Изследване на невидимото

Прeдстaвяме Ви

Илияна Делева | 2010-11-14


 

Мел Гил е натурализиран американец първо поколение. Роден в Сингапур, откъдето са родителите му сикхи. Пътува по света за да представи книгата си „Метатайната" и не крие мечтата си да я превърне в световен бестселър. Съвсем по американски. Той е психотерапевт,  сценарист, режисьор и продуцент на популярния филм със същото заглавие. Мел Гил е един от водещите специалисти в областта на развитието на личността, обучил голям брой публични личности, говорители, имиджмейкъри и бизнесмени от цял свят, бизнес консултант, специалист по корпоративни стратегии и съветник на висши служители от 500-те компании, включени в списъка на списание „Форчън". Кръгът на интересите му е твърде широк, а херметизъм е философията, в чиято дълбочина е навлязъл.Наричат го „гуру на мотивацията" и това звучи крайно предизвикателно, поне за мен.

Програмата на посещението му в София е наситена със срещи, специална пресконференция, мотивационна лекция в залата на „Земята и хората", адресирана към широка аудитория и множество специални интервюта за различни медии. Едно от които за „Книгите - пространство за българските книги" .

Разговорът ми с него преминава невероятно,  не точно „метафизично" както го определи младежът, взел интервю преди мен, но ме накара да се почувствам по особен начин.След него се усещах , сякаш съм изкачила висок връх и получила свръхдоза кислород. Защото Мел Гил е изключително харизматичен, от него струи енергия, любопитство и любов - едно съчетание на положителни флуиди, което облагородява.

Разговорът ни започва с представяне - шегуваме се,че аз представлявам малко електронно издание, а той - един малък автор и продължава с намислените, а и с предизвиканите от общуването ни въпроси.Питам го:

- Какво за вас е важно да научат читателите?

- Никой не е програмирал живота ни така, че да мине без проблеми. За всеки от тях има решение, което може да ни се „яви", да ни хрумне и не е необходимо непременно да се борим. По-важно е не какво се случва, а как ние реагираме на случващото се.

- Каква е Вашата вяра, в какви ценности сте възпитан?

- Преминах няколко обучения. Родителите ми са Сикхи - те вярват в един Бог. В Америка преминах през Християнството, защото според него за човечеството има много Надежда.След епизода с клиничната ми смърт стигнах до идеи и мисли, които звучаха Будистки.Но не съм Християнин, Сикх, Будист.Нямам религиозна принадлежност. Моята вяра е Любовта. Това е сила с милиарди имена. За мен хората са Братя и Сестри.Независимо дали си сингапурец, българин или китаец - ти си един от нас.

Явно е, че Мел Гил винаги е търсел духовна хармония, преодоляване на различията, любов.

Чудя се дали книгата му е само това, което чета за нея в анонсите - наръчник за самопомощ, или в нея могат да бъдат разгадани и други пластове - по-дълблоко философски. Или пък е обратното -  това е философията, която авторът познава в дълбочина и разкрива пред читателите си на един по-прост и достъпен език. Бързият поглед върху книгата преди срещата са ме замислили за това, но се осмелявам да поискам отговор.  Формулирам въпроса си така:

- На различни нива книгата Ви може да бъде приета различно.Страхувате ли се (макар да не знам дали това е точно страх), че някой може да я приеме като наръчник с готови отговори и съвети? Какво мислите за това?

Тук Мел Гил възкликва „И как извадихте този въпрос само от разлистване на книгата?" (вече съм признала, че това е най-новата ми книга и истинският прочит ми предстои), а после отговаря:

- Книгата е комбинация от историята на живота ми, събитията в отвъдното и онова, което научих.

  Опасността във всяка книга е, че ще има хора, които ще я приемат като единствена.Тя е само една от стотиците издадени книги, които могат да ви помогнат на да осъзнаете „кашата" вътре във вас. Но в никакъв случай не е единствена.

 Написал съм  петдесет допълнителни мънички книжки по различни диагнози, например за връзките, за взаимоотношенията между родители и деца, затова какво е да си родител на тийнейджър. И как в крайна сметка се случва, че докато си родител на тийнейджър осъзнаваш защо някои животни изяждат малките си. И как да преодолееш това.

Така че, ако трябва да отговоря - ще помогне ли книгата - да със сигурност, но единствена ли е - не, по никакъв начин.

