Ролята на библиотеките за развитие на четенето в електронна среда - примерът на Франция

Тема на броя

Юлия Савова | 2010-09-19


           Примерът на Франция от последната година е изключително подходящ по отношение на ролята на библиотеките в контекста на културното наследство и развитие на четенето в електронна среда. Културно наследство и развитие на четенето са две основни линии в библиотечното развитие на Франция, които често са били в противоречие. В цифровизирана среда обаче, тези противоречия могат да отпаднат.

         Подтик за настоящата тема са последните събития във Франция и по-специално официалното огласяване на Държавна политика за поддръжка на цифровизацията в областта на библиотечното и книжовното дело. През март 2010г. Министерството на културата и комуникациите на Франция огласи множество нови направления в своята дейност, които се отнасят до дигитализацията. На първо място в този смисъл е цифровизираната схема на френските библиотеки, както и различни направления за работа с авторите, издателите и книжарниците в новата среда. В същото време не е забравено и четенето и по-специално „Бъдещето на четенето в цифровизирана среда", на която тема са посветени няколко кръгли маси.

         Променят се подходите към дигитализацията на културното наследство. Франция е страна с богато писмено културно наследство. Знаем, че в основата на съвременната фондация Europeana стои проектът на френската национална библиотека Gallica. Ако вземем обаче, писменото културно наследство на Френската национална библиотека, следва да бъдат дигитализирани около 15 млн. книги и други произведения. Според изчисленията на сенатската финансова комисия при сегашните възможности на библиотеката са необходими около 750 млн. евро и 375 години, за да бъдат тези произведения дигитализирани. Деблокираните от Саркози 750 млн. евро са предназначени за дигитализацията на цялостното френско културно наследство, а не само библиотечното. И тук на помощ идва Google. Това решение на Франция е радикално, доколкото години наред тази идея е отхвърляна. В този смисъл работата е огромна. Партньорството Френска национална библиотека и Google е силно дебатирано. Приемането на партньорството с Google е с последици и за френските издатели. Проблемите свързани с цената на електроните книги също се дискутират.

         В новите условия развитието на четенето не остава на заден план. През есента на 2009 г. излизат резултатите от последната анкета на френското Министерство на културата и комуникацията върху културните практики на французите. Те показват бавна ерозия на четенето в традиционния му вид, както и появата и развитието на нови начини за четене и писане. В тази връзка след огласяването на политика на поддръжка на цифровизацията Министърът на културата и комуникациите Фредерик Митеран представи на 30 март 2010 г. амбициозен план за развитие на четенето. Този нов план се състои от 14 предложения за развитие на четенето. Той е в пряка връзка с дълбоките промени и еволюцията на обществото. Както и с промяната в културните практики в резултат от цифровизацията. Тези предложения обаче са свързани и със 100 млн. евро, които ще бъдат предоставени от държавата при партньорство с местните власти. Тези 14 предложения са разпределени в 3 оси, които засягат както местната власт, така също и държавата във времето на дигитализацията. В едри щрихи трите оси са следните:

  • 1. Развитие на четенето с ръководството и помощта на двете най-големи библиотечни институции (Френската национална библиотека и Публичната информационна библиотека), както и чрез национални мероприятия (напр. нов празник на четенето на принципа на сътрудничеството с местните власти). По отношение на библиотеките предложенията са свързани с нова роля за Публичната информационна библиотека в центъра Жорж Помпиду и развитие дейността на Френската национална библиотека по отношение на най-отдалечените райони, както и с увеличаване работното време за читатели в 50-те най-големи публични местни библиотеки във Франция е предвидените за публичните библиотеки възможности за сключване на контракт за цифровизация. С последното е свързана и втората ос, а именно:
  • 2. Подпомагане на местната власт от страна на държавата.
  • 3. Стимулиране работата на различните асоциации, които работят с младежи, с хора в затруднено или неравностойно положение, в отдалечени селски райони, а така също и с население от чуждестранен произход.

 

14-те предложения на Фредерик Митеран са:

  • 1. Създаване на нов проект за Публичната информационна библиотека, която следва да се превърне във водеща е иновационна институция в областта на четенето.
  • 2. Библиотечната система начело с Националната библиотека на Франция да предлага възможности и да бъде в услуга на четенето и в най-отдалечените райони.
  • 3. Да бъде увеличено времето за посещения на читатели в 50-те най-големи френски общински библиотеки.

4./7. Да бъдат създадени възможности местните власти да сключват договори за дигитализация на библиотеки, за което да получават средства от държавата.

8. Да бъдат разработени от местната власт договори с цел борба срещу териториалното неравенство за достъп до книги и четене (проект - Territoires -  lectures; Местна власт - четене)

9. Да бъдат поддържани и подпомагани асоциациите, които работят за развитие на четенето след младите и сред население от отдалечени райони където липсват пълноценни възможности за развитие на четенето.

10. Да бъде създаден нов празник на четенето (на книгата), който предполага повече масовост и партньорство с местните власти (вместо "Fureur de lire", "A vous de lire").

11. Да се засили работата на библиотеките за привличане към четене на деца от най-ранна възраст - програма „Първи страници".

12. Да бъде създадена обща дигитална схема за съвместимост на френските библиотеки чрез която да се развиват и координират електронните библиотечни услуги.

13. Да бъдат обновени средствата за изучаване дейността на публичните библиотеки във Франция, което да доведе до по-точна оценка на дейността им.

14. Да бъде предложено на местните власти създаването на принципи на партньорство на системата за изучаване на читателите.

Разработената от президента на Френската национална библиотека и специална комисия „Цифрова схема на френските библиотеки" е от голямо значение.

Примерът на Франция от последните месеци е поучителен за нас, още повече, че ние също имаме Министерство на културата, което активно ползва френски опит. Желанието за строеж на български Лувър показва това. Да се надяваме, че френската политика за развитието на библиотеките и четенето ще намери почва и у нас и за нашите библиотеки ще настъпят по-добри времена. 

 

 

* Авторката е доктор по библиотечно-информационни науки и преподавател в Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии.


2010-09-19 | Прочетена: 1973