За първообраза на научно-фантастичните и фентъзи истори или за „Алиса в огледалния свят

Тема на броя

Хрисимира Минковска | 2010-04-12


 

Истинското име на Луис Карол е Чарлз Лютуидж Доджсън (Charles Lutwidge Dodgson). Роден е на 27 януари 1832 в малкото село Дерсбъри, графство Чешир. Той е бил най-големия син на свещеника Чарлз Доджсън и Франсис Джейн Лютуидж. При кръщенето, както често се е случвало в тези времена, са му дали две имена: първото - Чарлз - в чест на баща му и второто - Лютуидж - в чест на майка му. По-късно, когато младия Доджсън започнал да пише хумористични стихове, той избрал псевдонима си като комбинация от тези две имена, подлагайки ги предварително на двойна трансформация. Отначало превел имената "Чарлз Лютуидж" на латински, откъдето се получило "Каролус Лудвикус". След това им сменил местата и получил името "Лудвикус Каролус". Следва още една трансформация „Лудвикос Каролус" бива преведено обратно на английски. Получило се "Луис Карол". Така е възникнал псевдонимът, прославил Доджсън далеч зад пределите на неговата родина. През 1850 г. Чарлз Доджсон постъпил в университета в Оксфорд, в колежа на Христовата църква. Поради изключителните си способности на математик през 1855 г. е назначен за професор по математика в същия колеж, където преподавал през целия си живот. Пътувал е малко, а извън пределите на Великобритания - само веднъж. Чарлз Доджсън много обичал да рисува, а от 1855 г се увлича по новото тогава изкуство на фотографията. Тези две страсти остават в него, редуваайки в надмощието си над личността му.

В един далечен ден - 4 юли 1862 г. - младият професор по математика Чарлз Доджсон извел своята малка приятелка Алиса Лидъл и двете й сестри Лорина и Едит на разходка с лодка по красивата река Темза. Момичетата, както винаги, го помолили да им разкаже някоя смешна, измислена от него приказка. И Доджсън съчинил..."Алиса в страната на чудесата". После по молба на децата записал приказката в тетрадка и я украсил със свои рисунки. Поднесъл ръкописа като коледен подарък още същата година. По една случайност обаче, той попаднал в ръцете на известния писател Джордж Макдоналд, автор на книгата "Принцесата и таласъмите", която издателска къща ПАН също представя в поредицата "Вечните детски романи". Той успял да убеди младия математик, че книгата трябва да бъде отпечатана на всяка цена и да се превърне в обществено достояние. Като краен резултат на 4 юли 1865 г., точно три години след знаменитата разходка с лодка, доктор Доджсон подарил на Алиса Лидъл авторския екземпляр от своята книга "Алиса в страната на чудесата", подписана с псевдонима, който целият свят запомня завинаги - Луис Карол. През месец декември 1871 г. доктор Доджсон изпратил на Алиса, която тогава била на 19 години и не живеела вече в Оксфорд, екземпляр от втората книга с "нейни" фантастични приключения - "Алиса в огледалния свят". И двете книги били илюстрирани от художника Джон Тениъл (1820-1914).

В България "Алиса в страната на чудесата се появява за пръв път през 1939 г. "Преводът на г-н Лазар Голдман, направен с голяма грижа от първообраза - пише големият български поет Николай Лилиев в предговора към книгата, - е свидетелство, че и на най-хубав български език могат да се дадат най-точно чужди художествени творби, станали вече класически, които на пръв поглед изглеждат непреводими." "Алиса в огледалния свят" е преведена за първи път от Стефан Гечев и е публикувана през 1965 г. Романът е включен в поредицата "Вечните детски романи" на издателство ПАН, където може да се види книгата с илюстрациите на Адриен Сегур (книгата е библиографска рядкост, поради което представлява голям интеррес; те могат да се намерят и в Интернет http://www.nocloo.com/gallery2/v/adrienne-segur-alice-pays-merveilles/)
Безсмъртната приказка на английския писател Луис Карол 'Алиса в огледалния свят' се превръща в част от световната култура. Нейната събда е уникална: макар написана за деца тя толкова навлиза в световната класическа литература за възрастни, че мигновено привлича и съсредоточава върху себе си вниманието на представителите на хуманитарните и естествените науки. Приказката за деца на английския математик оказва и огромно влияние върху развитието на научната фантастика. Сатирическият й абсурдизъм, изобилието й от парадокси, различното й измерение - всичко това включва в книгата на Луис Карол множество теми нееднократно използвани от следващите поколения фантасти. Освен това тя оказва изключително голямо влияние в англоезичната култура - по количество на цитируемост повестта за Алиса остъпва единствено пред Шекспир.

