КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

Авторските права и начини за тяхната защита

Тема на броя | Камелия Иванова


Темата на броя на „Книгите" е посветена на авторското право. Моята задача - да пиша за Закона за авторско право и сродните на него права. Честно да си призная, нямам идея как се пише за закон така - общо,   без конкретен казус, без връзка... Който се интересува от Закона, може да си го прочете, има го публикуван, има го и в броевете на нашето списание. Да преразказвам един закон - че то да не е роман, който, като преразкажеш, можеш да направиш по-интересен, закон е това. Там всяка дума е важна и не подлежи на тълкуване, интерпретация, субективно разбиране. Та камо ли на свободни разни съчинения.

Та... за Закона. Може би, е добре да започнем с това за кого и какво се отнася този Закон. Чл.1 от Закона недвусмислено ни посочва, че той, Законът, уреждал отношенията, свързани със създаването и разпространението на произведения на литературата, изкуството и науката. Да ви кажа, честно се замислям компютърните програми и създаването на бази данни към кое точно спадат. Не ме разбирайте погрешно. Не отричам, че те също трябва да са обект на разглеждане от страна на този закон. Просто не знам къде за себе си да ги сложа - при изкуството ли, при науката ли...

Но това бяха отклонения от темата. Авторското право възниква, казва чл. 2 от Закона, „за автора със създаването на произведението". А обект на авторското право е „всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма". Обект на авторско право са и преводите, аранжиментите, сборниците, енциклопедиите, периодичните издания, антологии, биографии, бази данни. И тук идва времето и мястото да кажем кое не е обект на авторско право. Разбира се, фолклорните текстове не са обект на авторско право, а също така новините, фактите, сведенията, данните. Информацията може и да е най-скъпо платената стока, но тя не е обект на авторското право. Може би, за това е толкова скъпа. И нещо, което искам да подчертая, не са обект на авторското право идеи и концепции. Затова, мили творци, не се отдавайте прекалено дълго на любуване и на разказване на красивите си идеи и стройни концепции. Първо, защото за времето, което сте посветили за това любуване и разказване, бихте могли да ги опишете, да ги изградите в произведение и второ, защото, ако някой, който е малко по-бърз и работлив от вас, ви изпревари в материализирането им, вие нищо не можете да направите. Идеите, както и думите, концепциите, както и скиците, не са обект на авторското право. Те може и да са истинската творческа дейност, те може и да са най-ценното в процеса на създаване на обект, но... не са „произведение", изразено по обективен начин и в обективна форма. Не съществува понятие автор на идеи... Макар че, вижте как хубаво звучи, пък и аз познавам много такива хора, които са пълни с невероятни идеи и могат да създадат работа на много други, ако им разкажат идеите си и ги оставят да работят по тях. Би се получила една никак не малка манифактура за изграждане на произведения на литературата, изкуството и науката. Но те, тези с идеите, няма да са автори на тези произведения. Автор и носител на авторското право е „физическо лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение". А за автор, до доказване на противното, се смята „лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия и/или екземпляри от него и/или техните опаковки". Така че, скъпи творци, когато пращате текст за публикуване или картина, или научна разработка, не забравяйте надлежно да подпишете този текст, пък и да съхраните негово копие. За да не се окаже, че това, което вие сте написали, всъщност, го е написал някой друг... Особено ако в нещото има пари... И не ми казвайте: „Да, в България живеем!". Нещата са така по целия свят, само дето в някои части на света хората са се научили да бъдат предпазливи, да се грижат за себе си, за идеите си и творбите си. Надявам се и ние да се научим. Да работим усилено над талантите си, повече приведени пред екрана или дори пред белия лист, отколкото пред чашата с алкохол. Повече отдадени на съзидаването и материализирането на идеите си, отколкото в оплакване как нищо не върви. Защото, да напомня, обект на авторско право е само продукт. Може да не е завършен, да не е доизкусурен, но трябва да е обективно представен, в обективна форма, тоест, наличен, съществуващ и някой да знае за него.  Е, ако се съберат няколко умни глави, с еднакви творчески импулси, но с различни таланти (единият е по идеите, другият е по изграждането, третият е по подробностите, четвъртия по завършването...), тогава биха могли да изградят общо произведение и всички те, в еднаква степен, да бъдат автори, независимо дали това произведение е неделимо цяло или се състои от части, които могат да имат самостоятелно значение. И, разбира се, използването на този колективен труд, е въпрос, който се решава от всички съавтори, както и възнаграждението на всеки от тях. За да не стане някакво объркване, нужно е да отбележа, че такива колективни трудове не са антологиите, сборниците, библиографиите. Авторското право върху тях принадлежи на лицето, извършило подбора и подредбата, но авторското право върху включените произведения си остава на авторите им.

