Премиера на критическа книга - ново мислене за литературата или мазохистичен героизъм на издателя

Тема на броя

Илияна Делева /ила/ | 2009-12-12


Панаирът на книгата е традиционно събитие в НДК. Това е мястото да се покажеш и да намерят хората по нещо за себе си. На панаира човек отива да купува. Издателите излагат това, което ще се продава. Съпътстващите прояви също са по-скоро с рекламен характер. И тази година организаторите се бяха съобразили с това. Всички съпътстващи прояви на място бяха на едно и то най-достъпното място. Доброто озвучаване също допринасяше за събирането на хора около представящите се издателства  и  автори.

Любопитно за мен беше представянето на една книга. „Подреждане на балната зала" от Никола Иванов на издателство „Славена" Варна. Аз съм изкушена от литературната критика и любопитството ми  е оправдано. То дори си е истинска любознателност. Заглавието ми, обаче никак не е претенциозно.

Колко хора биха купили от панаир критическа творба? Край щанда на „Кралица Маб" беше твърде спокойно, въпреки, че имената на критическите творци, които са издали и показали  са доста известни. А заглавията твърде любопитни.

„Славена" сякаш нямаха свой щанд. Но представиха последната си книга. За това и говоря за героизъм.  Защото представят наистина стойностна творба, но не бестселър за масовата публика. Защото представят второ, макар и допълнено издание на издавана вече книга. С какво ще предизвикат интереса на купувача? Или с мазохистичен плам са решили да инвестират в пропагандата, не в рекламата, подчертавам, а в пропагандата на една книга, която си струва.

И в пропагандата на четенето на литературна критика. Защото какво бихме знаели за големите творци, ако ги нямаше онези, които да ни отворят очите за тях. Как чужденци щяхме да разберем руската душа без помощта на Белински и Чернишевски?

Но да не отивам далеч. Никола Иванов е забележителен критик. Всяка, написана от него дума си тежи на мястото. Той не приема никого и нищо безусловно. А го подлага на дълбок философски анализ. И представя на читателите си, независимо от тяхната подготвеност, само онова, което е разбрал с ума и сърцето си. Високият му личен критерий за литературно, прозира и в начина му  на писане на критика. За това не ме изненадаха думите му, че е било планирано още поне един автор да влезе в това издание, но не е успял да завърши студията си. Това е критик, който не публикува преди да е написал и не пише преди да е обмислил. Човек с голямо уважение към печатаното слово.

„Подреждане на Балната зала" е пренареждане на ценностните критерии в  съзнанието на читатели и литературоведи за поети и писатели на съвременността. Подтикът да бъде направено това преподреждане е националният конкурс  на името на Никола Фурнаджиев. Естествено и студията за него е една от значимите в книгата.  Тук са имената на печелили тази ценна литературна награда Иван Динков, Иван Цанев, Константин Павлов... да продължа или да затворя и отворя многоточието с имената на Милена Цанева и Светозар Игов. Критикът кани в залата на литературния бал на България малко странични имена от тези, които често са споменавани в печата, от тези които са извикани сякаш по-напред в опашката за щастие и слава. Кани ги, защото заслужават заради таланта си. Кани ги, защото ги е припознал със сетивата си за добра литература. Понякога е съвсем мъничко пристрастен към близките, регионалните, пазарджишките творци. Но и това е оправдано. Заради близостта на светоусещанията им, заради общото и заради онова културно-традиционното, което ги свързва. И което му позволява да преведе текстовете им, да ни преведе през пътеките на духовните им търсения.

Ето за това твърдя, че във Варна, в издателство  „Славена" вече имат ново мислене за литературата и литературната критика.


2009-12-12 | Прочетена: 1568