Замислям се, че повечето хора наистина чакат готови отговори и рецепти: как да преобърнем живота си, като привлечем в него любов, пари и всичко, за което мечтаем; как самите ние да бъдем успешни; какво е нужно, за да се превърнем в магнит за щастие; как да се измъкнем от дълговете си; как да намерим  идеалния партньор; още стотици как, стоящи в анонсите за книгата и за представянията на автора и. А истината е, че  трябва да потърсим отговорите в себе си, че няма една книга или един учител, които да ни научат на всичко.

Следва да потърся отговор на още един религиозно-философски въпрос. „Метатайната" се докосва до принципите на херметизма - древно учение, основано от Хермес Трисмегист,  приемано за тайно, защото истината не е добре да бъде достъпна за всички. То  дава насоки как да се живее по-пълноценно и осъзнато и има седем принципа. Повлиява западноевропейските езотерични традиции по няколко пътя и затова го питам къде намира връзката между него, християнството и суфизма. След объркване в превода и изясняването му, след като наместваме понятията между Древна Гърция и Далечния Изток, Мел Гил започва отговора си с въпрос:

- Играла ли сте някога на „Змии и стълби"? Това е игра със зарчета - местите фигурката си по напречни на стена стъпала и ако стигнете до началото на стълба се изкачвате бързо нагоре, а ако стигнете до змия се връщате в началото, в изходна позиция. Игрите са репрезентативна извадка на религиите - за някои хора могат да са стълбичките към небето, а за други да са змиите, които ги връщат назад. Да вземем например това захарче (взема едно пакетче от захарницата на масата) - ако вие вярвате, че то е вашият път към Бог и то е, което ви помага - за мен е ОК. Дори вземете, давам ви още едно. Но, вижте (взема две различни захарчета от захарничката и ги противопоставя), ако твърдите, че едното е по-добро от другото и те се бият за да наложат правотата си - то позволете ми да не се съглася и да се намеся с методите си на психотерапевт.

Разбирам отклонението му към съвременния войнстващ фанатизъм, твърде отдалечен от изначалните постулати за любов и добро, закодирани във всички религии и преминавам към следващия си въпрос.

- Историите, които разказвате функционират като притчи. Такива ли са?

- Да! Чудесно! Всъщност притчите трябва да докажат една теза. И моите истории са такива. И защо и аз да не си послужа с притчи?

Питам го за думите, за скритата им сила, за истината и лъжата... Цитирам началото на библията "В началото бе слово" и думите на Тютчев „Изречената дума е лъжа".

- Когато се изговарят думите, важно е да знаем кои уши ги слушат. Самите въпроси, не са ли лъжа, и тя отговорът ли е или самият въпрос? А от там да си отговорим на кого се доверяваме - на слушащия, на говорещия или на божествената мъдрост, освен ако не се научим да разбираме отвъд нашите сетива.

Предизвиквам Мел Гил  с въпроса, дали той като психотерапевт вярва, че в индивидуалното общуване с книгата помага на всеки човек поотделно или вярва, че може да помогне с книгата си н човечеството.

- Мисля, че сте права. Някои хора могат да си помогнат. Защо да не съм ги накарал да си помогнат!

Завършваме срещата с това колко добре се е справил българският издател, колко красива е станала книгата с това добро качество на хартията и прекрасно оформление. За получения по време на разговора ни смс за издаването на първите 300 000 бройки в китай и че за тази страна това съвсем не е голям тираж. Шегува се „Нали сте виждали снимки на земята от космоса? От Африка през Европа пише „Произведено в Китай", всичко днес е изработено там, включително и хилядни тиражи на Христи янската Библия"

Подавам му личния си екземпляр от „Метатайната" за автограф. Написва ми : "Live more! Love more! Laugh more!" и ме моли да му обещая, че когато прочета книгата - цялата и задълбочено, ще му изпратя новите си въпроси, породени от нея, а той обещава да се опита да отговори.

Как да завърша разказа си за разговора с Мел Гил? Може би с един цитат от книгата му:

„Истинското благополучие е много по-голямо от процеса на получаване на физически придобивки, въпреки че би могло да включва и тази част от него. Сега говоря за вътрешното богатство, за чувството на любов и състрадание към себе си и към другите, за това да бъдеш в мир и да се чувстваш освободен, да се радваш на живота и да си истински щастлив."


2010-11-14 | Прочетена: 1786