Книгата на Л. Карол е преведена за първи път в Русия през 1879 г. със заглавие 'Соня в дивата страна' ('Соня в стране дива'), което било следствие от наложеното 'русофицироване' на вида на преводните произведения за деца. Като пример може още да се посочи, че Алиса е применована не само на Соня, но и на Ана (в други издания); Чеширската котка (Чеширский Кот) не криел своя сибирски произход и освен това, вместо английско звучене, руския вариант на Алиса бил украсен с басни на Крилов и др. но преводът на Оленич-Гнененко от 1940 г. обуславя нов, свободен от традиционната русификация превод на романа за Алиса на руски език.

Логично е да се предположи, че странните приказки, написани от английският математик, заинтригуват огромен брой читатели повече с фантастическата си концепция. 'Алиса в огледалния свят' излъчва нови възможности за разбирането на пространството, времето и причинно-следствените отношения в човешкия свят. Проблемът за въздействието на творчеството на Л. Карол обаче остава недокрай изучен и недокрай изследван. В орбитите на негово влияние безспорно се натъкваме на такива апологенти 'безмислици', които установяват основата на хармсовския бит. В идеята за възприемане на 'Алиса в огледалния свят' е заложен навикът за фантастичното битуване на персонажите. На Алиса й е предоставена възможността и самостоятелността да привикне и едновременно с това да се удивява на фантастическите образи и събития.

Някои изследователи (Г.К.Честертон. По обе стороны зеркала) считат, че героинята на Карол едва ли е измъчена от релативистичен скептицизъм, но пък отбелязват, че това съмнение е най-голямото постижение на Карол. Приказните романи "Алиса в Страната на чудесата" и "Алиса в огледалния свят" донасят на автора си безсмъртие в литературата - не само в тази за деца. Книгите му са изпълнени с виталност, с мъдрост и благородство, със зачитане на достойнството на всяко живо същество, с чист наивитет, с доверие, с любов към живота, към приятеля, към доброто и справедливостта - тоест всички добродетели, които носим като деца и забравяме като възрастни. Може би наистина през целия си живот Луис Карол е бил с душата на дете - благороден, мъдър и чист в помислите си като своите герои.

Някои критици съзират определена тъга в редовете на книгата на Карол. И тази тъга е самото тъгуване по безвъзвратността на живота. Но тази тъжна мисъл, вплетена в текста му, отчасти, както твърдят и те, не е имала реално основание. Доказателство за това е факта, че когато повечето от малките приятелки на Карол пораствали, те отново търсели връзка с него (а е възможно и той да е търсил връзка с тях).

Описанието на шахматната задача, лежаща в основата на повествованието, позволява на Карол да се доближи да истинността. Трудно се обяснява утвърденото мнение, заложено в 'Справочник по литература на достопочтения Ч. Л. Доджсън' от Сидни Уилямс и Фалконер Мадан (Sydney Williams and Falconer Madan. Handbook of the Literature of the Rev. C.L.Dodgson, p.48), че не са били направени опити да се пресъздадат по достоверност някои от частите на текста. Финалната част като цяло е ортодоксална. Логично е, както казва и самият Карол, не е съобразено редуването на черни и бели (при игрите) и някой други ходове и реалното предвижване на фигурите по шахматната дъската (например: първи, трети, девети и десети ход и рокадата на краля).

