КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

Коктейл от младост, талант и мъдрост

Критични вибрации | Весислава Савова

 

Къде е тайната на успешното писане? Талант? Наследственост? Въображение? Много четене? Взискателни учители? По всяка вероятност, от всичко по малко, за да се получи стойностен коктейл, от чийто вкус читателят да се опияни до толкова, че да няма търпение да си поръча следващия.


 По-голяма част от нас са започнали своето интелектуално израстване със слушане, а по-късно - и четене на приказки. Спомняте ли си как се пренасяхме в онези приказни светове, в които вълшебници помагаха на добрите, а лошите побягваха в дън земя, засрамени от това, което са направили? А помните ли ужаса от срещите със змейове, чудовища, вещици и джуджета? Някои от нас ги сънуваха. Така, в съня си, ние съпреживявахме тази приказна реалност. След това я разигравахме в детските ни забавления, а както вече знаем, играта е най-добрия начин за опознаване на света - и реалния, и приказния. По-късно, „пораснали", дори се опитвахме да създадем такава реалност под формата на приказки, разкази или дори по-обемни произведения. Някои се справяха не до там успешно. Други, подпомогнати от добри спонсори, - с шумен успех. Трети, обаче, го правят виртуозно. Къде е тайната? Талант? Наследственост? Въображение? Много четене? Взискателни учители? По всяка вероятност, от всичко по малко, за да се получи стойностен коктейл, от чийто вкус читателят да се опияни до толкова, че да няма търпение да си поръча следващия.

Този коктейл може да бъде толкова желан, ако гореспоменатите съставки са в големи количества. Казвам ви го, защото имах удоволствието да прочета сборника истории на ужаса  „Времето на сатаната" от Юлиана Манова. Коя е тя? Едно младо момиче /родена е през 1983 година/, което пише така, че когато затворите книгата, тя да продължи да живее в съзнанието на читателя. Едва дванадесетгодишна тя получава две първи награди на радиоконкурса „Искри". На 14, тя е наградена със сребърен медал в международния конкурс „Шанкар", а на 15 печели специалната награда на националния детски конкурс „Петя Дубарова". Само година по-късно, получава първа награда за разказ в националния детски конкурс на „Интеркосмос", която й е връчена лично от първия български космонавт Георги Иванов. Книгата „Времето на сатаната", издадена през 2001 г., е нейната втора такава, след като през 1996 е излязла първата -
"Замъкът на барон Аристоу", която е книга-игра.

Когато взех в ръце сборника кратки разкази на ужаса и бях готова да отпия от коктейла на писателското вдъхновение, аз вече знаех, че талантът и наследствеността са съставки, които със сигурност са на лице в този коктейл. Казвам го, защото бях прочела разказите на нейната баба Весела Люцканова, за която ви разказах в мартенския брой на електронното списание „Книгите". Също така, имах удоволствието да познавам преводите, специализирани в жанровете „фантастика" и „фентъзи" на нейната майка - Вихра Манова. Не се съмнявах и в това, че взискателността към нея е била голяма - книгата е с клеймото на издателство „Весела Люцканова". Издателство, спечелило „Златна звезда" за качество в областта на литературата (2003 година - т.е., след издаването и на тази книга). Бях сигурна и в количеството качествена литература, което Юлиана Манова е прочела. След гостуването ми у нейната баба съм убедена, че в техния дом изкуството и в частност, литературата, е на почит. Ето защо, за мен оставаше само да изследвам въображението. А у тази авторка, то е на лице. Не само това - тя умее да го владее до съвършенство. По този начин, създава един свят с наситена образност, на който вдъхва живот. Бих си позволила да направя следното обобщение - независимо от крехката си възраст, Юлиана Манова се е научила да намира изход от сериозни социални, лични и личностни проблеми, които преекспонира в един измислен свят, в който те да добият повече плътност.

В разказа „Пътуване" тя намира начин да помогне на полусирачето Марк да бъде за период „спряло време" (меко казано интересен подход) с починалата си майка. Но! Авторката не предлага този подарък наивистично. Той има своята цена. Дали това е егоизъм? Дали някой има право да спира времето и да сее смърт? Каква е цената на обичта, всъщност? А кой би се наел да дефинира думата „обич"? Или пък да я осъди, ако тя е майчина?

Друг сериозен проблем, разгледан от няколко гледни точки, е този за себичния млад мъж в „Пясък". Повярвал в своята извисеност, той трябва да претърпи една болезнена трансформация. Едва тогава някой може и да изпита копнеж по него. Много ми се иска да ви запозная с тази трансформация - неизползвана до момента метафора, - но ще преглътна егоизма си и ще ви дам възможност да я откриете сами.

Идва ред на не по-малко заплетения въпрос за генетичната обремененост. До колко тя е решаваща? До колко можем да се преборим с привидно независещото от нас предопределение? Тези въпроси, а и техните отговори, са закодирани в разказа „Баща ти умря от това".

Това са само три от общочовешките проблеми, разгледани обстойно от Юлиана Манова. Ако ви разкрия и другите, ще разваля удоволствието на вечно търсещия авантюристичен дух на всеки любител на този жанр. Единственото, в което ви уверявам е, че в тези разкази няма да намерите „бързо действие и хепи енд". Напротив, те са задълбочени психологически изследвания. Това, че са предложени в жанр, който е далеч от реализма е само още едно доказателство за творческите способности на Юлиана Манова.

 


2010-04-12 | Прочетена: 1682