КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

Книгоразпространение и книгоиздаване през 90-те години на 19 век

През годините | Илияна Делева /ила/

Започваме поредица за българското книгоиздаване в края на 19 век.

Първите години след Освобождението книгоиздателската инициатива принадлежи на печатарите. В началото на 90-те инициативата поемат книжарите. Те са хората, които познават интересите и духовните портребности на читателите.


Книгата винаги е играла много важна. роля в живота на бъл­гарина. Но за това главна е заслугата на хората, които я разпространяват и пропагандират нейното съдържание. През Възраждането и по-късно - в млада следосвобожденска България, това са книжарите.

Книжарят след Освобождението е една от важните фигури в културния живот на обществото. Този факт се обуславя от няколко обективни икономически и културни фактори, едни наследени от епо­хата на Възраждането, а други - плод на капиталистическия начин на живот.

Търговецът е този, който осъществява връзката между про­изводителя и потребителите. Той добре познава търсенето. Така е и с търговеца на книги, който познава интересите на своите купувачи. Знае добре какво се чете, а е и достатъчно информиран за най-ак­туалните събития у нас и  по света.

Друг фактор е високото образователно и културно равнище на книжарите. В следосвобожденска България с книги се занимават хора, дълбоко вътрешно убедени от тяхната необходимост за всеки човек. Достатъчно е да се споменат имената на Христо Г.Данов и Драган Манчов - възрожденци по дух и до края на живота си.

София става столица. Сега тя ще бъде център на политичес­кия, икономическия и културния живот на страната. Но повечето писатели, издатели и книжари предпочитат будните книжовни средища от Възраждането и нaй-вече Пловдив. Иван Г. Игнатов през 1890 г. идва в столицата и основава свое издателство, остава тук за кратко и се връща в Пловдив.

 

Първата книжарница в следосвобожденска София открива Михаил Костенцев. Една след друга се отварят много книжарници. Собствениците им са  предприемчиви млади хора, дошли от различните краища на страната.

 

 

***

 

Михаил Костенцев е роден през 1832 г. През 1859 г., когато баща му умира, тръгва на гурбет. Една година живее при свой братовчед в Смирна, който е книжар в евангелистка книжарница. При него той изучава книжарския занаят и го практикува до старини. После обиколил много страни, живял в Москва, Кайро, Одеса, Йерусалим. Научил руски, арабски и еврейски език. След завръщането си в родината работи като пътуващ книжар. „С книги е кръстосвал цялата Османска империя, където се говори български."

През 1867 г. Хр. Г. Данов открива клон на своята пловдивска книжарница във Велес. Управителят и Константин Петков Босилков - Бошлуков изключително разчита на пътуващите книжари братя Арсени и хаджи Михаил Костенцеви от Шип. През 1874 г. Михаил отваря книжарница в Шип, която става средище на местната интелигенция.

След Освобождението идва в София. Тук остава до края на живота си. Открива първата книжарница след Освобождението. Пръв в града издава годишни календарчета. След като напуска магазина си в  „Сингулар" чаршия, установява се като книжар-антиквар в едно от помещенията, намиращи се в двора на жилището му. Всъщност той е първият книжар-антиквар у нас.

 

 

***

 

Колко и кои са били книжарите и книжарниците в София по онова време е трудно да се установи точно, но от запазените документи , може да се състави един приблизителен списък. В сметководната книга на Т.Ф.Чипев за периода 1881 и 1889 г. са посочени следните лица: С.Возов, Т.Милков, Касъров, П. Косиячев, К.Ив. Милизанов, Н.Беловеждов, капитан Сирманов, Кукурешков, Г.П. Кантарджиев, г-ца  Елена Хортц, Ст.Златанова, Геро Пеев, п.Стамовска, К.Атанасов, Хл.0лчев, Белчев, Х.Митев, Т.Ф. Тенев, Янко С.Кова­чев, подпоручик Белковски, Ил.Чернев, Н.П.Трайков, подпоручик Асен Тодоров. Книгата е с надпис "Сметки с книжарите от София".

В телеграмата до Х.Г.Данов по случай 50-годишнината от създаване на издателството му подписана от  столичните книжари  четем имената на: Христо Олчев, Иван.К.Божинов, Т. Джамджиев, Касъров, Благо Тодоров, Петър Ив.Григоров, Браико Ив.Попов, Т.Ф.Чипев, Д. Голов, К.Алексиев, Иван Хаджиниколов.

Най-популярен сред всички тях е книжарят-издател Тодор Филипов Чипев. На всички по-стари софиянци са известни и книжарниците на Евангелисткото дружество, на Христо Олчев и Димитър Голов. Издателска и книжарска дейност развива през 90-те години печатарят Янко С.Ковачев.

Едно описание от малко по-късно време разкрива местонаходищата на някои централни столични книжарници. В него са споме­нати и по-рано функциониралите книжарници "Т.Ф.Чипев" и "Хр.Олчев". Чипевата книжарница се намирала на бул. "Дондуков" на мястото, където днес е "Балкантурист". Hа мястото на водоскока пред Архе­ологическия музей на ул. "Леге" е била книжарницата на Олчев.

Хотел "Конкордия", неочаквано за своя съдържател, става привлекателен център за много писатели през 1897 г. Причината е, че там често могат да бъдат срещнати няколко от най-важните сто­лични книжари-издатели - Христо Олчев, Тодор Чипев, Д.Вързанов, Иван Касъров и д-р С. Милакич.

Постепенно София се утвърждава и като център на книгоиздаването* Още през 1879 г. излиза поемата на Ив.Вазов "Видул". През 1891-93 г. Т.Ф.Чипев издава "Повести и разкази" в три тома, а през следващата година сключва договор с него за "Под игото". Всички Вазови книги след това излизат в София. Първата книга на Стоян Михйловски "Поема на злото" излиза в столицата, независимо, че по онова време /1889/ той живее в Русе. Тук издава първата си книга "До Чикаго и назад" Алеко Константинов през 1894 г., а следващата година и „Бай Ганьо". Само две от книгите на Пенчо Сла­вейков не излизат в София.

Какво важно място в културния и обществения живот на столи­цата заемат книжарите, показва и факта, че в 1896 г. започва да из­лиза първото специализирано издание по въпросите на книгоразпространението - сп. "Книжарски известия" на Янко С. Ковачев.

 

***

 

Янко Cтефанов Ковачев е роден през 1852 г. в будния възрожденски град Свищов. Първоначално учи там, а през 1867 г. заминава при брат си Никола, комисионер във Виена. Продължава образо­ванието в търговско училище, а следващата година се записва в Търговската академия, в която следва до 1871 г. После заедно с брат си започва търговия. Във Виена се запознава с Христо Г. Данов, който през 1873 г. е там за всемирното изложение. Данов ангажира интелигентния младеж за коректор на учебниците, които издава при Л.Сошдер.

Янко С.Ковачев и Христо Г. Данов работят заедно до 1881 г. във Виена и Пловдив. След това се разделят и Янко С.Ковачев започ­ва сам работа в София.  Най-напред открива печатница и литография. Почти едновременно организира и издателската си дейност. А по-късно отваря и книжарница. Първият документ, който говори за това е от 1894 г., но е ясно, че книжарницата работи от по-рано.


2009-09-05 | Прочетена: 2027