Йордан Матеев, отвъд страха в Страх ООД

Критични вибрации

Стефан Кръстев | 2012-07-30


Страх ООД

Йордан Матеев

Фондация Буквите

http://e-knigi.eu/ebook.php?pid=135

 

Ще започна с антиреклама. Ако нямате чувство за хумор, книгата определено не е за вас. Ако обичате розовите тонове в литературата или за вас тя е изтънчен поетичен език, също можете да останете разочаровани.

Фразата е ясна, изчистена, ударна. Това не е роман, който просто се чете, той се поглъща, макар че от някои натурални описания може и да ви се свие стомахът, но - гарантирам ви, това само ще усили апетита ви.

Написана е така, че може да бъде четена на плажа и в автобуса, дори да става дума за градски, и да е претъпкан.  Докато сте пред хирургията и чакате да ви вадят нокътя от палеца на левия крак или в леглото у дома, когато знаете, че на другия ден данъчните ще ви извадят душата. Това е четиво за всяко време, всяко място и всеки българин. Освен за този, за когото е въпрос на чест да не бъде като останалите и без да го постига, се лишава от някои приятни изживявания.

Ако обичате да се забавлявате, без значение дали обичате да четете много или не чак толкова много, книгата е за вас.

На места може да ви се прииска да хванете автора й за шията и да му креснете: "Що за безсрамие!", но - уверявам ви, това няма да е никак разумно, понеже е едър и внушителен мъж, а още със следващите редове, по които погледът ви ще се плъзне, мигновеният ви изблик ще премине и ще разтопи в усмивка буцата, която за кратко е заседнала в гърдите ви, защото няма как да не забележите авторовото смигване.
Без този хумор четивото щеше да бъде прекалено сериозно, за да бъде написано, или най-малко - прекалено сложно, за да бъде прочетено.

Но това ще осъзнаете впоследствие - едва след като затворите книгата или в миговете, в които за кратко я оставяте заради изникнало ваше житейско задължение. Тогава мислите ви пак и пак ще ви връщат в имението на "Страх ООД". Иначе напълно измамени от автора, въвлечени ненадейно в едно шеметно приключение, ще го изживеете, без да имате време сериозно да се замислите. И едва след това ще дойдат равносметките, както се случва при най-щурите и най-значимите събития в живота на всички ни.
Ако сте познавач, възможно е да спирате четенето най-много, за да цъкнете възхитено с език, виждайки виртуозно изпълнение на различни жанрове техника. Десетки са, усвоени до съвършенство, умело приложени. Книгата е микс от най-доброто в най-популярното. Това я прави и толкова четивна, достъпна за различни читателски потребности.

Превръща я в истинско забавление, с всичкото му в него.

А зад тази привидна лекота са прикрити тежки разсъждения за реалността и един още по-тежък творчески път.

Защото, да ме простят еснафите, лекото четиво се пише най-тежко.

И Йордан Матеев е жив пример. Още преди 10 ноември 1989-а пише и публикува. В началото на Нежната революция негови фейлетони излизат в периодичния печат почти ежедневно. Пиперлив и изтънчен, той както жили, така и усмихва. Едновременно. И ако беше един от многото изявяващи се "набедени" таланти, щеше да си заживее доволно в ролята на сатирик. Да си има осигурените местенца по страниците, в клубовете на взаимно хвалещите се, капсулирани в средата си "велики мислители, неразбрани от широката публика", критикари, вживяващи се в ролята на коректив на човечеството.

Познавам много такива. За двадесет години не са мръднали. Най-добрите от тях останаха неуморни работници, развиха общочовешки качества, не и таланта си или по-лошото: примириха се. Повечето просто си мърморят и повтарят без край старите си приказки.

Единици направиха кариери, но като цяло са далеч от литературата.

Изкушенията на признанието не подведоха Йордан Матеев. Свободомислещ и бунтовен не толкова на думи, колкото на практика, не се примири със създаваните десетилетия стандарти и ограничения на културата от соц. реализма, за жалост - в пременени и гримирани лица валидни и до днес.

Тогава имаше надежда, долавяше се духът на свободата, колкото и измамен да се оказа. Тресеше се земята от рухването на Берлинската стена, от падането на границите. Обществото и народът ни бяха гладни за културата, от която сега са преситени. Световната. Не обслужващата конкретни цели и интереси форма на облъчване на масите, а освободената, интересната, човешката и необходимата.

Един от многобройните пренебрегнати, критикувани, тормозени от "сериозните дейци на културата" по онова време жанр беше хорър - трилърът.У нас липсваше.

