КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

Светлата пътека към звездите

Критични вибрации | Георги Пинчев

Първото ми запознанство с Габриела Цанева стана през 1996 г. задочно. Тогава ми попадна в ръцете нейната документална повест „Миналото в мен", отпечатана две години по-рано. Даде ми я за прочит един николапетковист-земеделец, тъй като творбата е посветен на разстреляната от комунистите земсистка 22 годишната Цветана Попкоева Чалъкова.


Първото ми запознанство с Габриела Цанева стана през 1996 г. задочно. Тогава ми попадна в ръцете нейната документална повест „Миналото в мен", отпечатана две години по-рано. Даде ми я за прочит един николапетковист-земеделец, тъй като творбата е посветен на разстреляната от комунистите земсистка 22 годишната Цветана Попкоева Чалъкова.

Останах силно впечатлен от възпроизвеждането, от проекцията на миналото в тази повест, защото всичко бе дадено през вътрешния духовен поглед на непознатата до този момент за мен млада писателка. Впечатли ме есеистичния стил, експресивността, силната образност, съзерцателното анализиране и езиковото изразяване. Този стил окончателно се оформи като присъщ само на Габриела Цанева, което я отличава и оформя като самобитен творец и в останалите й литературни творби, излезли досега на хартиен или електронен носител, като „Догонвам бягащия ден" - стихосбирка, издадена през 1998 г., автобиографичния роман „Треви под снега" (2000 г.), сборникът с есета и лирика „Реши се и ще си свободен" с подзаглавие „Отключени души" (2001 г.), в който е включена стихосбирката „Врабче върху антената", както и доста по-късно виделите бял свят като електронни книги стихосбирка с изразителното заглавие „Заскрежени птици" (2008 г.) и новелата „Шофьори" (2008 г.).

Днес ще говорим за най-новата й лирична книга с 92 стихотворения „Светлата пътека към звездите", за чието представяне сме се събрали тази вечер тук.

Романът „Треви под снега" е не само духовна биография на самата Габриела Цанева през времето на ученическите и студентските й години, но и на цялата наша младеж непосредствено преди и след Десети ноември. Есеистичният и богат на метафори есеистичен стил от „Миналото в мен" в тази втора и значителна творба е вече окончателно оформен. И тъй като през това време се познавах вече и на живо с Габриела Цанева от съвместната ни работа в ръководството на БЗНС се убедих, че е вярна мисълта на Бюфон „Стилът - това е самият човек". Защото, който познава по-отблизо г-жа Габриела Цанева в живота знае, че и като личностно поведение в обикновения бит тя е вглъбена, съзерцателна натура, изключително етична и коректна. И точно при това пряко контактуване разбрах колко е естествена лирическата героиня на поетесата Габриела Цанева в нейните стихосбирки. Разнообразните превъплъщения на нейната лирическа героиня не за измислени пози, а реални отклици от ставащото в заобикалящия ни свят, пречупени и пресяти през интелектуалното и емоционалното сито на поетесата-

Лирическата героиня във всичките поетични творби на Цанева не е самотна отшелница, която се е затворила в кула на песимизъм, а е личност, която активно анализира живота, за да отрече меркантилното в него, с цел да даде път на нравственото, което поетесата одухотворява, като го зарежда с благородство, човечност и красота.

Нова крачка като поетично развитие в тази посока е току-що излязлата тази година стихосбирка „Светлата пътека към звездите".

Обърнете внимание в духовната и логична връзка на заглавията в упоменатите от мен нейни стихосбирки - „Догонвам бягащия ден", „Врабче върху антената", „Заскрежени птици" и сега - „Светлата пътека към звездите"...

С отключените думи на духа една и съща лирична героиня се стреми да догони и върви заедно с бягащото време в неутолимия си човешки стремеж към духовно извисяване нагоре, към звездите, към вселената! Цитирам:„Врабче е кацнало върху антената - надпява се с Вселената".

Не случайно стихосбирката „Светлата пътека към звездите" започва с лирическата миниатюра „Изход". Без сянка на каквото и да било отчаяние лирическата героиня изповядва, че, цитирам: „Ще трябва да намеря изхода". Защо й е необходим този изход? Тук „изход" е тежко натоварена ключова метафора на човешкото търсене на идеалното в света. И ето отговора на поетесата защо е необходим този изход, който, цитирам: „Ще ни позволи да гледаме отгоре - като богове и погледът да стигне надалеко"... Посочена е и главната цел на постигането на това „надалеко" - да се намерят, да се преоткрият изгубените духовни измерения в днешното електронизирано общество, които да осмислят със човешко съдържание живота на хората.

На това духовно търсене и постигане на Изхода потесата е повсетила лирическите състояния и във водещото стихотворение „Светлата пътека към звездите", от което е взела заглавието на новата си стихосбирка. Лирическата героиня иска да се движи само напред, към „Изхода", защото връщането назад или лутането в кръговрат е духовна кончина на духа. Преди да завърша ще отбележа, че всъщност темите, които разработва поетесата Габриела Цанева, са извечни в изкуството. Във всякакви изкуства. Това са вечните теми за борбата между Доброто и Злото в големите религии. От своята духовна наблюдателница като съзерцателен лирик, поетесата раздробява тази тема със своите специфични и присъщи само на нея стилови похвати в „Приказка за Доброто и Злото". Доброто и Злото за изначалните вътрешни състояния на Човека - внушава поетесата. Без вътрешната борба между тях в човешкия дух, казва Цанева, „светът ще бъде сив и сух". Обобщението на поетесата е, че „Свойството да се съмняваме ни прави хора". Наистина, още в епохата на Ренесанса това е било изразено в ред изкуства, но същото е изречено и внушено от Габриела Цанева по нов и убедителен начин, а това е постижение.

Привършвам тези щрихи с убеждението, че „Светлата пътека към звездите" е крачка в развитието, в творчеството на Габриела Цанева.

Убеден съм, че като поетеса и като автор на проза, ще ни поднесе още по-успешни творби. Дай Боже! Бъди здрава, многоуважаема Габриела и - само Напред!

Благодаря ви, че ме изслушахте, Дами и Господа!


2010-05-13 | Прочетена: 1722