КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

Дигитализация на документите в Националната библиотека

Тема на броя | Националната библиотека "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"

 Към момента в Националната библиотека има общо над 750 GB информация, включваща дигитализирани ръкописи, старопечатни книги, архивни документи, графични и картографски издания, периодичен печат и др. изображения и техните систематизирани описания, която е съхранена и се ползва чрез специализираната система DocuWarе.


 Към момента в Националната библиотека има общо над 750 GB информация, включваща дигитализирани ръкописи, старопечатни книги, архивни документи, графични и картографски издания, периодичен печат и др. изображения и техните систематизирани описания, която е съхранена и се ползва чрез специализираната система DocuWarе.

 

 До сега са дигитализирани, обработени и е изграден архив на над 100 000 файла, в това число ръкописи и архивни документи, снимки и портрети, карти, фотоалбуми и графични документи. В края на 2007 г. започна работа по дигитализиране и на периодичния печат. През м. ноември 2007 г. дигиталните копия и описанията бяха пуснати в Интернет страницата на Библиотеката. В сайта са представени над 4 000 единици. Дигитализираните документи се предоставят на този етап на свободен достъп. Политиката на библиотеката в бъдеще е една част от документите да се предоставят безплатно, а друга част, включваща детайлна информация и съответен формат за съхранение с възможност за използване на дигиталните копия за печатни издания с прецизно качество - да се предоставя срещу заплащане.

 

Електронната страница на Националната библиотека е на адрес http://www.nationallibrary.bg/resursi.html

Дигиталната библиотека е нейна структурна част на адрес http://www.nationallibrary.bg/digitalna_bibl_doklad.html

Така изглежда „входа" в Дигиталната библиотека.

Изберете документен масив в който желаете да търсите:

 

 

Славянски ръкописи

 

 

Славянски кирилски печатни книги ХV - ХX

 

 

Гръцки ръкописи

 

 

Чуждоезикови старопечатни и редки книги ХV - ХХІ

 

 

Други чуждоезикови ръкописи

 

 

Ориенталски старопечатни книги

 

 

Арабски ръкописи

 

 

Ориенталски документи/ Европа

 

 

Турски ръкописи

 

 

Дефтери

 

 

Персийски ръкописи

 

 

БИА Документи

 

 

Сиджили

 

 

БИА Кореспонденция

 

 

Албуми и художествени каталози

 

 

БИА Кондики

 

 

Картографски издания

 

 

Фотографска колекция/ Портрети

 

 

Оригинална графика

 

 

Продължаващи издания 1844 - 1878

 

 

Печатна графика

 

 

Продължаващи издания 1878 - 1944

 

Както се вижда и от сваленото от интернет графично изображение дигиталната библиотека е структурирана в зависимост от вида  на документите в следните колекции: „Славянски ръкописи", „Гръцки ръкописи", „Други чуждоезикови ръкописи", „Старопечатни, редки и ценни издания", „БИА. Документи", БИА. Кондики", „БИА. Фотографска колекция /Портрети", „Ориенталски ръкописи", „Дефтери", „Сиджили", „Ориенталски документи", „Ориенталски старопечатни книги", „Графични документи" , „Картографски документи", „Български продължаващи издания"

 

Различните колекции са дигитализирани в следните обеми:

 

  • Колекции от славянски и чуждоезични ръкописи - около 14 000 страници / около 100 документа

 Примери: Поппунчов сборник от 1796; Добрейшово евангелие от ХІІІ в.; Енински апостол от ХІ в. Аргиров триор от ХІІ в  и др.

 

  • Колекция от старопечатни и редки издания - 14 документа / 6500 файла

Примери: Часословец на Яков Крайков и др.

 

  • Колекции на Български исторически архив (документи, снимки, кореспонденция) - над 3 400 архивни единици/ около 6500 файла

Примери: тефтерчето на Васил Левски; писма на Хр. Ботев; документи на Българския революционнен комитет в Букурещ; няколко кондики на общини - Търговище, Самоков и др.

 

  • Колекции на Ориенталския отдел (арабски, персийски и турски ръкописи и ориенталски старопечатни книги) - над 5000 страници

Примери: най-ранният ръкопис на арабски език - „Ал-Джами ас-сахих" на ал-Бухари; сборник от съчинения за изучаване на персийски език; няколко дефтери; османски ергистър от района на Неврокоп и други видове единични документи.

 

  • Картографски и графични колекии - около 1250 файла

Примери: исторически карти на България и Балканския полуостров и др.

 

  • Фонд от периодични издания 1844-1944 г. - над 81800 файла

      Примери: в. Дунав, сп. Любословие, в. Пряпорец, Златорог, Балканска зора, Литературен глас, Македония, Отечество, Женски глас и др.

