Чак сега ми става ясно, че съм живяла при самата поезия.Човек както живее, така пише...

Прeдстaвяме Ви

Нели Господинова | 2010-04-13


 

Галена Воротинцева: Трето място в конкурса на Столична община „В полите на Витоша" (в специално ексклузивно интервю за сайта Буквите).  

 

    В конкурса участва с три стихотворения: Гроздобер, Бяло море и Вмешателство.

 

Галена живее понастоящем в Гърция. Работи в сферата на социалните грижи. Намерихме я късно вечерта на работното и място.

 

 

Н.Г.: Здравейте , г-жо Воротинцева! Първо нашите искрени поздрави за наградата.

 

Г. В. : Благодаря!

 

Н. Г.:  Вече за втори път публикувате свои стихове в Алманах Поезия, издание на Буквите Пъблишинг. Читателите на нашия сайт ще се радват да научат повече за поетесата и човека Галена Воротинцева. Първото, което се набива на очи е вашата руска фамилия. Дали бихте споделили нещоповече за произхода си?

 

Г. Воротинцева: Аз съм трето поколение белогвардейци - изгнаници след Гражданската война в Русия. Фамилията ми е бащина и никога не съм я сменяла. Братът на дядо ми е бил офицер. Бил е убит. След събитията семейството идва тук с дядо ми. Сестра им се установява във Франция. Около милион и осемстотин хиляди подобни съдби, ако не ме лъже паметта. Дядо ми създава семейство в България. Запазих фамилията, защото с мен и тя си заминава. Нямам братя, които да я продължат.  

 

Н.Г: Но доколкото сме запознати, децата ви силно ви подкрепят.

 

Г. В: Имам син и дъщеря. И двете ми деца са семейни. Това, че стиховете ми се появиха на бял свят го дължа на дъщеря ми. Тя е направила регистрациите ми в литературните сайтове. Тя е публикувала  първите неща в мрежата. Тя е видяла информацията  за конкурса: „В полите на Витоша" и настоя  да пратя нещо, с което да участвам.

 

Н.Г.: Завършила сте българска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", а после журналистика в СУ "Св.К. Охридски". Какво се случи след това?

 

Г.В.:  Когато учих журналистика, колегите ми точно  събираха екипа на „24 часа". Но аз бях майка на две деца и местенето на семейството ми не можеше да стане толкова лесно. Всъщност на мен ми изглеждаше лесно -  аз рискувам, но други не бяха на това мнение. Така се завърнах в Твърдица. Работех в редакция на общински вестник и трябваше да редактирам някакви стихове. Оказа се, че съм ги пренаписала..

 

Н.Г.: И какво се случи ?

 

Г.В. : Написах Молитва и още доста неща. Имам от тях около десетина публикации.

 

 

Н.Г.: Вашият стил на писане впечатлява ...

 

Г.В.: Човек както живее, така пише. Това му е стилът. Имам един почитател, дето все ме подканя  да напиша  светъл, модерен стих. Аз имам много ярки спомени от детството - от дядо ми и от баба ми - родителите на мама. С баща ми живяхме малко.Те се разделиха много рано. Чак сега ми става ясно, че съм живяла при самата поезия - и философията им на живот, и начинът, по който степенуваха стойностните неща, и патриархалния ред в къщата им - всичко това е жива, чиста поезия...

 

 

Н. Г. : Хората много харесват поезията ви....

 

Г. В. Мисля, че хората, когато четат, имат нужда да повярват на написаното...

В моите стихове почти няма разлика между лирическа и автор. Докато не ме заболи яко - не мога да напиша нищо. Положителната емоция я изживявам по други начини, но болката ме изолира от света и тогава стават добри споделени стихове, откровени...

 

Н. Г. : Кога започнахте да пишете поезия?

 

Г.В.:Първите неща съм ги писала като ученичка. Спомням си как изпратих едно стихотворение във в-к "Народна младеж" - имаше такъв вестник. Не го публикуваха , но ме посъветваха да дерзая.Тогава в пубертета всеки е поет. Още тогава знаех, че ако нуждата ми да пиша се запазии напред във времето -  ще проличи дали ставам..И спярх да пиша..Чак около деветдесета година продължих. Доста големичка бях вече

Почувствах нужда да пиша, когато баба почина. Тогава разбрах, че поезията си е отишла от къщата ни. Мама също е литератор и много фин човек, но с три деца и сама . Тя ме научи да се оправям сама...

 

Н.Г. : Сраснала с поезията...

 

Г.В. : Поезията е една страхотна емоционална ниша, но късно го разбрах. Защото освен вътрешната потребност, човек трябва да се сети да вземе лист и молив и да превърне емоциата в слово. Аз късно се сетих.. Това, което ми липсва, си го връщам чрез стих, но със съзнанието, че го няма в реалния ми живот. И от там липсва и светла емоция в това, което излиза нмакрая.

 

Н.Г.: За какво мечтаете ?

 

Г.В. : Не съм мечтател. Не знам защо. Когато поискам нещо, искам го със съзнанието , че имам сили да го постигна, но нокога не съм си поставяла неизпълними цели - и затова, каквото съм решавала ставало е...

 

( само часове  след официалното обявяване на наградите от Конкурса „В полите на Витоша" оставяме Галена Воротинцева все още на работното и място, с пожелание за още добри, споделени стихове.)

 


2010-04-13 | Прочетена: 1848