КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

Чудните научни романи с привкус на фантастика - Егдар Алан По

Тема на броя | Илияна Делева

 

 Жул Верн поздравява Едгар Алън По като „le créateur du roman merveilleux - scientifique". И ако за нас Жул Верн е писателят, когото смятаме за създател на научната фантастика, то такова признание недвусмислено доказва приносната роля на По за жанра.


 Дали има какво ново да се каже за един от най-видните представители на американския романтизъм Едгар Алън По? По-скоро не - отговаря скептикът у мен, този, който смята, че се е родил толкова късно, че всякакви опити за откривателство са напълно безполезни. По-скоро да - отговаря му вечно оптимистичният търсач на удоволствия и силни усещания. Винаги има какво  още да прочетеш, да разбереш, да усетиш  у един толкова значим автор. Колкото и да спорят обаче, не е възможно да избягам от това, че По е поет-романтик, да пропусна безбройните преводи на емблематичното му стихотворение „Гарванът" .

Не мога да избягам и от шаблона да изброя в какво е пръв. Пионерският му принос е безспорен в толкова много области.  По е един от първите американски писатели, които пишат произведенията си във формата на разкази. Става създател на детективско-фантастичния жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика. Едгар Алън По е и първият известен американски писател, който се опитва да живее благодарение само на писателската си дейност.

На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри. Някои от съвременните им потребители дори не подозират кой е в основата на това, без което не могат всеки ден. Тук ще си позволя да припомня, че на 15.01 т.г в „Книгите" Северина Самоковлийска му посвети колонката си, която го представи като родоначалник на хоръра. Детективският жанр не би бил такъв днес, ако не бяха разкази като „Убийство на улица Морг" и последвалите ги. Дори в тях се проявява удивителното въображение на автора, силата  на аналитичната му мисъл и голямата му ерудираност. По пише и сатира, хумористични истории и измислици. За да добави комичен ефект, писателят използва ирония и абсурдна екстравагантност. „Меценгерщайн" е първият публикуван разказ на По и неговият пръв опит в ужасите, замислен като бурлеска.

Познанията и прогностичните му идеи по физика и космология са удивителни. Може да се твърди , че той намира първото решение на т.нар. Парадокс на Олберс в есето, написано по негови лекции „Еврика: Прозаична поема", през 1848 г. Там е представена космологична теория, която предшества теорията на Големия взрив с 80 години. Произведението изследва взаимовръзките между Бог и Вселената.

По поставя началото на  научната фантастика, отговаряйки в своите творби на новопоявяващите се технологии като балоните с горещ въздух в „Балонът-измислица", например; често включва елементи от популярните по онова време псевдонауки френология и физиогномия.

 Жул Верн го поздравява като „le créateur du roman merveilleux - scientifique". И ако за нас Жул Верн е писателят, когото смятаме за създател на научната фантастика, то такова признание недвусмислено доказва приносната роля на По за жанра.

Творбите му оказват влияние върху научната фантастика след него, особено върху Верн, който дори пише продължение на романа „Историята на Артър Гордън Пим", наречен „Антарктическа мистерия", или „Сфинксът на ледените полета". Фантастът Хърбърт Уелс отбелязва, че Пим разказва това, което един много интелигентен ум би могъл да си представи за Южния полюс преди век.

Ф. М. Достоевски определя Едгар По като писател, чиято „характерна особеност: това е силата на въображението..." Той разказва „до такава степен ярко всички подробности на представения образ или събитие, че на края като че ли се убеждавате в неговата възможност и реалност, макар това събитие да е или почти съвсем невъзможно, или още никога да не се е случвало на този свят..."

Едно от удивителните представяния на По пред българския читател е малката книжка от Библиотека „Галактика" - „Спускане в Маелстрьом". Този проект на варненското Издателство „Георги Бакалов" представя образци на световната литература, между които  сборникът на По. Предговорът, написан от Огнян Сапарев е истинска литературна студия, представяща творчеството му с акцент върху търсенията му в областта на фантастиката. Там той определя творческият стил на По като „Изтънчена любов към красотата - и болезнено опиянение от патологичните състояния на душата. Екзалтирано потапяне в безсъзнателното, тайнственото и мистичното - и любов към науката, увлечение по математиката, вяра в техниката. Неудържима фантазия, невероятни измислици - и детайлна правдоподобност, логическа последователност, рационална мотивировка. Смях и пародия - и автентичен готически ужас."

Един много кратък преглед на разказите, определяни като фантастични ще докаже тези твърдения.

„Ръкопис, намерен в бутилка" е първият разказ, с който Едгар По печели награда на конкурс и по този начин влиза „официално" в литературата, е готическа фантастика, в която оригинално използва стария, обичан от романтиците мотив за летящия холандец.

Повечето от „ужасните" разкази на Едгар По са повече или по-малко фантастични. Например   „Кладенецът и махалото", „Черната котка", „Береника". Част от мотивите съдържат свръхестествено или се докосват до него. Повечето от тях са фокусирани в основния за всяка фантастика на ужаса проблем: границата между живота и смъртта. В тях Едгар По се интересува предимно от психологическия ужас, от двузначните тайни на душата, а не от технологията на окултното. Той създава свой характерен тип - „смъртно бледи и крехки, но със силна воля(особено жените), болезнено чувствителни и страстно влюбени, печални и болнави, унесени в стари книги, страдащи от халюцинации, мании и подобни на смърт припадъци, умиращи от странни болести, податливи на неясни флуиди, борещи се със смъртта дори и след умирането" (Огнян Сапарев пак там)

„Балонът-измислица", „Истината в случая с господин Валдемар" и „Фон Кемпелен и неговото откритие" разкриват научната фантастика от трите и различни страни: техника, окултизъм и алхимия. „Разговор с мумията" се явява сатирично-алегорична опозиция на „Валдемар", където  наукоподобното галванично възкресение е само предтекст. „Спускане в Маелстрьом" изобразява едно невероятно, но показано реалистично, природно явление на фона на което с дълбок психологизъм показва героя, който пред самото лице на смъртта анализира и проектира спасяването си. „Системата на доктор Tap и професор Федър" се явява гротескна хумореска, в която  местата на доброто  и злото, нормалното  и ненормалното са разменени. Много интересна е пародийно-алегоричната „Хиляда и втора приказка на Шехерезада", чрез която По демонстрира, че всяка епоха има своите правила за пречупване и трансформиране на реалното в невероятно и, че тези правила трябва да се спазват. 

Така между 1835 и 1845 година в творчеството на Едгар По се формират художествени особености, които дават основание съвременното литературознание  да говори за начало на научната фантастика, белязано от творческата индивидуалност на големия талант и духа на времето.

И така, без претенции за приносност и скептикът и оптимистът се помиряват, признавайки Едгар Алън По за пръв и в научната фантастика.


2010-04-12 | Прочетена: 1603