Много изписах за това кой, кога и как става носител на авторско право. Но дали е ясно какво точно означава „авторско право"? Носителят на авторско или сходно на него право, има право (ох, че не обичам такива повторения, но в случая не мога да се сетя как да заменя поне една от двете думи) да реши дали създаденото от него произведение ще бъде разгласено и, ако да, то по какъв начин да се случи това, по кое време, да избере дали ще бъде разгласено и името му или ще подпише произведението си с псевдоним. Да иска името или псевдонима му да бъдат посочвани при всяко използване на произведението. И сега нещо, което лично за мен е много важно. Да иска да се запазва цялостта на произведението му, да се противопоставя на всякакви съкращения, промени, а също така и на всяко друго действие, което „би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство". Като самият автор запазва правото си да променя произведението си, когато сметне, че това е необходимо. Защо написах, че лично за мен това е много важно. Защото авторът придобива качеството си на носител на авторско право със създаването на произведението. Но, особено когато говорим за книги, това е продукт, който все още не е завършен. Предстои редакторска, коректорска, предпечатна работа, печат, реклама, разпространение, дай Боже, успешно, та авторът да бъде и материално овъзмезден за своя труд. Първото, с което се сблъскват авторите, е работата с редактор. Има основно два-три типа редактори. Едните просто се подписват за такива и оставят автора не само сам да се оправя, но дори и не прочитат текстовете му. Има и такива, които прочитат, поправят и изобщо не се интересуват от това дали авторът е съгласен или не. Е, има и една средна група - редактори, които четат по няколко пъти, обясняват къде и какво не им харесва, понякога дават идеи за корекции, но не си позволяват никакви промени, несъгласувани и неприети от автора. Оставям на вас да предцените коя е групата, която изцяло спазва цитирания от мен закон. При това го спазва изцяло, без да се хваща за буквата. Защото едно е да направиш промяна, която да обсъдиш с автора и той не да се хване за това, че има право да се противопоставя на всякакви промени, а да помисли дали това, което редакторът му предлага е във вреда на произведението или не, друго е да му кажеш: „Абе, така не се пише! Като си ме избрал за редактор, ще ме слушаш!". И трето просто да сложиш името си. Да, при третия вариант не си направил никакви промени и не си накърнил ничии авторски права... В това отношение май най-ощетени са авторите на архитектурни произведения, макар да са и най-скъпо платени. Те нямат право по никакъв начин да попречат тяхното произведение да бъде променено, преместено, разрушено от своя собственик. Вземайки парите за своето произведение, той е продал не само него, но и правото си по какъвто и да било начин да се разпорежда с него.

Носителят на авторско или сходно на него право има изключителното право да се разпорежда с произведението си или да разрешава използването му от други лица.

Използване са следните действия:

- възпроизвеждане,

- разпространение на оригинала или копия от него,

- публично представяне или изпълнение,

- излъчване по безжичен път, както и предаване и препредаване по кабел,

- публично показване,

- превод на друг език,

- преработка на произведението, както и използването му за създаване на ново производно на него произведение,

- „предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях",

- вносът и износът на екземпляри в търговско количество.

Изобщо, законодателят е бил доста подробен в изброяването на действия, които могат да се приемат като използване и в това си качество да нарушат авторското право на носителя. Авторското право е доживотно, 70 години след смъртта на автора се носи от неговите наследници. Ако няма такива, то носител на авторското право е държавата чрез Министерство на културата.

