КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

БЪЛГАРСКИТЕ ОСТРОВИ НА ДИГИТАЛНИ СЪКРОВИЩА

Тема на броя | Хрисимира Минковска

След като доста време се порових из нета попаднах на няколко виртуални острова, където бяха намерили своето място много книги. Оказа се, че безплатно в нашите сайтове може де са намерят доста интересни заглавия. Оказа се също и че моята представа за електронна книга съвсем не е същата като на повечето хора. Изхождайки от идеите за електронни книги на Фондация "Буквите", се почувствах някак странно, когато разбрах, че е-книгите са нещо подобно на линкове и чуквайки върху заглавието се отварят дълги-дълги страници, в които са поместени текстовете. Хм! Няма листове, няма разгръщане - само плъзгане на мишката надолу.


 След като доста време се порових из нета попаднах на няколко виртуални острова, където бяха намерили своето място много книги. Оказа се, че безплатно в нашите сайтове може де са намерят доста интересни заглавия. Оказа се също и че моята представа за електронна книга съвсем не е същата като на повечето хора. Изхождайки от идеите за електронни книги на Фондация "Буквите", се почувствах някак странно, когато разбрах, че е-книгите са нещо подобно на линкове и чуквайки върху заглавието се отварят дълги-дълги страници, в които са поместени текстовете. Хм! Няма листове, няма разгръщане - само плъзгане на мишката надолу.

Но не това е важното. Свикнали сме си да се съобразяваме с наличното и някак си сме станали непретенциозни към това, което получаваме. Нали, си казваме, в крайна сметка, книгата е пред очите ни. И сме си прави.

По-важното е, че някой някъде се е постарал да създаде такова място, където да събере и предложи на он-лайн читателите достъп до голяма библиотека, в която да намерят място както български, така и чужди заглавия, както класика, така и модерна литература, а често и учебници, специализирани издания (периодика) и научни трудове. Тук основополагаща е думата 'библиотека' и то не каква да е, а виртуална. За разлика от традиционната библиотека, виртуалната се отличава с бърз отговор за наличието или липсата на търсената книга, а доставянето й е сведено до налична програма/приложение за отваряне на дигиталния документ. И не само това - повече от един човек едновременно може да ползва едно и също заглавие, а сроковете за ползване, връщането на копието и обвързването на тези дейности с човешкия ресурс в традиционната библиотека отпадат напълно.

Според един проект в традиционните библиотеки се сформират центрове за дигитализирането на изключително редки документи. С това начинание са се захванали и в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий". Сред първите документи, включени в електронния й архив са изключително ценни ръкописи и старопечатни книги. В рамките на пилотния проект са разработени около 50 вида документи - стари ръкописи, печатни издания, снимки и други. Към 2006 г. дигиталния резерв на библиотеката е обогатен с над 2000 файла - книги, периодични издания от началото на миналия век, ориенталски ръкописи, писма на царското семейство, ценни снимки и др. Тук може де се намери и копие на първата българска печатна книга „Часослов" на Яков Крайков, печата през 16 век във Виена. Също може да се види и една уникална снимка на Апостола, направена в Пловдив, заедно с брат му и един неспоменат поименно господин, за която в продължение на 50 години се е смятало, че е изгубена. Бидейки вече финализирана по-голямата част от този проект става ясно, че документи, снимки, трудове и пр. вече са свободно достъпни до аудиторията, без да се нарушава консервиращата среда, в която те са съхранявани.  За намирането и отварянето на търсения файл се загубват около 3 секунди. Целта на този проект, съвместно с някои европейски институции, е до тази година (2010 г.) да бъдат дигитализирани и достъпни в Интернет над 6 милиона копия на книги, периодика, архивни документи, снимки, карти, музика и филми.

Интересното е, че традиционната библиотека се ориентира към виртуалната реалност, търсейки вариант за самосъхранение и вариант за самоизрастване. Бързо, лесно и удобно, тук и сега са думичките, които най-точно обрисуват виртуалната библиотека - без да тичаш из снежните кишавици по улиците, без да се луташ из лабиринти от стилажи - просто задаваш координатите на своето търсене и ... хоп!... книгата е пред теб. И разбира се търсенето по автор е голямо улеснение - той, авторът, и това, което е налично в библиотека от неговите произведения, а често пъти и линк към книжарница, от където може да се закупи дадена книга (особено, ако я няма в библиотеката).

Един малък проблем - в повечето сайтове не можеш да свалиш повече от една книга за период от 24 часа. От друга страна, ще можеш ли за 24 часа да изчетеш 300 страници текст? Ако можеш - ок, щракваш с мишката в следващия сайт, правиш си бърза регистрация и готово  - другата книга, която си харесаш се оказва в личната ти библиотека.

И така, човъркайки из нета по темата за българските дигитални съкровищници, стигнах до извода, че в няколко сайта могат да бъдат намерени безплатно голямо количество книги. В тях ресурсите са разделени в категории по жанр, където лесно може да се ориентираш. В сайтовете може да се направи търсене по автор или по заглавие, или пък по ключова дума.

В www.booksbg.org избраното заглавие се изтегля (не повече от едно заглавие на денонощие) от отлично подредената' витрина'. Сайтът предлага възможност за търсене по жанр, по заглавие, по автор и по ключови думи. За да се домогнете обаче до неговите съкровища ще трябва да отделите около 2-5 минути за регистрация. Експериментирам. След натискането на 'Търси' пред мен се отвори конкретното заглавие, което бях избрала. Въвеждането в тази точно книга е интересно - посредством снимка на печатната й корица, която е активно поле, водещо към 'danload-ването' й. Бързо и ефективно. Сдобих се с книга, чиято корична цена клони към двадесетачка, а е и нова на пазара. Мога да опитам пак след 24 часа.

