Разкрит живот в скрити белези

Критични вибрации

Стефан Кръстев /Cefules/ | 2009-11-22


"Да живее детето ти в интересни времена!" - всички знаем това китайско проклятие. Но малко от нас съзнават, че то тегне над всички ни, че всяко време е интересно по своему. И всяко е прокълнато от тази гледна точка, но и благословено - разумът ни не разрешава да се примирим с онова, което е твърде голямо, странно, изпълнено с изненади, каквото е интересното време. Търси свой ред на нещата, свое обяснение, своето място в действителността и нашето място във времето.

Търсим себе си в този панаир от екстремални усещания, рухвания на ценностни системи и внезапната им замяна с нови, искаме да променим живота си. Понякога го постигаме и си мислим, че с това ще променим действителността. Често оставаме с подобно впечатление, когато промяна е настъпила в самите нас, когато сетивата ни са променени, и разбирането за средата ни, за това, което ни е изглеждало неправилно и е пораждало усещането ни за несъгласие. Всъщност човешкото, най-човешкото състояние. Или, както сам за самия себе си, неволно, докато четях тази книга, нарекох това състояние „синдром на пилигрима".

Чета и ми се струва, че общувам с тях. Герои от плът и кръв, пред мен са и простичко разказват шокираща житейска драма. Своята, а тя не е несподелена. Тези хора си имат близки, познати, приятели от някога, приятели от скоро, с които са се запознали виртуално.

Това са емигрантите. Плът от плътта ни? Прелетните птици в човешки образ? По-смелите? По-отчаяните? По-предприемчивите? Или напротив - аутсайдерите?

Всичко това и нищо подобно. Винаги е различно, пилигримът не следва ничии пътеки. Прилича на вълна в последните двадесет години. Голяма част от самите тях навярно и до днес остават с впечатление, че са част от вълната, ала всяка човешка драма е първа и последна, сама за себе си, уникална. Тя може да прилича на хиляди, да обобщава милиони сходни съдби, но носи своята идентичност. В своята тиха болка, невъзможна да се изрази. В своето отчуждение понякога - не заради географското разстояние и отдалечаването от онова, което е било близко. А заради  израстването. Отчуждение не в пространството, а във времето и в развитието на личността.

Никой не е същият след заминаване. Светът, отворил мъдрост, отворил цинизъм, красота и пошлост, неусетно се нанася върху душевното. Героите са искали и са получили. Но са и дали. И така трябва, иначе не би било възможно. Душевно богати и опустошени - според представите си по-рано, сега са в други категории на разбиранията.

Уникалното при всички тях е, че са обикновени хора, но с необикновени преживявания. Необикновени със своето натрупване, иначе - една по една, са просто случки от един малко по-динамичен бит. Постепенно белязали целия характер, всички виждания. Отразили се върху предметите около тях, в отношенията им с околните, в начина, по който гледат на ситуацията. Те са чувствителни, но и способни да приемат цялата грубост на реалността. Те са опазили своите ценности, макар в много случаи да им е било по-скоро товар. Мотивите, които са ги подтикнали да вз    мат решението - материални, търсене на изход или съображения с личната реализация в социално отношение, са на втори план. По-важна е промяната, настъпила у личността. Тя е цялостна и не засяга само логически предвидимото и търсеното като ефект. Натрупана е болезнена мъдрост. Тя рядко се изразява пряко, по-често - иносказателно, чрез действията им.

Макар обикновени, героите имат свой оттенък, ярък характер, който впечатлява и се откроява от масата около тях. Те са част от света, част от "интересното", но преди всичко са себе си. А в това вече има болка. Защото да се съхраниш, когато си бил толкова сам, открит и така беззащитен, изложен на цялото изкушение, на цялата неразумна световна мощ, която поема и претапя в себе си, е невъзможно без тази болка.

Всяка история в книгата носи своето очарование. Случка, която би останала незабелязана, но не и за острата сетивност на авторката, не и за чувствените натури на героите й. Те я затварят в рамка от впечатления: често носталгични, често меланхолични, но я има и усмивката, има го и веселият намигващ характер, на места - по-острата ирония, треперенето на границата на нервен изблик. И всяка следваща история, макар да повежда към други впечатления, само прибавя към старите още и още нюанси. Докато накрая емоциите и чувствата станат толкова много и така умело наслоени и допълващи се, че внушението завладява изцяло: драмата не е трагична, не е твърде възвисена или твърде низка, тя е просто човешка. Нито добър, нито лош - пълноценен живот.

Както и да си живял, където и да си пътувал или да не си пътувал, няма начин да не откриеш в героите част от себе си, свои познати, много близки или малко по-далечни хора или такива, за които само си чувал, но това което си чул, ти е въздействало.

За двадесет години прочетох много емигрантски разкази. Голяма част от тях бяха впечатляващи, други не чак толкова, някои - изобщо.

Мисля си за пътеписите. Колко е приятно да четем за екзотични пътешествия, за световни забележителности, за будещите копнежи места по глобуса и картата.

Трудно е да се опише едно пътешествие. А едно място, описано от хиляди автори, при добър шанс изглежда живо само при един-двама.

В тази книга става въпрос отново за пътешествие. Но пътешествието е в душата. Не просто пътуващ из света човек, а пътуващ свят из душевните дебри.

Още по-трудна е магията, а тази книга е изпълнена с нея.

Авторката твърди, че я има, защото всичко е дълбоко изживяно, преболедувано, понесено. А аз нямам причини да се съмнявам, че е така.


2009-11-22 | Прочетена: 1738