Освен три или четири книги на Стивън Кинг и класиците от предходното столетие Едгар Алън По, Оскар Уайлд, създали предобразите на жанра, за българския читател нямаше нищо. Нещо повече: българският читател едновременно се нуждаеше от жанра и не го разбираше. Хорър-трилърът беше литературният аналог на хеви-метъла. Официално разрешен, неофициално непрепоръчителен.

От една страна - благодатна заради девствената, все още неексплоатирана у нас, територия, от друга твърде рискована.

Понеже границите бяха паднали, но не и ограниченията. Културата си беше в ръцете на активни борци, независимо дали се бореха срещу, или на страната на авторитарния социализъм.
Нямаше я свободата й заради самата свобода, нещо, валидно и до днес.
Да експериментираш и да търсиш модели извън казионните и наложени у нас като "сериозни", не е най-безобидното занимание. Ако не те размаже критиката, ще го направят парвенютата, учили и недоучили, стараещи се да се държат като големите, които ги е срам да си признаят, че в по-голямата част те четат, а в останалото време те ругаят и изобщо не си им оставил време да си вземат дъх. Или тогавашният читател, доверил се на големия им авторитет, без да е достатъчно наясно със световните тенденции.
Да, имаме известни традиции: Светослав Минков, Владимир Полянов, някои от разказите на Радичков и други наложени или дори оставили класически образци наши автори отклоняваха път натам, през магико-реалистичното и диаболичното, към увлекателния УЖАС. По това време така направи и силния си дебют Алек Попов. Но като цяло: гледаше се на жанра несериозно. Авторите или не смееха, или не можеха. Публиката - или пред

убедена, или от люти фенове, които харесваха жанра заради самата идея. Пак предубедени, но с обратен знак.

Смело беше, винаги е било и ще бъде, да се пишат неща, от които читателят се нуждае, а не е подготвен за тях.Йордан Матеев излезе от сигурната, но ограничаваща го роля на хуморист, за да го направи. И тук

прояви истинския си хумор.

Шансът пък се усмихна. По това време започна да излиза на две седмици вестник "Други светове", посветен на фантастиката и ужаса. На страниците му самият аз видях за първи път своя публикация и прочетох Йордан Матеев. Разказът му "Главата" силно ме впечатли. Настръхваш, а те напушва смях. Нямах си представа, че и той е чел и харесал мой разказ: "Такси към чистилището"
Но освен хуморист и автор на разкази на ужаса, по-късно Йордан Матеев щеше да получи своите отличия и като един от писателите - криминалисти, а явно писателите - криминалисти са и добри детективи в живота. Макар да пишех под чуждоезичен псевдоним, ме издири, запознахме се, станахме приятели и хвърлихме заедно истинска граната с общата ни, дебютна и за двамата, книга "За една нежна душа". Разкази, от които обилно се лееше кръв, но тези на Йордан Матеев освен всичко останало, и развеселяваха.

Оттук - насетне и за двама ни следваха различни криволичещи, пълни с изпитания творчески пътеки.
В това време Йордан Матеев създаде криминални романи, повторно нагази в скандалното и несигурното, в поредна нова и рискована територия, в тъй наречения у нас жанр "вулгарен роман". Черти на "вулгарния роман" има и в "Страх ООД", но по аптекарски прецизно дозирани, за да са в тон с останалото. Защото тук, в "Страх ООД", има какво ли още не: неоготика и необарок, крими и мистика, смях по български и смях по английски, екшън и еротика, и разбира се - хорър, всичко върху класическата схема на трилъра.
Изолиран от големия свят, един малък модел на цялата реалност.
При всички случаи напрежението бавно нараства, липсата на възможност за отстъпление го изостря до край,  характерите влизат в конфликт, докато се изявят скритите и най-порочни страни на човешката природа.
Но в "Страх ООД" всичко е изпълнено и с неповторима лекота и миксът от вторични жанрове е неповторимо богат.

При това в целия този парад, карнавал от най-популярни и не толкова популярни насоки на съвременната култура, всичко е толкова умело вплетено, че никога не можете да предвидите кога една страница ще ви ужаси, друга ще изостри докрай напрегнатото очакване и любопитството ви, кога ще ви разсмее, стресне със съспенса или ще провокира либидото ви.

Книга за всички! Завиждам ви за удоволствието, което ви очаква.


Дванадесет потенциални жертви.
Игра, която постоянно мени правилата си.
Положението става все по-зловещо.
Изход няма.
Героите са отчаяни. Но се борят.
Героите са колоритни: будещи симпатии и скандализиращи.
Екстремални образи в екстремална ситуация.
Напрегнатата фабула ще ви остави без дъх.
Ужасът ще ви погълне.
До поразителния съспенс.


2012-07-30 | Прочетена: 1755