И за какво е всичко това започвате да се питате? Толкова много думи, толкова много термини, толкова много изхабена хартия. Ами... защото, освен описаните вече от мен нематериални права, носителят на авторско или сходно на него право, има право и на възнаграждение за всяко използване на неговото произведение. За всеки вид и за всяко поредно използване от същия вид. При произведенията на изкуството авторът има право на отчисление при всяка сключена сделка от търговец, в т.ч. художествени галерии и аукционни къщи. Но... ако препродажбата е под левовата равностойност на 300 евро, то... авторът няма това право, а също така ако продавачът е придобил, тоест закупил, произведението пряко от автора в срок, по-малък от 3 години, и стойността на новата сделка не надвишава 10 000 евро. Е, така е. Имаш право, но не съвсем. При това конкретната стойност на това отчисление зависи от стойността на сделката. Така стоят нещата при произведенията на изкуството - картини, статуи, керамика, гравюри, щампи... Да видим как е при другите произведения. И най-вече с произведенията на литературата. Разбира се, Законът разглежда и случаите на авторско право на филми, програми, спектакли, но аз ще се фокусирам върху литературата и книгите. Все пак, списанието е „Книгите - пространство за българските книги". И така. Разбира се, отново говорим за авторско право, само когато имаме продукт. Както вече отбелязах, идеите нямат авторско право. Те са на всички. Ако се върнем към Платон, те, идеите, си живеят в един техен свят, където са в своя съвършен вид. Всеки от нас е виждал този свят, защото всички ние идваме от него. Преди да се родим. Но в земния си път забравяме за тези идеи и техните съвършени образи и виждаме само техни бледи копия, носим в себе си само неясни спомени. Така че, скъпи творци, идеите... са нещо, което е над нас и не ни принадлежи. Затова пък положеният труд да ги оформим, да им дадем наш, субективен образ, да ги материализираме в едно произведение - този труд вече ни прави носители на авторски права, защитени от Закона за авторското право. Поради множество въпроси, искам да уточня, че не се нарушават авторските права, ако произведенията се използват, най-общо казано, без търговска цел и без цел печалба. И, ако надлежно е цитирано на кого е произведението или откъсът от него. Не се нарушава авторското право и при цитиране, ако e спазена формата за това. Тоест, посочен е авторът и от къде е взет цитатът. Също така не е нарушение на авторското право, ако произведението е копирано на Брайлов шрифт или друг анологичен метод, ако това не се извършва с цел печалба. А също така и, след компесационно заплащане на автора,

„1. възпроизвеждането с нетърговска цел на отпечатани произведения, с изключение на нотни материали, върху хартия или друг подобен носител чрез репрографиране или друг способ, осигуряващ подобен резултат;

2. възпроизвеждането на произведения, независимо върху какъв носител, от физическо лице за негово лично използване, при условие че не се извършва с търговска цел".

Стигнахме до онази сложна част, която в Закона е дефинирана като „отстъпване на изключително и неизключително право за използване на произведението". Това отстъпване на право става чрез договор, при определени условия и съответно заплащане. В случая с изключителното право, най-общо казано, това означава, че авторът продава произведението си и то вече не е негово. Не може „сам да го използва по начина, за срока и на територията, уговорени в договора, нито да отстъпва това право на трети лица." Но, ако ползвателят не започне да използва произведението в срок от две години от датата на сключване на договора или от деня на предаване на произведението, то авторът може да развали договора. При неизключително отстъпване на правото, авторът запазва правото си да използва произведението си сам, както и да отстъпва неизключително право на други лица да го използват. Ако липсва договор по отношение на това какво право е отстъпил авторът и за какъв срок, то се приема, че е отстъпено неизключително право за срок от 3 години, а за архитектурните произведения - до 5 години. Договорът за отстъпване на произведение не може да е със срок, по-дълъг от 10 години. Както и не може да бъде сключен договор за произведения, които авторът още не е създал. Договор, включващ произведенията, които той ще създаде до края на живота си. Такъв договор се смята за нищожен. Интересен е моментът с произведенията, създадени по трудов договор. Авторското право е на автора, но работоделят може без негово съгласие и без допълнително заплащане да използва така създаденото произведение за свои цели, по начини и в степен, съответстващи на обичайната му дейност. Без да искам тук се замислям за конкурсите, които се провеждат в „Шоуто на Слави", например. Или с текстовете за песни, написани по поръчка. Защото и за тях в Закона е записано същото - авторското право си е на автора, но поръчителят има право да го използва за своите цели...

