя често одеждите си, но все още е тук, при нас, в нас и всичко около нас. Ние не трябва да губим вярата си в нея, а просто да спрем да се взираме в златното минало, а да погледнем напред и да я изживеем тук и сега, такава каквато е - без фанфари, малко „разромантила" се, но истинска. Понякога блести с всички цветове на дъгата, друг път е делнична и сива, но винаги е извор на живота. И в крайна сметка може би не е толкова трудно двама души да изпълнят обета си да бъдат заедно цял живот и после да влязат хванати за ръка в Рая.


2009-08-02 | Прочетена: 1588