Културната инфраструктура

Тема на броя

Лариса Ангелова | 2010-09-19


Когато се заех с написването на материал за библиотеките в България, книгите и библиотечното дело се зарових във всевъзможни статистики. От които все по-трайно и по-трайно се настаняваше тъжният въпрос - а сега накъде? Какво ще стане с богатото ни книжно наследство?

Въпросът за културата не е отшумял. Но аз ще се спра не на това дали трябва да се субсидира дейността на библиотеките и читалищата или колко длъжности, и сгради ще бъдат съкратени или изтрити от библиотечните хроники, а за това с което много поколения са отраснали - с мисълта, че когато ни потрябва книга, добрата библиотекарка ще ни я намери, защото няма случай в който тя да ни е подвела. Повечето от нас помнят това. Не само по време на всевъзможни изпити и дълги списъци за четене през лятото. И да, става въпрос по-скоро за художествената литература - българска и чужда, а не за специализираната.

Ето някои извадки от доклади и ужасяваща статистика. „През последните десет години в България са закрити над 1000 общински културни центъра, като в края на 2006 г. техният брой е 3000/през периода 2000-20005 г. функциониращите читалища са намалели със 189, или с 6.2%, като през 2005 г. те са 2838, от които 539/19.0%/ се намират в градските зони, а 2229 /81.0%/-в селата/; тази тенденция е показателна по отношение на основите на културното развитие, които възникват по естествен път, постепенно обаче се разрушават. Причините за закриване на културните центрове се крият в слабата социална активност на населението, недостатъчното финансиране, липсата на ефективно управление и форми на публично частно партньорство, както и в липсата на стратегия за запазване и укрепване на тези институции. Резултатът обаче е недвусмислен - културните традиции и достижения постепенно се изгубват и разпространението на културните ценности остава фрагментирано „ - от икономическия доклад на президента на РБългария за 2007 г.

Дали през 2010 г. нещо се е променило? Не. Статистиката е повече от плачевна. Засегнат е и въпроса с ролята и значението на читалищата изобщо. Една от важните им функции е да изпълняват ролята на библиотека. Трайна традиция свързана с недалечното ни минало - Възраждането. Читалищните библиотеки са 59.2% от всички 4552 библиотеки в страната с библиотечен фонд над 2000 тома, а техните читатели са 41.1% от всички библиотечни читатели. През последните години броят им намалява средно с 15% на година. Общият размер на приходите в читалищните и общински културни центрове през 2005 г. е бил 36.5 млн. лева, а относителният дял на приходите от държавния бюджет е възлизал на 74.4% от всички приходи.

През 2005 г. делът на библиотечния фонд на Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий" е представлявал 8.6% от общия/ национален/ библиотечен фонд, делът на регионалните библиотеки - 7.9%, делът на областните библиотеки - 5.8%, делът на училищните библиотеки - 14.3%, делът на университетските библиотеки - 10.4%, и делът на специализираните библиотеки - 13.1%.

Какво е движението на читатели? От 319 хиляди стигат 286 хиляди. Заетите книги от 8395 годишно спада до 7437. Какво се случва на селските читалища, където населението намалява не по дни, а по часове? От 105 хил. през 1998 г. стига 96 хил. 9 хил. не е голяма разлика, но това са девет хиляди малки общини и села, където има желаещи да четат или липсват, заради неблагоприятното развитие на регионалната икономика, застаряване и намаляване на населението, емиграцията, имиграцията и други фактори.

Дали процесът може да бъде спрян или овладян? Всичко е само цифри. В бюджета трябва да влязат толкова и толкова млн. лева и относителният дял от приходите трябва да е с висок процент. Ако условията не са изпълнени - съкращават се библиотекари или читалищни служители.

Какво се случва с книгите? Те отиват в оцелялата общинска библиотека или читалище, пълнят нейния фонд и току виж цифрата я насочва към фондове с по-голям брой книги. Но това е само статистика. От която никой от нас не трябва да разбира, освен специалистите, защото какво е село или град без своята библиотека, читалня и читалище? Като тяло без ръце и глава. Като народ без култура. Да, културата съществува и тя заедно с грозното лице на урбанизацията се премества в големия град. Но кой в забързаното ежедневие и навлизане на съвременни информационни технологии ще чете или ще си вземе книжка, освен ако не е ученик, безработен или студент по български език и литература? Въпросите са много. Отговорите еднозначни.

На фона на загрижените статии и пълни форуми по всевъзможни сайтове с огромно учудване посетих една малко известна библиотека. Всъщност, читалище с библиотечна функция в моето село. Населението е под 2000 жители. Но в читалището има просторна читалня и библиотечен фонд с над 4000 тома. И две служителки, които типично в духа на възраждането развиват различни читалищни дейности. И разбира се, участват във всевъзможни проекти към културното или други министерства за да попълнят библиотечния си фонд. Радват се и на дарения, но те не са толкова много, като се знае, че не във всеки регион има изявени творци. Но двете служителки се радват и на захабена книжка. Защото не могат да я купят. Но обичат литературата и знаят, че тази невзрачна на вид книга трябва да попълни книжната им съкровищница.

Да, населението намалява. Резонен въпрос, кой ще чете? Но докато има население, докато има подрастващи, винаги ще има нужда от четене. Не са малко семействата, които могат да си позволят да си закупят всички заглавия излезли през годината. Не е и необходимо. Човек се огражда с любими книги, изпълнени със спомени от детството, юношеството, зрялата възраст. Защото те съдържат съкровени мисли, чувства и философски размисли, от които всеки има нужда. И всеки в някакъв период от живота си се е идентифицирал със събитието или героя. Може ли един човек да бъде лишен от спомените си? Или от фантазиите и мечтите си? Дори да бъдат затворени още хиляди библиотеки и читалища - духът на културата няма да бъде забравен. Нито някой ще се откаже от четенето. Да, ще е по-трудно осъществимо, но не и невъзможно.

Дори развитието на културата или по-скоро съществуването на читалища и библиотеки върви и с друга статистика - тази на броя на населението и разпределението на страната в шест икономически района. Но, винаги има надежда. Например с библиотечен фонд над 200 000 тома в Северозападния район има 3 библиотеки, в Южния централен - 11, в Северния централен - 10, а в Югозападния едва 12. Цифрите сами говорят. Кой, къде и дали чете.

Какво ни остава? Да се примирим? Не можем да спрем някои процеси свързани с прираста на населението или развитието на инфраструктурата и икономиката на някои райони по бюджетни проекти. Но можем да запазим любовта си към четенето. Към книгите. Към библиотеките и читалищата. Защото книгите в повечето случаи красят рафтовете и не представляват ничия гордост. Книгата трябва да намери своя читател. Своите трепетни ръце и сърце, което ще я разлисти с любов и ще я запомни. А докато книгата има своя читател - ще има читалища и библиотеки.


2010-09-19 | Прочетена: 1673