КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

Диагноза: Издател - Добри и продаваеми книги

Критични вибрации | Иван Богданов

Едно от първите неща, които научих в този бизнес, е че добрите и продаваемите книги не са едно и също нещо. Всеки издател му е тръпка да издава само най-най-най-качественото, но в един момент осъзнава, че не точно това е търсеното от широката публика.


„Да си издател в България, особено на български книги, е диагноза"

                                                                                    Из мое интервю

 

Ще се опитам в серия колонки да обясня как изглеждат нещата през погледа на издателите. Може би много неща ще ви станат ясни.

Да си издател в България е диагноза. Никой не е в тоя бизнес заради печалбите. Не, че не се изкарват пари, но със същите усилия които се влагат в книгоиздаването, в една нормална търговия биха се докарали с пъти повече. Книгите са много капризна стока. Ако продаваш салами - все ще ги продадеш, а книгите може и да тръгнат, може и да не тръгнат...

Едно от първите неща, които научих в този бизнес, е че добрите и продаваемите книги не са едно и също нещо. Всеки издател му е тръпка да издава само най-най-най-качественото, но в един момент осъзнава, че не точно това е търсеното от широката публика.

Аз влязох в този бранш далечната 1992 година, когато 20 000 се имаше за малък тираж, а 100 000 за нормален. И това бяха продаваеми тиражи!

Тогава решихме да правим сериозно издателство - никакви такива бози. Почна се с нов превод на Алиса, включително и непревеждани неща от трилогията. Мина се на качествени криминалета и все книги дето ни харесваха да ги четем. Тогава още не знаехме, че вкусът на издателите рядко се покрива с вкуса на широките маси. Години подред наблюдавах как ентусиасти издатели фалираха, защото издаваха само книги, които и те биха чели.

Но да се върнем в ония години. Книгите ни вървяха, биографията на Хонда си я беше купил дори и Илия Павлов, но не беше оня успех, който осмисляше дейността на издателството.

И така, докато един ден литературната агентка не ни донесе „Траектории" от Пако Рабан. Прочетохме набързо книгата и редколегията я оплюхме. Наистина, като книга е доста слаба. Но шефът на издателството тъкмо беше си купил най-новия му тогава парфюм „XS" и реши да рискуваме. Нататък е известно на всички. Книгата претърпя три издания, книжарите спяха пред офиса, за да могат да вземат книги, даже Пако Рабан се беше запътил да идва лично в България.

Тази книга преориентира издателството към издаване на езотерична литература. То не беше „Диагностика на кармата" от Лебедев, „Живот отвъд планетата Земя", „Живот след смъртта и други такива". А за това, че съм издавал Даниел Стийл говоря тихо, обикновено след третата чаша.

За какво пиша всичко това? За да Ви покажа, че между качествена книга и книга ориентирана към пазара, обикновено има много разлики. Хубаво е, ако това съвпада... Но обикновено това са не повече от десетина книги годишно... И не смятайте, че издателите търсят само най-продаваемото. Както казах по-горе - повечето са в този бранш защото обичат книгите. Но тези, които са оцелели през годините, са се научили да подбират кога, какво издават. Е, всеки „си пълни душата", като пуска няколко книги, които знае, че няма да имат търговски успех, но пък можеш да се изфукаш с тях навсякъде.

 

В общи линии личните предпочитания и бизнеса нямат нищо общо. Преди години офисът ни беше над офиса на Ара аудио видео, в славните и години с Кондьо, Лиа, Кати и прочие /Володя Стоянов не можехме да го изгоним от офиса/. Та един ден, когато бяха надули пак поредната чалга, шефът не издържа и надухме мощно Сатриани. След малко дойде секретарката на Ара, донесе ни оригинален диск на Сатриани и каза, че те И това продават, защото шефът им е ценител на хубава музика, но все пак парите идват от чалгата.


2013-01-03 | Прочетена: 1656