„Тихо, за из път" - споделена изповед!

Критични вибрации

Надя Стефано | 2011-01-16


Път. Стъпки. Разстояния. Промеждутъци. Тъга. Сълза. Носталгия. Нейните!

Живот. Въртележка. Прераждане. Вечност. Любов. Думи. Стихове. Нейните!

 

Нещо мъничко. Послание. Нейното!

 

Ивет тихо разхожда из мъдростта събирала в себе си. Стиховете й сякаш с невидима четка рисуват образи, картини, те са като много-цветни платна изтъкани от най-човешки чувства. Разумно и грижливо подредени думи, които оживяват слeд прочита. Те обаче, чувствата и разума, не винаги са в синхрон, но в творбите на Ивет бият с една и съща честота на пулса. И говорят, провокират, оставят въпроси, разчупват мисълта, съмненията, посяват увереност, търсят добродетели, така необходими за оцеляване, когато усещането за предварително предначертани случвания е единственият спътник в света, запълващ се с все повече „бетонни фасади".

 

Стиховете на Ивет са като съвременни приказки, показващи, че все още има надежда за „ново сбъдване", там някъде между „сън и истина" трябва да сграбчиш мига с усмивка, защото способността „да погледнеш от другата страна на времето" е онази „част от теб", която е пълна с любов.

 

Любов! Като „лято между снежни преспи"! Дори всичките „9 683 456" стъпки, болките и липсите, не са способни да изтрият хъса на Ивет за обичане. Заразява! С емоцията на осъзнатата си лудост за непримирение срещу несбъднати „утре-та" и неказани „обичам те". Разпръсква пеперуди напук и на най-дългите разстояния, за да разнесе любовта си.

 

Wings to fly, едва ли има по-подходящ псевдоним. Тя определено има криле за летене и думи-истини за раздаване. И „вместо цветя" оставя нещо мъничко. Послание. Нейното! „По дяволите, хора, бъдете добри! И обичайте!"

 

Книгата на Ивет Александрова можете да закупите от нашата книжарница или от "Български книжици" на Кристал


2011-01-16 | Прочетена: 1638