КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

На панаир, като на панаир

Тема на броя | Илияна Делева /ила/

 Няма начин да избягам от клишето, защото панаирното настроение си е такова. НДК ни посреща с тълпа от влизащи и излизащи. Събота по обед е. На входа е толкова гъсто населено, че не обръщаш внимание какво носят излизащите. Те са уморени и бързат да се приберат за семейния обяд. Влизащите са нетърпеливи. Бутат се пред масата  за да купят билетчета, а там млада дама прави драма, че тя също е пенсионерка и трябва да влезе без да плати левчето за вход. За малко момчето - организатор да забрави да ми даде пплатеното вече билетче. Но всичко преминава и вече сме вътре в  голямото фоайе.


 Няма начин да избягам от клишето, защото панаирното настроение си е такова. НДК ни посреща с тълпа от влизащи и излизащи. Събота по обед е. На входа е толкова гъсто населено, че не обръщаш внимание какво носят излизащите. Те са уморени и бързат да се приберат за семейния обяд. Влизащите са нетърпеливи. Бутат се пред масата  за да купят билетчета, а там млада дама прави драма, че тя също е пенсионерка и трябва да влезе без да плати левчето за вход. За малко момчето -организатор да забрави да ми даде пплатеното вече билетче. Но всичко преминава и вече сме вътре в  голямото фоайе.

И няма как да не вметна мисли от доста години насам. С билет за вход ли ще спечелят и Асоциация българска книга и Народен дворец на културата? 1 лев ли трябва да дадеш за да видиш изложеното по щандовете? Колко са посетителите? Толкова ли са много, че това да реши финансовите проблеми на организатори и домакини? Или просто това си е наследство от панаирната нагласа - ограждаш мястото с тел - бодлива или мрежа според времето, а в по-далечно минало и с въжета и застава една хубава мома с паничката - плати за да влезеш и се настрой да плащаш за всяко забавление повече отколкото в делничен ден - панаир е.

Започва обиколката ми - по щандове, по етажи, по стълби, по ескалатори. Не е нужно да си с диагноза  „географски кретенизъм", както една позната я нарича за да се объркаш и да минеш два-три пъти край едни и същи изложители и да пропуснеш други. Това ,което трябва обезателно да намериш обаче е мястото за премиери на третия етаж. Добре обособено и озвучено, няма начин да го сбъркаш. На всеки час започва ново представяне. Свършва, когато свършва. Но можеш да чуеш и видиш нещичко, можеш да зърнеш автор, да си купиш книга с автограф. Нали и затова се ходи на панаир, поне на панаир на книгата.

Най-впечатляващото от „сцената"? За всеки то е различно. И много бих искала да разбера за тези „премиери" преминали в работно време и невъзможни за посещение поне от мен. Дано някой е бил и ги разкаже или качи поне снимки в нета.

За щандовете? Какво да ви кажа? Нима е изненада, че най-големи са на Колибри, Бард, Просвета, Фют и Златното пате. А кротичко се мъдрят малките щандчета на Софийски университет и Народна библиотека. Някой да не знае, че те издават? Лесно беше да стигна до тях и да поприказвам с представителите. Щото на по-големите представителите вече механично подаваха рекламни материали на тълпящите се пред  тях хора. Особено пред Бард. Та  те не предлагат точно книги - има разбира се и то много ценни, но истерията е за „Изгубеният символ" на Дан Браун, определено изгубил значението си на книга. Рекламиран, продаван и купуван като вещ, като стока от първа необходимост и с възможността да не бъде прочетен той е символ на това как пазарът обръща ценностите наопаки. Преживяхме го вече с „Хари Потър" и няма да ни е за последно.

Какво казват издателите? Късмет е, че панаира е беден. Повечето хора са дошли да купят, така че купуват и от нас. Не е точен цитат, затова и не го поставих в кавички. Но да - истина е, че тази година са попродадени и книги на български автори , за разлика от други години, когато само касови преводни заглавия вървят. Намирам и историческа, научна, критическа литература. Не , че народа се бие да я купува, но тя присъства на панаира и издателствата са я показали. Дори „Славена „ - Варна прави премиера на такъв труд.

И пак да поговорим за пари. Ако книгата, и то хубавата, ценната, новата, трябва да достигне до широк кръг читатели, то не трябва ли да има някакви отстъпки както за излагащите издатели - цената на квадратен метър изложбена площ е такава, че не малко издателства са си поделили щандове, така и политиците да се замислят върху ДДС-то на издаваните и продаваните книги -  едно от най-високите в света е у нас и не е значимо по-ниско от това на хазарта. Вероятно е нужна специална политика към специални издания и издателства. Но аз на панаира не видях прекалено комерсиални издания, освен посоченото по-горе и разбира се не срещнах вредно и опасно съдържание. Та за това и се позамислих.

Както и да е. Обиколката ми свърши. Който купувал - купувал. Предстои ми другата част на деня,  непанаираната. Защото на панаир, като на панаир. Но той свършва и започва делникът. Дори и за книгите. Те ще се приберат по складовете и рафтовете на книжарниците и тихо и спокойно ще си ги купувате оттам. Когато се сетите и си надвиете на харчлъка. А книгата си остава най-безценният подарък. Повярвайте.


2009-12-12 | Прочетена: 1565