Първият робот в историята на литературата и неговият създател

Тема на броя

Весислава Савова | 2010-04-12


Без много въведения и излишни размисли, ще цитирам резюме на едно произведение и ще ви помоля да си спомните кое е то.

 „В очакване на гостите за своето празненство, физикът Спаланцани се възхищава от най-новото си изобретение. Това е Олимпия (в оригинал - „тази, която дойде от Олимп). Поетът Хофман, който пристига пръв на празненството, я вижда и се влюбва в нея. Появява се съмнителният търговец Копелиус - страшният човек от детството на вече влюбения младеж. Той продава на Хофман чифт магически очила, през които само поетът възприема Олимпия като човек. Спаланцани и Копелиус спорят как да си поделят печалбата от куклата. Копелиус претендира, че е собственик на нейните очи. Когато се съгласява да продаде правата си на Спаланцани за 500 дуката, изобретателят му дава чек за изплащане от банковата къща на Елиас. Копелиус предлага Олимпия да се омъжи за Хофман. След като останалите гости пристигат, Олимпия ги очарова с една великолепна ария. Хофман е омагьосан, сляп за периодично спиращия механизъм на куклата. Когато всички отиват на вечеря, той се обяснява в любов на Олимпия. Никлаус му казва, че тя не е истинска жена, но поетът отказва и да чуе. Копелиус се връща, изпаднал в ярост, след като е открил, че банковият чек на Спаланцани е невалиден. Той се скрива, докато гостите се връщат от вечеря за един валс. Към тях се присъединяват Хофман и Олимпия, които се въртят все по-бързо и все по-бързо, докато накрая Хофман пада и чупи магическите си очила. Виждайки своя шанс за отмъщение, Копелиус грабва Олимпия и я счупва на парчета."

Да, познахте! Това е част от „Пясъчният човек" на Ернст Тиодор Амадеус Хофман. Може би, това произведение не би имало кой знае каква стойност по отношение на фантастиката в наши дни, но нека не забравяме, че говорим за 18-ти век. За да стигнем до роботите, служещи на хората и Законите на роботиката, трябва да познаваме тази кукла-автомат (чиста проба робот от старо поколение). Нужно е да уважим риска на Хофман да бъде първи. В противен случай, нещо би ни липсвало.

Какво общо има немският романтизъм с фантастиката ли? Много, повярвайте! Ето и малко факти:

Немските романтици се обръщат към изворите на фантастиката - събират и обработват вълшебните приказки и легенди: „Народни приказки от Петер Лебрехт" (1797), обработени от Тик, „Детски и семейни приказки" (1812-14) и „Немски предания" (1816-18) на братя Грим. Макар да остават и до днес в областта на детската фантастика, те дават пример на цялата европейска литература. Особено ярък образец в тази насока са приказките на Х. К. Андерсен.

В творчеството на Е. Т. А. Хофман е комбинирана литературна приказка („Повелителят на бълхите"), готически роман („Елексирът на дявола"), феерична фантасмагория („Принцеса Бримбила"), романтична повест с фантастична подправка („Избор на невяста"). Чрез традиционния фантастичен мотив за продажба на душата на дявола, Гьоте в своя „Фауст", прави опит за засилване на влечението към фантастиката.

/източник - http://bgf.zavinagi.org/ 

Ето и няколко думи за самия Хофман. Той е роден през 1776 г. в Кьонигсберг в семейството на пруски кралски адвокат. Родителите му се разделят, когато детето е на 2 г. Така, момчето никога повече не вижда баща си. Майката е много болна - страда от невроза - и умира от сърдечен удар 20 години по-късно.

През 1792 г. бъдещият писател влиза в университета на родния си град, където чичо му го принуждава да учи право. В кореспонденцията му от този период, обаче, трудно могат да се намерят писма, касаещи образованието му. За сметка на това е отделено много място за любимите му автори - Волтер, Русо, Гьоте, Шилер. Всъщност, единствените лекции, които Хофман посещава, са тези на философа Емануел Кант.

Страстта към писането до голяма степен се дължи на чичото на Хофман - Ото Вилхелм Дьорфер. Със своите мрачни настроения, той развива у племенника си вкус към фантастичното и мистичното.

 Следващите няколко години са своеобразен пик в творчеството на писателя. Последователно се появяват двата тома на "Фантазии по маниера на Кало", последвани от незабравимите "Еликсирите на дявола", "Нощни повести", "Серапионовите братя" , "Малкият Цахес, наречен Цинобър", "Златната делва", "Принцеса Брамбила", "Лешникотрошачката и кралят на мишките" и, разбира се, венецът на творчеството му - недовършеният роман "Житейските възгледи на котарака Мур". Той е първият в историята на литературата, който разглежда една и съща история от две гледни точки.

Чрез тях Хофман се утвърждава като един от най-ярките представители на литературната фантастика и на гротеската в световната литература. Смятат го за предтеча на няколко модерни литературни направления, като се започне от сюрреализма и се стигне до свръхестественото и хоръра. Редица големи творци, след които Гогол, Кафка, Едгар Алън По, са изпитвали силното влияние на неговото необуздано въображение, съчетано със сарказма му. Той вдъхновява Офенбах за операта му "Хофманови разкази".

Краят на живота му е истинско мъчение. Болестта засяга гръбначния стълб, цялото му тяло се покрива с кървящи рани. На 25 юни 1822 г. близките му го чуват да казва: "Време е да помислим малко за бога."

Моли да го обърнат с лице към стената и издъхва след няколко минути на 46-годишна възраст.

Аз, като се замисля, не мога да ви кажа къде е първоизточникът на афинитета ми към фантастиката, но със сигурност харесвам този жанр и се радвам, че успях да ви запозная с /или да ви напомня кой е/ първия робот в литературата, както и създателя му - Хофман, - без който настоящият брой на „Книгите" не би бил завършен.

 


2010-04-12 | Прочетена: 1810