КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

Феминистките

Тема на броя | Северина Самоковлийска


 

Когато се съгласих да пиша по темата си въобразявах, че тя не се е променяла от времето на - да кажем - Вирджиния Улф. Представях си я, като нещо статично във времето и пространството, непроменливо и независимо от географски координати, историческо развитие и технологичен прогрес...

В последствие установих две основни неща:

1. Феминизмът не е тема, която може да се обхване с едномесечно проучване, или в една малка статия като тази.

2. Той не само претърпява промени - както всичко свързано с динамичната ценностна система на обществото, но и се разделя на много движения в движението, които често "воюват" помежду си.

 

Феминизмът (идва от латинската дума femina - жена) е движение за свободата и равноправието на женския пол, женската гледна точка и изобщо женското. Различните типове феминизъм поддържат целите на движението, но посочват различни пътища за постигането им.

Ако тръгнем да разглеждаме феминистката литература по дати, трябва да се върнем много назад във времето - 15 век, когато във Венеция една жена (поетеса) пробива в иначе мъжкия свят на изкуството - Кристин дьо Пизан. В романа си „The book of the city of ladies" тя описва алегоричен град, в който събира известни жени от вековете и с всяка една от тях доказва, че жените са също активни и допринасящи за обществото.

През 16 век в Англия излиза памфлета на Джейн ЕнгърHer Protection for Women".

Възможно е името да е псевдоним, за авторката не са известни никакви лични данни, няма и други нейни произведения. Ръкописът е директен отговор на "Boke His Surfeit in Love" на Томас Оруин. В памфлета си писателката твърди, че жените са виждани само като обекти на сексуално желание и когато това желание се удоволетвори, те (жените) биват изоставяни.

Отново през шестнадесети век не кой да е, а Хенрих Корнелий Агрипа пише „De nobilitate et praeccellentia faemini sexus" (името дори на латински варира в различните източници, но като свободен „обобщен превод" от всичките варианти би могло да се използва „Превъзходството на женския пол").

 

Сестра Хуана

17 век, Мексико. Мистик, философ, математик и поетеса. На три години се научава да пише, на осем създава религиозно съчинение. Сестра Хуана е била изключително красива и начетена, но на 19 години се оттегля доброволно от светския живот и постъпва в манастир. Много четена и уважавана в Испания, тя е наричана дори "Десетата муза". Въпреки, че по това време феминизмът какъвто го познаваме днес не е съществувал, сестра Хуана е била защитничка на правата на жените и критикува сексизма от онова време.

 

Вирджиния Улф

1882 - 1941 г. Англия. Романистка, есеистка, издател, автор на разкази... Тя, заедно с бъдещия си съпруг Ленард Улф, Клайв Бел, Дънкан Грант формират ядрото на кръга „Блумсбъри". Всички те са влиятелни в литературата и изкуството хора, които оспорват викторианските норми за благоприличие в тогавашното общество. Вирджиния Улф е една от първите писателки, която не се бои да покаже света през женски очи.

В случая е достатъчно да цитирам част от най-известното й есе "Собствена стая":

"Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза. "

 

Емилия Пардо Базан

1851-1921 г. Писателка, журналистка, поетеса и литературен критик, тя произхожда от благородно семейство, получава френско образование. През 1883 година публикува книгата си „La cuestión palpitante", въведение в Испания на натурализма на Зола. Книгата предизвиква скандал за времето си. Стига се до там, че съпругът й, депутат, й поставя ултиматум да остави литературата. Емилия Пардо Базан се развежда с него. Тя е първата жена, заела катедра в Централния университет на Мадрид.

В България е издаден романът й „Имението Ульоа"(Хеликон).

 

Халидé Едип Адивар

1884 - 1964 г. Турски романист и феминистка, известна с критиките си към ниското социално положение, което заема жената в Турция и това, което тя вижда като липса на желание от страна на повечето жени за промяна на това положение.

 

 

Савако Арийоши

1931 - 1984 г. Савако Арийоши е японска писателка, при това изключително продуктивна. Пише романи, разкази, пиеси. В България е преведен романът й "Съпругата на доктор Ханаока"(1985г. Издателство "Хр. Г. Данов").

 

Джоана Ръс

1937 г. САЩ. Името й първоначално се свързва с т.нар. „нова вълна" в научната фантастика. Образът на амазонката Аликс (от първият й роман "Пикник в рая") може да се определи като един от първите пълнокръвни женски образи във фантастиката до тогава. Романът получава номинация за "Небюла". Ръс продължава с експериментите в следващите си романи и разкази. Така през 1975 година излиза третият й роман "The Female Man", и той се превръща в едно от най-дискутираните и влиятелни произведения в световната феминистична литература. На български е преведена част от него (разказът "Едно старомодно момиче".)

През 1978 Джоан Ръс написва последния си фантастичен роман - "The Two of Them", който според много критици е връх в творчеството й. Историята на две жени от различни общества - едната, живееща на планета с религия подобна на исляма, другата - на нашия (утопичен) свят от бъдещето, в който мъже и жени са равни...

 

Андреа Дуоркин

1946 - 2005 г. Американска радикална феминистка и писателка, известна най-вече с мнението, че порнографията е виновна за всички форми на насилие, упражнявано над жените. (Радикалният феминизъм е противоположен на либералния и социалния феминизъм, тъй като вижда като причина за женското подтисничество патриархалните междуполови отношения.)

След значителната известност, която Дуоркин постига като писателка феминистка и активистка, тя публикува и три художествени книги - сборник с къси разкази „The New Woman's Broken Heart", след това книгата „Ice and Fire", разказ от първо лице, изпълнен с насилие и злоупотреби. За "Ice and Fire" друга една феминистка - Сузи Брайт твърди, че е съвременнен феминистичен прочит на „Джулиет" на Маркиз дьо Сад.

 

Сю Монк Кид

1948 г. Американска писателка, най-известна с романа си "Тайният живот на пчелите". Започва да пише след тридесетгодишна възраст, когато се записва на курс. Произведенията й са с феминистична и религиозна насоченост. Нейната най-"феминистка" книга (ако изобщо може да се използва подобно определение) е "The Dance of the Dissident Daughter: A Woman's Journey from Christian Tradition to the Sacred Feminine", издадена 2002 г. В него тя разказва за собственото си пътуване през женската духовност, за да открие загубената в патриархалното общество цялост и идентичност.

 

Наоми Улф

1962 г. Американска политоложка и писателка, след издаването на "The Beauty myth" се превръща в говорителка на третата вълна феминизъм (модерния културологичен феминизъм). В кампанията за преизбиране на Бил Клинтън през 2000 година участва в брейнсторминг с изборния екип на президента, за да намерят начин да привлекат на негова страна женската част от избирателите.

 

И така, вместо обобщение се чувствам длъжна да вметна, че това изобщо не изчерпва (не обхваща и една четвърт) темата за феминизма в литературата. Както ще забележите, не са включени имена като Жорж Санд, Мери Уолстънкрафт, Хенрик Ипсен и прочее, и прочее. Поради това, ще се въздържа от кой знае какви заключителни думи, освен може би: "Силата е във ваши ръце..." :)

 


2010-03-06 | Прочетена: 1748