 

 

 Участие на Националната библиотека в проекти за  дигитализация

 

Работата по дигитализацията на документите в Националната библиотека се осъществява в рамките на няколко проекта:

 

Национални:

  • Проект „Дигитален център"

В началото на 2006 г. започна работата по проекта „Дигитален център на Националната библиотека", свързан с приоритетното реализиране на програмата за реформи в технологиите в Националната библиотека и по-точно с дигитализирането на библиотечните фондове. Проектът беше финансиран с целеви средства от Министерството на финансите и със съдействието на Министерството на културата, що се отнася до закупуването на  техническото обзавеждане и основния софтуер. Проектът на Националната библиотека включва дигитализиране на стратегически важни документи от уникалните колекции - славянски ръкописи, старопечатни книги, архивни документи, документи и снимки от българския исторически архив и други. В рамките на пилотния проект първоначално бяха дигитализирани над150 документа, така че да се установят основните принципи и правила за тяхното описание, съобразени както с международно приетите стандарти, така и със спецификата им. За Дигиталния център беше закупена и нова техника - два високоскоростни  скенера с висока резолюция - за книги, карти, вестници, списания - до А3 формат ; един микрофилмов скенер - за микрофилми и фотолентови носители и дигитална репромаса - за старинни и старопечатни издания, както и два сървъра; репромаса, конфигурирана с наличната  в библиотеката техника.  Снабдихме се и с подходящ софтуер (електронно управление и архивиране на документи ): Docuware на немската софтуерна компания Docuware, който от 5 години е на българския пазар, а от близо 3 години напълно се разработва у нас от фирма "Немечек България". Закупен беше и софтуер за достъп в Интернет. Извърши се и обучение на персонала.

  • Проект „ДАПИС" (Дигитални архиви и документи: популяризиране, изучаване, съхранение)

В края на 2006 г. стартира и проектът ДАПИС (Дигитални архиви и документи: популяризиране, изучаване, съхранение), който е насочен към реставрационните и дигиталните методи на съхранение на специалните колекции в библиотеката. Проектът  спечели субсидия от Министерство на образованието и науката в рамките на конкурса "Проучване на националните културно-исторически ценности като част от европейското културно наследство и съвременни методи за тяхното съхранение". Реализацията на проекта се осъществи през периода 2007-2009 г.

Проектът целеше разширяването и ускоряването на процеса на дигитализация на ценни и застрашени документи с доказана научна, историческа и образователна стойност в национален и европейски мащаб, като начин за тяхното запазване и в същото време осигуряването на по-широк достъп до тях чрез електронни средства и преди всичко чрез Интернет.

Проектът предвиждаше паралелното извършване на две основни дейности - реставрация на застрашени паметници върху хартиен носител и тяхното дигитализиране, а също дигитализиране на вече реставрирани паметници с ограничен достъп на ползване и на такива, чиято реставрация е затруднена по технически причини (ръкописи на пергамент и неподвързани томове).

 

По този проект в началото на 2008 г. беше закупено оборудване, но свързано с дейностите по реставрация на документите.

 

Международни:

  • Проект TELPlus (в рамките на Програма eContentPlus на Европейската комисия)

Реализирането на Проекта TELPlus (участие в Европейската библиотека) е възложен на Националната библиотека на България, като страна членка на ЕС. През октоври 2007 година беше подписан Анекс за присъединяване на Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" към Консорциум-споразумението на участниците в Проекта TELPlus в рамките  Програма eContentPlus на Европейската комисия. В Проекта вече участват 48 национални библиотеки. Със завършването на този проект в края на 2009 г. Националната библиотека на България стана пълноправен член на Европейската библиотека.

Благодарение на участието ни в проекта беше конвертирана база данни с общо 60931 записа от XML файлове във формат на DocuWare - в XML международен формат Dublin Core. Записите включват всички дигитализирани и описани до този момент колекции намиращи се в системата DocuWare;

Очакваните резултати са свързани с  активното ни участие в работата на Европейската библиотека; с оптимизиране работата по обработката на документалните потоци; с осигуряването на бърз достъп на потребителите до богатствата на Националната библиотека. 

 

  • Проект BG0046 "Дигитализиране и опазване на писменото богатство на България" (2009-2011)

Проектът е одобрен за финансиране по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП).

Предвижда се:

- закупуването на специализирани 3 броя скенери и прилежащ софтуер от последен клас, ремонт на помещенията. Това ще даде възможност Националната библиотека да се превъне в най-модерния център за дигитализиране на писменото културно наследство в страната.

- създаването на дигитални копия на уникални документи от фондовете на Националната библиотека -  Славянски ръкописи от 14 век; Сиджили от Ориенталсите колекции; Българска периодика от периода 1878 - 1940 г.

  • Проект "IMPACT"

Националната библиотека е партньор във втория етап на проекта. Участва с предоставяне на дигитализирани обекти с цел разпознаване на текст (OCR процес). Подбрани са дигитални копия на активно търсени материали от български периодични издания от периода 1878-1944 г.


2010-02-06 | Прочетена: 1901