Да видиш невидимото

Критични вибрации

Весислава Савова /rarebird/ | 2009-12-12


                                                                           „Най-красивото е невидимо за очите"

                                                                                                                                                                                                                                                                                              Екзюпери

 

     Когато книгата на Кристиян Григоров „Моят живот" излезе на пазара, се намериха хора, които да завидят дори на това ощетено (само според някои) от живота дете. Първият отзвук, който получих за нея беше от мой познат, който наговори много излишни приказки, с които няма да занимавам вниманието ви, но последната му реплика беше: „Не си я купувай!" Реагирах по детски, т.е. изпълних само последното нареждане, а именно „купувай!" Затова при възпитание се препоръчва да се дават положителни заповеди.  Както и да е, хващайки неприлично евтината книга в ръцете си - само 3 (три) лева - първата ми реакция беше да дам воля на сълзите си. Ако някога Кристиян прочете тези редове, го моля за прошка, защото когато разлистих първите страници разбрах, че този път ще срещна силна, самоуверена личност, която препоръчва да се борим с неволите си с въображение, а не с хленч. Призовава ни да мечтаем. Наистина, отново се върнах към детските си години, с риск да ме обвините в инфантилност, и си спомних как в моментите, в които бях наказана, най-много ми помагаше да мечтая. Тогава политах далеч отвъд стените на заключената стая и времето минаваше неусетно. Едно е, обаче, да постоиш заключен няколко часа в собствената си стая, друго е, когато животът те е приковал на инвалидна количка и те е лишил от зрение.

      Петнадесетгодишният многостранен талант е посветил първата част от книгата си на трудностите, които среща в ежедневието и на своите мечти, част от които е реализирал. Няма да ви преразказвам съдържанието на тази наситена с емоции и житейски уроци част, но ще ви препоръчам да я прочетете, за да си дадете сметка колко незначителни са трудностите, с които се срещаме ежедневно. Казвам ви го като майка, която отгледа детето си сама през по-голяма част от времето и която волю-неволю трябва да работи по 12 до 15 часа в денонощието. Нищо работа е моето, повярвайте. Кристиян се бори да постигне толкова елементарни неща, като разходка, игра и накрая, но не на последно място, да помогне на себеподобните си. Той мисли за тях и част от приходите от книгата му ще отидат за подпомагане на други деца със здравословни проблеми. Няма нужда да коментирам, нали? Тук ще намерите и информация, която ще ви впечатли със сигурност - момчето, лишено от зрение е прочело над 55 книги, между които са „Под игото" и „Клетниците".  Познавам млади, здрави хора, които заявяват категорично: „Аз не чета. От къде време за това?" Не обвинявам никого, но не липсата на време е основание да се лишим от това удоволствие.

     Втората част на книгата е личното творчество на това невероятно момче -  разказът  „Хог и неговата банда", която посвещава на българския национален ансамбъл по художествена гимнастика „с много обич и приятелски чувства" и  първа част на „Непристъпният остров".  Едва ли някой от нас не е минал през периода на увлечението по приключенски романи и нечия фантазия не е политала след тези приказни герои до онези приказни места. Фантазията на Кристиян е споделена с читателите му. Достатъчно е да имаме не очи, а сърце, за да я прочетем.

     Последната част от книгата е посветена на едно интервю с Кристиян и баща му Гриша Григоров. Тази част е най-добрия учебник за родители, който е попадал в ръцете ми. От нея ще научите, че за да не се побъркаме е достатъчно да се хванем за хубавото. Какво по-хубаво от това да не позволяваме на духа ни да ослепее и да отворим сърцата си за тези различни, но превъзхождащи ни с човещина си хора?

     За разлика от моя познат, който ми каза, че не трябва да си купувам книгата, аз няма да ви казвам какво да правите или не. Само ще ви споделя, че си заслужава да имате този шедьовър. Ако не заради вас, заради тези хора, които не се страхуват да живеят и да споделят живота си с нас.


2009-12-12 | Прочетена: 1689