КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

Влюбена по рождение

Критични вибрации | Балчо Балчев

Едно своеобразно завършване на пръстите на една ръка, с която тя посочва нещата от живота, предпазва и ласкае. Защото е влюбена по рождение. А любовта е страдание - "светла гондола в океана на вечния мрак ...".

И ако в предишните й поетични книги присъства ярко гражданската й позиция и личния й протест към социалните несправедливости, то в "Змия върху кръста" Светлана Йонкова изповядва най-вече себе си и своята житейска зрялост.


"Змия върху кръста" е петата поетична книга на Светлана Йонкова.

Тя е учител, поет, бард и художник - все светли призвания в името на духовността, която съвремието ни лицемерно е загърбило, отдадено на фалшиви идоли и имитатори. Освен като учител, Светлана е работила като пощальон и продавач, а това е ясна символика за натюрела на една творческа личност, обърната с лице към хората.

Всички свои таланти тя събира в едно, когато запее със своята китара. Така оживява древната същност на поезията и на музиката, събрани в неподправеното въздействие на живото изпълнение. Тогава тя рисува с думи и звук своите откровения и послания.

Както е посочено за нея в една анотация, Светлана има пораснали деца и внуци. И това е естественият момент за появата на петата й стихосбирка "Змия върху кръста", след останалите "Подводни скали", "Всички слушайте!", "Тротоарни песни" и "Послание".

Едно своеобразно завършване на пръстите на една ръка, с която тя посочва нещата от живота, предпазва и ласкае. Защото е влюбена по рождение. А любовта е страдание - "светла гондола в океана на вечния мрак ...".

И ако в предишните й поетични книги присъства ярко гражданската й позиция и личния й протест към социалните несправедливости, то в "Змия върху кръста" Светлана Йонкова изповядва най-вече себе си и своята житейска зрялост.

Тя се вписва в природата - в "цвърченето в дървесните корони", в майчинството, изгубвайки "прескъпата си женска свобода"и в миналото чак до библейското Сътворение - "Когато се зараждаше Земята, аз бях.".

И достига до онези прости, затрогващи истини, които са ценни не толкова с отговорите, а с избрания изсрадан и достоен път към тях:

 

"Едва ли ще узная някой ден

същинската природа на нещата.

Едно яйце търкулнато към мен,

се кани да пропука тишината."

 

И пълзейки по спиралата на своето Възкресение като "змия около кръста", познала мъката и силата на опрощението, Светлана не забравя да ни напомни, че въпреки всичко животът е Дар, дори шега:

 

"Ако Архангел Михаил пошушне

в ухото ми, че скоро ще ме грабне,

от изненада чашата ще гушна

и ще съзра безброй звезди по пладне."

 

Нека пожелаем на Светлана Йонкова да напише и изпее още толкова поетични книги.

Така тя ще може да прегърне всички с две ръце.

 

 Книгата "Змия върху кръста", издание на Фондаця "Буквите", може да се закупи от нашата он-лайн книжарница.


2009-11-01 | Прочетена: 1675