Най-сериозното нарушение на правилата на играта се проявява в края й, когато Белия Крал се оказва в шах от Черния Крал, но на това изобщо не е обърнато внимание. "Почти нито един ход няма смисъл от гледна точка на шахмата." - пише Мадан. Разбира се и двете страни играят съвсем небрежно, но това може и да се обяснява с безумството, разположено от тази страна на огледалото. Два пъти Белия Крал пропуска да обяви мат, а след това той бяга от Черния кон, тогава, когато е било възможно да го 'вземе'. На места това може да се обясни единствено с разсеяността. Трудността, неизбежна при битката на партия шах, се примесва с весели приказки (дори нонсенси), които Карол ни предоставя с изключителната си находчивост. Алиса, например, не разменя нито една реплика с някоя от фигурите, която се намира в полето, граничещо с нейното. Кралете се намесват във всичко и вършат всевъзможни дела, докато съпругите им остават сравнително неподвижни и не предприемат нищо, което в реалния шахмат не е възможно.Удивлението на Белия цар съответства на причудливите ходове на неговия кон, даже склонността на рицаря да падне от него ту вляво, ту вдясно напомня за това, как той се движи по шахматната дъска - две клетки в едно направление, след това една наляво или надясно.

Хоризонталите на шахматната дъска са отделени един от друг от ручейчета. Вертикалите пък са обозначени с жив плет. В продължение на всички игри на Алиса кралиците остават на по-заден план - с изключение на последните ходове, когато тя самата става кралица и принуждава Черната кралица да матира Черния Крал. Любопитното е, че именно Черната кралица убеждава Алиса да поеме към осмия хоризонтал. С този ход кралицата поисква да се защити, защото белите фигури първоначално имали възможността да победят, макар и не много елегантно в три хода. Белият кон обявява своята първа проверка на Г3. Ако Черния крал се движеше на Д3 или Д4, то Бялата кралица можеше да му даде мат от С3. Ако по същия начин Черния крал отидеше на Е5, то белите можеха да му дадат шах с ход на С5, като го принудят да премине на Е6. След което Бялата кралица да го матира с ход на Д6. Истината е, че са направени опити да се създаде най-добрата поредица от ходове, която най-много да съответства на повествованието и правилата на играта.

Шахматните фигури по много причини изключително много съответстват на втората книга за Алиса. Те допълват 'картонените' персонажи от първата книга и позволяват повторното използване на Кралете и Кралиците. Изчезването на крадците и мошениците е компенсирано от появата на рицарите и техните коне. Удивителните одежди, съобразени с ръста на Алиса в първата книга, отговарят най-малко на удивителната промяна на местоположението, причинено от движението на фигурите по шахматната дъска. По щастлива случайност шахмата се свързва с темата за огледалното отражение. Става въпрос за това, че в началното подреждане на фигурите върху дъската се вижда точното огледално отражение (местата на краля и кралицата създават визията за огледалност). И най-накрая като аргумент можем да изложим и безумната игра на шах, която чудесно отговаря на безумната логика на Огледалния свят.

Луис Карол, с неговата любов към резки контрасти, започва втората книга със сцена в къщата през зимата (първата приказка започва със сцена на брега на реката през приятен майски ден). Зимното ехо кореспондира с темата за старостта, прехвърлена към приближаващата смърт, и те звучат някак едновременно в стихотворното встъпление и заключението. Огнището, за което момчета са събирали дърва за подпалване и въпросът на Алиса: "Знаеш ли какво ще се случи утре, Кити?!" - дава основание да се предположи, че действието се развива ден преди 4 ноември - денят на Гай Фокс (този ден се отбелязва ежегодно в Крайст Черч: на Пекуотър Квадренгл се устройва голямо огнище). Предположението за деня на действието се подчертава в пета глава, където Алиса разговаря с Белия крал. Това трае 7.5 години - Алиса е родена на 4 май (предишното пътешествие в страната на чудесата се извършва на 4 май, когато тя е точно на седем). Под въпрос, обаче, остава фактът това ли е имал Карол предвид през 1859 г. (когато Алиса действително е била на 7 г.) до 1862, когато Карол е разказал и записал повестта за първите приключения на Алиса. През тези години 4 ноември като ден от седмицата се е падал съответно: 1859 - петък, 1860 - неделя, 1961 - понеделник, 1862 - вторник. Последната дата може да се каже, че е най-подходяща, ако се вземат под внимание думите на Алиса за това, че тя е отложила наказанието на котето за следващата сряда.

