Асен Сираков

Прeдстaвяме Ви

Есси Ангелова | 2008-09-14


Труден си за откриване и лесно  не даваш интервюта. Има ли причина?
 Чак пък труден... Всеки, който е поискал да ме намери, е успял. Ти как ме намери?

Трудно.Но феновете на www.bukvite.bg заслужават да научат  интересни неща за теб и новата ти книга.
Но все пак успя. Разбира се, че давам интервюта. Единствено не обичам,  когато вместо въпроси ми се задават отговори.

Как успяваш да съчетаваш толкова много жанрове?
Жанрът е форма – веднъж това, което ти е хрумнало или си намислил, се вмества по-добре в пейзаж, друг път в портрет, натюрморт или по-сложна композиция. Добрият писател обаче трябва добре да познава изискванията на всяка една форма, в този смисъл на всеки жанр. Хората мразят лъжата, но още повече мразят да бъдат излъгани в очакванията си.

Лесно ли пишеш?
 Писането е труд при това доста обемен и изтощителен. Малко хора си дават сметка за това, в това число и хора, които пишат или се мислят за писатели. Няма по-голяма награда за един писател четивото, което е създал да бъде изгълтано на един дъх и читателят да остане с впечатлението, че авторът го е написал за ден-два и “мисли” като него, читателя! Именно така, а не обратно. Лесно ли пиша? Знам ли? Журналистиката ме е научила на дисциплина, затова когато трябва да пиша, не го отлагам а сядам и пиша. После драскам, късам, пак наново... и така, докато не “звънне”!

А музата?
Музата си е муза. Голям кеф е, когато дойде и трябва да бъде издоена до капка! Доброто произведение е 20% муза, 40% професионализъм и 40% труд.

Като се огледа човек, любовните романи, криминалетата, бандитските текстове и разните там книги за кулинария, билки и нетрадиционни терапии, май изчерпват българския пазар като търсене. Това ли беше причината да напишеш и ти бандитски роман?
И да, и не. Крими-жанрът е доста атрактивен, особено когато е добре поднесен – с хумор, умерено заплетени ситуации, неочаквани поврати, сочен диалог, ярки образи, лафове, афористична философия и пр. Винаги съм се питал, добре де, защо Конан Дойл, Реймънд Чандлър, Жорж Сименон, Агата Кристи и др. могат да пишат в този жанр и са интересни, независимо от от времето, а ние не можем? Или може би не искаме? Или ни е страх да опитаме? Богомил Райнов, лека му пръст, доста се поучи от Чандлър... Дотолкова, че дълги години Чандлър бе негласно забранен за превод у нас. И аз съм се учил от споменатите автори, но никога не съм се стремял да ги преповтарям или имитирам. Човек трябва да намери разковничето, чудодейната формула. Само тогава ще разбере какво и как да напише, как да го подреди, изрази и т.н. Истината е, че дълги години ме беше... страх да се захвана с този жанр, че по-скоро бих се провалил отколкото да създам стойностен продукт...

То май с доста дейности у нас е така?
Именно... И аз не направих изключение – човек като си каже: абе, къде си тръгнал? Барабар Петко... Видяла жабата, че подковават вола... си подписва краят. Абдикира без да се е опитал. Радвам се, че превъзмогнах тези настроения.

Ще има ли продължение, други романи в този жанр?
Определено. Почувствах се много добре, докато писах всяка една част от трилогията и не смятам да зарязвам жанра, напротив – ще има продължение и на този роман и други. Усилено работя в тази насока, но първо пазарът ще трябва да покаже дали има смисъл... Може и да се заблуждавам, че съм написал бестселър (смее се)

Въпрос: И ако се окаже така? Че си се заблуждавал?
Няма да се предам, ще се опитам да анализирам къде и в какво съм се издънил. Трудно се напипва читателската струна, но добрият писател трябва да умее да отгатне защо и как е успял или не е успял и, ако е успял, да напише още. Това с “останах неразбран”, “историята един ден ще каже”, “българинът не чете”, “хората нямат пари”, “много се опростачи страната” и пр. са вятър и мъгла и доста изтъркано оправдание за липса на интерес към дадено творчество.

Реалист ли си или черногледец?
Опитвам се да бъда реалист. Черногледството определено навлича беди, а оптимизмът за жалост не ги предотвратява...

Благодаря ти за това интервю и усех в писането на бестселъри.
За мен беше удоволствие. Виж за “бестселърите”... Това никога не е сигурно... Важното е да продължаваш да правиш това, което правиш добре и да вярваш не само на знанията, но и на интуицията си.

Няма да те попитам за новият ти роман,  но голямо изумление и интерес, а впоследствие и истинско удоволствие предизвика у мен кулинарната ти книга “Само за мъже”. Това трик ли е?
Заглавието ли? И да и не. Да, защото съм го писал като за мъже, но това в никакъв случай не пречи книгата да бъде прочетена и от жени, дори е препоръчително.

Знаем че си гастроном и  познавач на много кухни, но все пак.какво те предизвика да я напишеш?
Да кажа още нещо, което досега не съм го чел по други книги, в това число и да бъда полезен на онези, които обичат да готвят и смятат кулинарията за изкуство.

Следващата изненада доколкото разбрах е една страхотна детска книжка, за едно мече и зайче с невероятни илюстрации. Кажи нещо и за нея?
Да това е една нестандартна детска приказка в стихове с илюстрации на Виктор Паунов. За жалост още не знам кой ще я издаде... Издателствата рядко рискуват с детска литература, колкото и добра да е тя. Впрочем, ако е вносна, нещата са безпроблемни. Пак за жалост. Искрено се надявам да я издам все пак до края на годината.

Наистина ли пишеш, защото не би могъл да го задържиш в себе си или това разнообразие е част от стремеж да опиташ от всичко?
Не, никога не съм се стремял да опитвам от всичко. Всичкоопитването изхабява, небцето загрубява, а и излизат киселини... Пиша наистина, защото ми се струва, че има какво да кажа. В този смисъл не искам да го задържам в себе си, а да го споделя. Някога беше разнообразие. Вече не е – от десетина години съм се отдал изцяло на писането.

Благодаря за интервюто Ще се радваме да има повече твои неща по страниците на сайта.
Удоволствието беше и мое. Този сайт едно е много смислено изискано и полезно творение за всички които обичат да четат и пишат. Поздравления за създателите му.


2008-09-14 | Прочетена: 1840