КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

Христо Ботев

През годините | Хрисимира Минковска

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...


През есента на 1845 г. Калофер се радва на сватбата на даскал Ботьо и Иванка Дрянкова. Младата невеста била известна със своята хубост, гордост и силен дух. Тя останала в съзнанието на своите съвременници като „стройна и здрава жена, средна на ръст, сръчна и работлива, жизнерадостна, но винаги заета домакиня". И докато съпругата печелила симпатии с красотата и с трудолюбието си, то Ботьо Петков, възпитаникът на Райно Попович, гради авторитета си на учител в Калофер и в Карлово. В периода 1840 до 1845 г. Общината на града го праща да следва в Духовната семинария в Одеса.

Веднага, след връщането си от там, се жени за Иванка. След малко повече от две години на 6 януари 1848 г. (нов стил) в дома на младото семейство се ражда първородният им син - Христо. Според някои сведения името му е избрано не случайно -  на 6 януари (нов стил) ортодоксалната православна църква и Арменската църква празнуват Бъдни вечер, а по стар стил рождената дата на Христо е 25 декември 1947). След него в семейството се раждат още осем деца, но 6 от тях си отиват от този свят твърде млади - Ани (второто дете на семейството) умира на 17 годишна възраст при раждане;

Петър почива на 20 и т.н. Натоварен с бремето на своето име и с мисията на баща си - да просвет(л)ява (в мрака) - Ботьовия син започва работа като преподавател в бесарабското село Задунаевка. Но това не трае дълго - едва два месеца - октомври и декември на 1866г. В самото начало на следващата година до него достига вест, че баща му Ботьо е тежко болен и Христо се завръща в Калофер.

Вече оформен като талантлива личност, след първите си поетични опити по време на следването си във Втора Одеска гимназия, на 15 април 1867 във вестник "Гайда", под редакцията на П.Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев - "Майце си". Почти две години по-късно даскал Ботьо предава Богу дух. Останала сама Иванка издържа семейството си с тежък труд. През 1875 г. Заминава за Букурещ като икономка на Евлоги Георгиев, където от 1867 г. се подвизава и самия Ботев. Емигрантските му години са трудни и изпълнени с борба, но в. „Дунавска зора", под ръководството на Димитър Паничков (в Браила), дава свобода на Ботевото перо. Макар работата му на словослагател във вестника да не е толкова популярна за времето си, чрез него в идната 1868 г. той успява да оповести издаването на малката си книжка „Първи поетически опити - поезия и проза".

Тази книжка на вижда бял свят поради липса на средства, макар през предходната година да е писал писма на „Добродетелната дружина" с молба за материална подкрепа.

Пролетта на 1868 г. се оказва преломна точка в живота на Христо. В този период се формира окончателно неговото съзнание на революционер и патриотично-освободителните му въжделения добиват реалистичен характер. В неговото обкръжение се изреждат хора като Стефан Караджа и доброволците от дружината на Хаджи Димитър. Под тяхно влияние и той се записва като доброволец в четата на дядо Желю войвода и макар, че вече е планувано преминаването им през Дунава, то се осуетява поради тежко заболяване на Ботев. В късните летни месеци на същата 1868 г. Ботев отново се завръща в Букурещ и се установява като актьор в трупата на Добри Войников. Записва се (през септември) в букурещкото медицинско училище, което скоро напуска.

През октомври в писмо до Н. Геров, Ботев споделя: „Надеждата, която имах да свърша образованието си в някой университет се разби като в камък, подводен", в друго, адресирано до И. Геров, той пише: „Паднал съм в такава бедност, щото освен че съм останал гол и бос, но се нуждая даже и за насъщния". Но бедността и мизиреята, които са го притиснали в своите окови му правя подарък - през декември на 1868 и януари на 1869 г. Христо живее в една запустяла воденица край Букурещ с Апостола. В разгара на лятото (през юли) пак бива изкушен от учителската професия  и заминава за Измаил, където сътрудничи и в започналия да излиза от януари същата година революционно-сатиричен вестник „Тъпан". До август на идната 1870 г. Ботев е по-скоро номад - занимава се с революционна дейност, носи революционна литература в Русия. През именно този август публикува стихотворенията си "Дялба" (посветено на Каравелов) и "Елегия" във в. „Свобода".