Възнагражденията на автора също се договарят. Те могат да бъдат част от приходите, еднократна сума или по друг начин.

Малко различен от всички договори, за които говорех до сега, е издателският договор. Той не е договор за използване на произведението, а договор за възпроизвеждане и разпространение на вече създадено произведение или на такова, което авторът се задължава да създаде. Към него, разбира се, може да се сключи и договор за използване и тогава издателят има право да предостъпва това използване и на трети лица, като писмено уведомява за това автора. Ако в договора не е записано друго, смята се, че издателят има право да възпроизведе произведението само в един тираж, не по-голям от 10 000 екземпляра. За това на автора се дължи възнаграждение в размер на 15 процента от цената на дребно на всеки продаден екземпляр. А също така и най-малко 5 екземпляра на издание. Преди да се направи второ издание на произведението, ако това не нарушава договора и изискването на Закона, издателят е длъжен да предостави произведението на автора за внасяне на корекции, промени, допълнения.

Ако не е уговорено друго, то този договор се прекратява с изтичането на срока му или с изчерпването на тиража, а в случай на договорено повече от едно издаване - изчерпването на последния тираж. Изчерпан е онзи тираж, при който непродадените екземпляри са не повече от пет на сто от него. Законът предвижда и възможност авторът сам да участва във финансирането на издаването на произведението си. Тоест, да участва в разходите по издаването и в приходите от разпространението. Процентите и начисляваните приходи на автора зависят от неговото участие в разходите, освен ако не е записано нещо друго в договора.

Към края на това, което пиша, искам да обърна внимание на всички, които предлагат свои произведения за публикация в периодичния печат. Според Закона за авторско право, освен когато е по трудови правоотношения, публикуването в периодичния печат също става чрез договор. В този договор се уреждат въпроси като има ли право авторът да предлага същото произведение или части от него на други лица, дължимо възнаграждение, срокове за изпълнение. Ако не е договорено друго, то след датата на публикацията, авторът има право да използва своето произведение. Издателят на периодично издание, от своя страна, е длъжен да върне на автора произведение на изобразителното изкуство, оригинални документи и илюстрации, предложени му за публикуване, освен ако писмено не е уговорено друго.

И след толкова много страници, човек неволно започва да си задава въпроси. Всичко това, така написано звучи много добре, но кой ли защитава авторските права. И как един човек, който живее повече в духовността и там, в света на идеите на Платон, да се оправи с всички тези термини, пък и да намери сили да застане срещу тези, които май отдавна са забравили за света на идеите и живеят в света на парите, печалбата, материята. По Закон, който наруши авторско или сходно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя му или на този, на когото носителят е предостъпил изключително право за използване. Като такова обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка или непосредствена последица от нарушението. Разбира се, тук вече се намесва и Българският съд. Носителят на авторското право трябва да потърси своето възмездие чрез Темида. И тя, Темида, трябва да определи такова обезщетение, че размерът му не само да е справедлив за нанесените вреди, но да има и превантивен и възпиращ характер, както за този, който вече е извършил нарушението, така и за всички останали членове на обществото. Искам да отбележа, че нарушаването на авторско или сходно на него право не е престъпление. Този акт е нарушение, но не е криминализиран. Като се заговорихме за Съда, не мисля, че са много хората, които се чувстват уютно в сградата му, независимо от коя страна са застанали. Да не повярваш, но май и за това са помислили авторите на този Закон, защото той дава възможност авторските права да бъдат защитавани от „професионални защитни организации на правоносителите". Такива организации могат да бъдат неправителствени организации, чиято членска маса се състои изцяло или предимно от носители на авторско или сходно на него право. Съгласно Устава си, тези организации са упълномощени от членовете си да защитават техните права срещу нарушаването им, а също така да ги представляват в процеса на защита. Да, мисля си, че това е един доста разумен текст в Закона. Който позволява на авторите, на творците да намерят своята вътрешна мотивация да се обединят, да забравят кой е по-по-най-, да си подадат ръка и да покажат не само как трябва да се живее, но и как можем заедно да се преборим за себе си, за мястото си, за достойнството си, за труда си. И най-вече за едно по-добро място, в което да творим и да се чувстваме сигурни и подкрепени.

 

 


2010-01-10 | Прочетена: 2439