В http://www.chitanka.info/ има възможност да се чете онлайн и неограничено. Дори има възможност на принципа 'случаен избор' да попаднеш на произведения (обикновено поезия и разкази), чуквайки с мишката върху бутон 'Незнам какво ми се чете'.  Това ми се стори интересно опция , защото позволява съвсем случайно да попаднеш на нещо интересно (или пък не). Заприлича ми на онзи миг в традиционните библиотеки когато просто протягаш ръка и без да гледаш автора, жанра или заглавието, ловиш първата случайно попаднала книга и се потапяш в нея. На мен тази, бих я нарекла, игра ми допадна (след няколкократно почукване върху съответното бутонче, установих, че формите, които са заложени в нея са обикновено кратки). Романите, на които може да се спрете, са разделени, посредством своеобразно съдържание, на по-малки и лесно смилаеми части, които в напрегнатия офис-ден се изчитат бързо.

Свободно и неограничено е четенето и в http://www.liternet.bg/ - доста заглавия на електронни книги на български език от наши и чужди автори са в постоянна готовност да бъдат разгледани и прочетени, макар че тук може да се натъкнеш по-скоро на подраздел 'Романи', но не и на 'Художествена литература'. Въпреки наличието на раздел 'Учебници', там има само едно заглавие - „Въведение в архитектурната история и теория" на Маргарита Коева. Посоката, в която сайта се опитва да се доразвие явно е все още непосилна за него. Но като ползвател съм длъжна да спомена, че я смятам за доста находчива. Това, което ми се стори интересно е, че има информационна сводка за последните 10 заглавия на електронни книги, публикувани на страницата на издателство LiterNet, както и сводка за продълженията на многотомните творби, които се появяват към днешна дата. Тези две разделения са много добри ориентири, особено за тези които са изчели първите томове на някои книги или тези, коти вече са се запознали с по-голямата част от предлаганите заглавия.

Виртуалната библиотека 'Словото' (www.slovo.bg) си е поставила доста амбициозната цел да се превърне в литературен интернет остров, където да се публикуват 'всички значими произведения на българската литература'. Групата от ентусиасти, решена да реализира този мащабен проект стартира дейността си на 5.07.1999 г. на адрес slovo.orbitel.bg. Едва през 2002 г. печели гласовете на публиката за приза в категория „Онлайн бибилиотеки", а през идната, 2003 г., печели наградата „Христо Г. Данов" в категорията „Електронно издавани и нови технолигии". Структурата на сайта позволява основно търсене по автор. Кликането върху таб 'Автори' отвежда към виртуалната библиотека за българска литература, където интерактивната азбука отваря имената на авторите. (Поисквайки буква, да речем 'П', пред нас се отваря нова страничка с фамилните имена на писателите.)  Всяко име на автор е линк към наличните в библиотеката негови произведения. В таб 'Търсене' може да се търси по заглавие, издател и описание. Направих си малък експеримент: зададох търсене по заглавие и избрах името на един от най-известните Вазови разкази - „Иде ли". Като резултат обаче получих не текста, който търсех, а дълъг списък със заглавия, в които под един или друг ред се намираха буквите 'И', 'Д', 'Е' и 'Л'. Най-много бяха тези, в чието заглавие се съдържаше думата 'ЛИДЕР'. И всички те се купуваха. Някак си докато търсех из библиотеката се озовах в книжарницата.

Във www.e-book.com и по-основно в раздел 'Книги' ме посрещнаха няколко категории: 'Друго', 'Компютри и интернет', 'Религия и мистика', 'Драматургия', 'Списания и вестници', 'Чужда литература' и 'Българска литература'. Подредени по името на автора, но в обратен на азбучния ред, линковете водят към познания ни вече модел (чуквайки върху името на автора се отваря набора от негови произведения). Под всяко има опция за 'сваляне' на текста. Има и възможност за коментиране на произведенията. До нея се стига избирайки таб 'Детайли', където освен това получаваме информация за размера на файла и броя на свалянията му. Но пред мен се изправи въпроса какво да коментирам аз, примерно, произведение на Елин Пелин. Все съм си мислила, че тази форма е по-скоро за обратна връзка или изобщо за връзка между автор и читател, та от тази гледна точка излезе и следващото ми питане - кой ще отговори на моя коментар върху, да речем, повест на Елин Пелин, след като той самия не е между живите. Така и не си отговорих. А да пиша колко много знам за него в коментара си или колко гениално е направил описанията в повестта си, ми се струва някак си нелогично.

Виртуалната библиотека на www.myschoolbel.info се оказа истинска съкровищница за българската класическа литература, заложена в училищния ни канон. По-голямата част от творчеството на бележитите ни творци е подредена по азбучен ред и е с нетипична визия. Като в лавица томовете с творчеството на Алеко Константинов, Васил Друмев, Гео Милев, Димитър Димов, Димитър Талев, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Захари Стоянов, Иван Вазов, Йордан Йовков, Любен Каравелов, Никола Вапцаров, Пасий Хилендарски, Пейо Яворов, Пенчо и Петко Славейкови, Христо Ботев и Христо Смирненски (в този ред) са наредени един до друг в табове, досущ приличащи на книги. По същия начин стоят нещата и в разделите 'Литературна критика, литературознание, речници, помагала' и 'Помагала по български език, езикознание'. Кликването с мишката върху тях мигновено отваря прозорец за сваляне.

Тези, бих ги нарекла нескромно, острови на книжни съкровища, за сега са една малка част от интернет-пространството, но като цяло тенденцията е това да се промени.

 


2010-02-06 | Прочетена: 1593