"Опитомяване на Дявола" или опитомяване на перото и съдбата

Критични вибрации

Константин П. Младенов | 2011-03-19


 

„Опитомяване на Дявола" е голяма изненада за съвременната ни проза. Неочаквано една поетеса-бард от ранга на Светлана Йонкова се представя като завършен белетрист още с първия си роман.

 

Като изпълнител на авторски песни, Светлана Йонкова е носител на награди на СБП и Съюза на артистите. Автор е на великолепните стихосбирки: "Подводни скали" и "Всички слушайте" -  1990г.,  „Тротоарни песни" - 1999г., „Послание" - 2005г., „Змия върху кръста" - 2009г.

Писателката споделя, че идеята за написването на този роман я е вълнувал още от младежките  й години, но първоначалният замисъл е претърпял много изменения: от битовото вниманието й с годините се измества върху психологическото и философското начало.  От една семейна сага остава всъщност автобиографизмът, в който умело са вплетени фантазни и библейски  пластове, както и висока гражданска ангажираност. Постигнат е перфектният вътрешен ритъм на фразата.

Многопластов и силно въздействащ, романът е четивен и динамичен. Той е достъпен за широка публика: всеки, независимо от възрастта, пола и мирогреда си, ще открие своите теми за периода от края на шейсетте години на XX век до наши дни.

Основната тема е "случайното семейство" като израз на хаоса от ценности. Представители от няколко поколения са обединени около главната героиня на романа София и гласовете на нейната съвест, персонифицирани чрез Близначката и Дявола. Сред тях са бабата и нейната приятелка Сабрие, носители на нравствените устои и здравите традиции, родителите и злокобният семеен "приятел" - Полковника, сестрата Руми, съпругът Божан, синът, дъщерята и нейните мъже, детето на изпитанията Георги и галеникът Божидар - всички включени в полифоничния хор на едно злощастно семейство.

Главната героиня София дълбоко изстрадва истината, че любовта и творчеството побеждават всички изпитания. Копнежът й по изгубената невинност я въздига от пропаданията, към които тя сама тласка себе си по пътя на своите грешки.

Така авторката сполучливо намира в поетиката и стилистиката на романа пътищата от житейски изстраданата философия до големите творчески обобщения.

Романът съчетава в себе си изповедта и епопеята. Това е книга с отворен финал, която Светлана Йонкова вероятно ще дописва със своите следващи книги.

Това дава основание да считаме, че с "Опитомяване на Дявола" Светлана писателката продължава творчески и самобитно традициите, оставени ни в романа на Павел Вежинов, Вера Мутафчиева, Генчо Стоев, Свобода Бъчварова, Блага Димитрова и други писатели. 

Константин П. Младенов

 

 

 

Светлана Йонкова „Опитомяване на дявола", роман ч.1-3, София, Буквите, 2010

 


2011-03-19 | Прочетена: 1706