Почти година по-късно (на 10 юни 1871 г.) за първи път излиза в. „Дума на българските емигранти", но вестникът не съществува дълго поради тежко заболяване на Ботев. 1872 г. попада в затвора Фокшан по обвинение за конспиративна революционна дейност. След напускането на затвора (по настояване и застъпничество именно на Каравелов и Левски), в който той прекарва около три месеца, се установява в Букурещ и си сътрудници с Каравелов. През идната 1873 г. Ботев се занимава с редакторска дейност, списва сатиричната рубрика във вестник "Свобода" и успява да издаде превода си на "Уроци за първите четири аритметически правила и счетовете".

Месец май на същата година е ознаменуван от едно събитие - появява се и изчезва (от 1 май до 20 май) вестникът на Ботев - "Будилник". Причините за това, разбира се, са липса на средства. Поради тази причина на 11 август 1873г. Ботев обнародва във в. "Независимост" стихотворението си "Хаджи Димитър". А в периода от септември до ноември в същия вестник се появяват и "В механата", "Моята молитва" и "Зададе се облак тъмен". 1874 г. Е показателна с две по-големи събития - спирането от печет на в. "Независимост", в който Ботев публикува и фейлетоните си "Послание от небето" и "Длъжностите на писателите и журналистите" и появата на в. "Знаме", който е новият орган на революционната партия.

Освен като революционен официоз "Знаме" изиграва и важна роля в личен план за Ботев. Той се оказва причина отношенията му с Каравелов да охладнеят, но и поле за изява на литературните му уклони. В него намира място фейлетона "Политическа зима", едно изследване на Д. Иловайски, наречено "За славянското произхождение на дунавските българи", драмата на Н. Костомаров "Кремуций Корд" и др.

Освен от революционните и издателските ангажименти живота на Ботев се променя и от едно друго събитие - през месец юли 1875 г. Той сключва граждански брак с Венета Стоянова Минчева Визирева. Месец по-късно Ботев става част от Революционния комитет, къде като поръчение получава да отиде в Одеса и да покани Филип Тотю за воевода на четата. През септември излиза последния брой на в. "Знаме". След връщането си от Одеса в края на септември, Ботев подава оставка от БРЦК поради несъгласие с останалите му членове. До края на годината успява да издаде стихосбирката "Песни и  стихотворения от Ботев и Стамболов" и "Стенен календар за 1876 година" с поместено в него последното му стихотворение "Обесването на Васил Левски".

В началото на 1876 г. В писмо до Тодор Пеев Ботев споделя: "аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък. Ще изляза на борба със стихиите." Два месеца по-късно на 13 април 1876 г. се ражда Иванка - дъщерята на Христо и Венета, а седмица по-късно Ботев заминава за Русия, където около седмица събира средства за организиране на чета.

На 5 май издава първия брой на в. "Нова България", в който съобщава за Априлското въстание. Покрай новия вестник Ботев организира трескаво подготовката на четата си и се натоварва със задачата да стане неин воевода. Едва месец след раждането на дърещя му той се сбогува със семейството си и се отправя към Гюргево. Дни по-късно се озовава на кораба "Радецки" с част от четниците си. На 17 май Ботев изпраща последните писма до приятелите и до жена си Венета. "Радостта ми няма граници, както си наумя, че "моята молитва" се сбъдва..." (писмо да БРЦК). "Знай, че после отечеството си, съм обичал най-много тебе..." (писмо до Венета). На същата тази дата Ботев заставя капитана на "Радецки" да спре край Козлодуй. 205 млади мъже целуват родната земя и се отправят към Балкана. Следващият ден е знаменателен - първата среща на четата с турска войска при местността Милин камък. На 19 май четата е на Веслец и се готви за сражение, а Ботев прави неуспешен опит да се свърже с Врачанския комитет.

Последният ден в живота на Ботев - 20 май (1 юни по нов стил) е ден на битка. Единичен куршум пронизва поета и го оставя в скута на суровите склонове на Врачанския балкан, под връх Камарата.

Оттук започва легендата и пътят му към безсмъртието...


2010-01-10 | Прочетена: 1782