КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

Морски флирт с книга

Тема на броя | Хрисимира Минковска

Идва ред на амбулантните търговци на книги, подпрели масичките си на път за плажа. Заглавия на стари книги ни намигат от безразборното им подреждане по големина (не по друг признак). Смушканите им корици привличат вниманието не с желанието да докоснеш нечие произведение, а с въпроса: „Как е възможно някой да има такова отношение към книгите?!"


 Явно седмичникът с клюкини и кръстословиците в него престават да вдъхновяват още с края на първия ден от почивката. Умът ни е разтоварен от ежедневния стрес и натоварен с новите подвизи и на патиланците от хай-лайфа. Идва ред на амбулантните търговци на книги, подпрели масичките си на път за плажа. Заглавия на стари книги ни намигат от безразборното им подреждане по големина (не по друг признак). Смушканите им корици привличат вниманието не с желанието да докоснеш нечие произведение, а с въпроса: „Как е възможно някой да има такова отношение към книгите?!" И, недоумявайки как наистина, с по едно пръстче започваш да пробираш името на днешното си интелектуално забавление. „Чудесен избор!" -  възкликва продавача без значение къде точно измежду върволицата от заглавия се намираш. И ти подава книжката оправяйки загъналите й се корици. Не се заблуждавайте за избора - в нея може да липсват цели пасажи, цели глави или пък да са номерирани само чисто бели (доколкото е възможно бели) страници. Но пак е по-добре от нищо нали?! А ако се намирате в някой по-реномиран почивен комплекс той сигурно ще разполага поне с една книжарница. Най-приятелски Ви съветвам да я посетите - новата книга носи един опияняващ мириз на хартия и мастило, които доставят по-голямо удоволствие от всяко друго четене. И, признайте си, не изпитвате ли удоволствие почти прилично на нирвана, когато за пръв път разделите не доразлепените й страници?! 

Остава въпроса какво да чета? Аз съм пробвала няколко варианта.

Първо отидох на почивка добре въоръжена с Кафтанджиев и книгата му „ABSOLUT SEMIOTIK". Интересно четиво, наистина, но и провокативно. Докато той ми разказваше от страниците на книгата си как майсторите на рекламната кампания на водка „Абсолют" професионално и иновативно са се справили с нейното презентиране на алкохолния пазар, аз определено прехвърлях в ума си всички видове коктейли, в чийто състав влиза и това питие. Ефектът: няколко почти безпаметни вечери с познати. По чужди спомени съм ги изненадала с почти професиолналното си познание върху съвместимостта на водката като цяло с други алкохоли... Книгата дочетох на софийска територия.

Второ след обмислен преглед на предишната ми ваканция си сложих в чантичката сборник с разкази на Николай Хайтов. Е, разбира се, всеки може да сам да си избира автора, но ударението слагам на вида на книгата - „сборник с разкази". И веднага обяснявам защо - защото:

- разказите не предполагат обем повече от двадесетина страници;

- Макар подредени в сборник (т.е. тематично обединени от някакъв признак) те са различни истори и могат да излъжат съзнанието - сякаш са различни светове, в който може да влезеш или да излезеш от тях колкото пъти на ден ти е нужно;

- 'Късината' им дава свободата да се топваш по-често в моренцето, да прескачаш по-често до капанчето, да обмениш някоя и друга приказка със съседите по чадър и всичко това без да губиш нишката на действието.

- Още нещо - последно в моя списък - изпитваш удовоствие след всеки прочетен разказ, но същото удоволствие изпитваш и когато прочетеш книга, следователно - колкото повече прочетени разкази толкова повече удоволствие за деня.

Е, скъпи летовници, хващайте си четивото и хайде - на море! Опънете блажено тела на пясъка или на шейзлонзите, отворете книжката, която си взехте и започнете да четете. Нека келнерът от близкото заведение Ви сервира разхлаждаща „Маргарита" и не забравяйте - до човек с книга в ръка могат да се прилижат или хора, които могат да изкоментират точно тази книга, или хора, на които Вие лично сте позволили да Ви притеснят.


2009-08-02 | Прочетена: 1640