Снежинките наваляли котето, което освен, че става герой в книгата за Алиса е и принадлежало на Мери Макдоналд, една от многото приятелки на Карол от предишните години. Мери била дъщеря на един от добрите приятели на Карол, Джордж Макдоналд, шотландски поет и романист, автор на известни фантастични повести за деца. Отчасти сме длъжни да споменем, че Карол публикува "Алиса в страната на чудесата" заради децата на Макдоналд. Видял, че може да заинтересова по-широк кръг от читатели, той предлага на г-жа Макдоналд да я прочете в семейния им кръг, което довело децата до възторг. Гревил, който тогава бил на 6 г. споделил, че е добре да има поне 6 000 такива книжки. По късно той повтаря това в епизод от книгата си "Джордж Макдоналд и съпругата му" (Greville Macdonald. George Macdonald and his Wife).

Очевидно темата за огледалния свят възниква по-късно от основния замисъл на втората приказка, в основата на която е спомената Алиса Лидъл, импровизацията и изучаването на шахматната игра. През 1868 г. се ражда идеята за свят, разположен от другата страна на огледалото. Тази идея е породена от разговор с една друга Алиса - далечната роднина на писателя - Алиса Рейки. Ето и как тя описва това в лондонския вестник "Таймс" на 22 януари 1932 г.: „Като деца ние живеехме в Онслоусквер и играехме в градината зад къщата. Чарлз Доджсън също беше там - на гости на стария ни дядо и често се разхождаше по тревата, сложил ръцете си зад гърба. Един ден чух моето име - той ме извика при себе си.

~ Как си, ти също си Алиса. Аз много обичам Алисите. Искаш ли да погледнеш нещо много странно?

Ние влязохме след него в къщата, през прозорците, които гледаха към градината. Стаята в която се намирахме, беше размебелирана. В ъгъла стоеше високо огледало.

~ Хайде, кажи ми - каза той, подавайки ми оранжевото - в коя ръка ще го хванеш?

~ В дясната. - отговорих аз.

~ А сега - каза той - приближи се до огледалото и ми кажи в коя ръка държи оранжевото момичето от огледалото.

Аз с учудване отговорих:

~ В лявата.

~ Съвършено вярно - каза той. - Как би могла да го обясниш?

Аз никак не можех да го обясня, но видях, че той чака обяснение и се реших:

~ Ако аз застана от страната на огледалото ще държа оранжевото в дясната си ръка...

Помня, че той се усмихна.

~ Браво , Алиса, - каза той. - досега никой не ми беше отговарял.

След това повече не сме говорили; след като изминаха няколко години, узнах, че въз основа на този разговор в него се е появила мисълта за "Огледалния свят", копие от която ми прати заедно с другите си книги."

В огледалото всички предмети са асиметрични (предметите не съвпадат със своите огледални отражения) и седят обърнати, 'извадени' от себе си. В книгата има много примери за такива огледални отражения. Когато се приближава към Черния Крал, Алиса тръгва в противоположната посока. Във влака кондукторът й съобщава, че тя е тръгнала в грешната посока. И т.н.

Темата за инверсията е характерна за целия нонсенс на Карол. В Страната на чудесата Алиса размишлява: 'Котките ядат ли мухи? Мухите ли ядат котки?' С това обръщане на словореда, типично по детски, Карол успява да възпроизведе в текста си идеята за истинност, която възрастните отценяват високо. Освен това Алиса получава обяснението, че това, което говори, това което мисли и казва с тази реплика, всъщност не е едностранно изказване и то повече е плод на нейното детско въображение, отколкото на някаква реалност, която тя търси. Както, впрочем, е и при всички деца. В тази ранна възраст, около 4-8 години децата проявяват особени симпатии към разбъркването на словореда и бърборенето, което се получава, е тяхно изконно забавление. Тук обаче се натъкваме на един много интересен модел за подсказване на нещо предстоящо. Още в първата си книга Карол е имал идеята за огледалото и ни я е представил с детския изказ на Алиса, където препинателният знак играе ролята именно на огледало, но... Едно голямо 'но' се изправя на пътя на анализатора (аз лично чета Алиса в руски вариант и не съм наясно с оригинална английска версия, а тук превеждам) и то е свързано с определителния член. За да се запази основният смисъл на изказването пълният член се поставя на първата дума, а в правилното огледално отражение, той би отишъл най-отзад. Т.е. Сега имаме: въпрос първи: 'Котките ядат ли мухи?' и въпрос втори 'Мухите ядат ли котки?', ако обаче изместим в огледалност този определителен член ще са получи: въпрос първи 'Котките ядат ли мухи?' и въпрос втори 'Мухи ли ядат котките?', което ще доведе не до подмяна на смисловите нотации на Алисината реплика, а до разновидност на изказа (едно и също нещо, казана по два различни начина).

За Луис Карол в българското интернет пространство няма много написано. Кипри се основно статията на Албена Бакрачева „Метоморфози в приказния свят: Луис Карол" и няколко статии публикувани във вестници и електронни издания (често преводи от руски). За голяма част от българите Луис Карол остава енигма, която е неразгадана. Неговото творчество, макар и със световна слава, в България остава подминато откъм интерпретации и литературни търсения. А то, всъщност, е трудно изчерпаемо откъм анализационни възможности.

Днес почти всяко издателство, занимащо се с детско-юношеска литература, предлага варианти и на двете части от приключенията на Алиса. На места са запазени Оригиналните скици на Джон Тениъл, но коричното оформление на други илюстратори. Това, разбира се, е рядко упоменавано в презентацията на частите на книгата.

Като цяло 'Алиса в страната на чудесата' и 'Алиса в огледалния свят' са преведени на повече от 50 езика и излизат в многомилионни тиражи през годините. Приключенията на малката дама изпълват с възторг щирок кръг от публика, което нарежда произведенията на Луис Карол сред световните шедьоври. Може да се коже дори, че те са далечни прародители на днешния фентъзи жанр, който по полулярност и читаемост надминава отдавна класическите произведения.

Като произведения, предназначени за деца и юноши приключенията на Алиса са заредени и с идеята да научат, да въведат и да събудят желания у своите малки читатели към предизвикателствата на науката, математиката, логиката. Без демонстративното налагане на познанието и двете произведения на Карол приобщават децата към магичния свят от възможности, който неизменно кореспондира със света на научното творчество и със света на развиващото се детско възприятие. От тази гледна точка е много важно да се наблегне именно на второто - детето, което търси отдушник на въпросите си и детето, което се учи как да създава идеи за собствената си реалност.

Алиса навлиза в чуждия свят с ясното съзнание, че той е почти същия като нейния свят, но и с още по-ясното разбиране, че този свят е друг и има своите основания за това. В този ред на мисли безумството на Огледалния свят може и трябва да бъде разбирано единствено в парадигмата на трудността и понякога на невъзможността на човека да приема различието на другия. Така детското възприятие се оринтира към възможните светогледи, които често са различни от тези на родителите му и неговите собствени, но коитто със сигурност съществуват и то ще се сблъска със тях.

Това е само един пример на възможно тълкуване на едно велико произведение и този пример е много актуален с оглед на обстановката, в която живеем. Различността помежду ни все повече се изказва като причина или следствие при нашите взаимоотношения. Но ако поставим правилно въпроса за другостта още в най-ранните етапи на възпитанието на една личност, то резултатът несъмнено ще бъде толерантност и интерес към другия, към нееднаквия. Още повече, че Карол съвсем съзнателно е ориентирал своите приключенски истории с Алиса към деца с нейните крехки години. Това прави неговото произведение още по-възвишено и още по по-детски искрено и отворено за коментари и търсения на заложените в него възможни светове на интерпретативни възможности.

 

 


2010-04-12 | Прочетена: 1793