КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

За “Пътят на книгата” от Иван Богданов

Критични вибрации | Гергана Апостолова

Дори да не напишем нито една книга, дори да не публикуваме през това издателство, дори да сме наясно с описаните процеси и процедури и да си имаме свои открития и техники, ще имаме една добре написана и произведена книга, която приятелски върви с нас по пътя на книгите. Можем да я прочетем веднага. Можем да я прочетем по абзаци, в зависимост какво най-много ни интересува в момента. Можем да я прочетем отзад напред. Важното е, че тя е тука, пред нас и можем да я ползваме или да я прочетем или да я четем и взимаме за пример какво да правим и какво да правим по-добре. Поздравления за този труд инж. Богданов. Отлична работа. И поздравления, на онези, които ще го четат и ще опитат да направят нещата по-добри.


Има четири неща, които бих искала да споделя за тази книга:

 

1. Всяко, уважаващо себе си издателство по света, уважава своите клиенти – авторите, които дават поръчка да им се издадат книги, читателите, които ще прочетат тези книги, държавните институции и законите.

И, съответно, издателствата считат за свой дълг като проява на уважение към потребителя-автор, да съставят книга с ясни и разбираеми правила, които да насочат начинаещите, да удовлетворят питанията на несигурните, да успокоят незнаещите и да синхронизират своите действия с опитните. Книгоиздаването е много особен вид бизнес, който работи с производители на духовен продукт в неговата материална форма. Предлагането на такава книжица с правила за авторите е задължително и достойно: това е част от пи-ар кампанията на издателството, където се работи с хората, произвели оригинална творба. На български език това е първата от този вид книги, която наше издателство ми предлага. Не познавам друга от този вид, макар че онлайн списанията имат изисквания за публикуване – простички, ясни, форматирани и... скучни.

Начинаещият писател, независимо дали е добър, по-добър или творец, което не редакторите и коректорите, нито пък издателят ще определи, а времето и читателите, е личност, която няма нагласата да чете скучни книги. Списанията често пъти предлагат матрица, която принизява автора до попълващ формуляр гражданин. Големите издателства разчитат на името си и общо взето процесът на издаване на книга е забулен в мистерията на професионализма, който пък е изграждан с академично образование и практика. Авторът обикаля около стените на крепостта и чака да го допуснат на финала, но е сам и несигурен, понякога пренебрегнат, понякога невидим, понякога дори обиден, особено, когато е с известен опит.

Истинската издателска работа е да финализира произведение на мисълта в книга. Затова и истинският наръчник за потребителя би трябвало да е книга, оформена според правилата, възприети от издателя.

Иван Богданов прави точно това: стегната, оформена изрядно и много информативна книжка с мека, ненатрапчива външност, добра подредба на материала и кратки, ясни, достъпни и за най-разсеяния творец текстови единици, следващи пътя от замисъла на една книга до нейното производство, разпространение и проекции в духовното пространство на четящите. 

Не е учебник за издатели. Не е учебник за печатари. Не е учебник по стилистика. Това е книга на издателя, който уважава своите автори и своя професионален екип.

 

2. От друга страна, поглеждайки пак към титулната страница, виждаме няколко различни нива на информация и полезност на тази книга: заглавието е метафора, пояснена в редчето отдолу “Въведение в книгоиздаването”.

Подзаглавието, което изпъква в черно, носи идеята на книгата “Как в България да напишем, издадем и продадем книга”.

Това са трите основни етапа, задачите на екипа автор-издател по пътя на реализацията на една идея като книга.

Демонстрираният модел съответства на приличното начало за един самофинансиращ се автор. Но той не ограничава мечтаещите да станат истински известни автори и показва и другите модели в самия текст. Например аз бих си избрала електронния формат и последващо книжно копие с твърди корици и златисти орнаменти върху мека керемиденочервена корица... Авторите са хора с въображение: всеки от нас може да види своето произведение в завършена форма, докато чете книгата. Още по-интересно става, когато погледнем под името на автора: български писател и издател. Тук е причината да се доверим на тази книга: тя е написана от автор, който е преминал през целия път на книгата като потребител и едновременно с това – като издател. Няма по-добър аргумент от практически изведения опит.

 

3. На трето място е въпросът за съдържанието на книгата. Тя е последователна, конкретна и пределно ясна. Заедно с това, тя е отличен пример как авторът постига внушението на основната си идея: превръщането на пишещия в четен и търсен известен автор е сложен, но не чак толкова мъчителен процес. От едната страна е творецът, от другата – екипът, който ще направи произведението професионално. Всички заедно имат своите специални и специфични места в процеса и уважават своите права и свобода на действие. Дори за преминалите по пътя на книгата повече от веднъж и придобили опит и свои стратегии и техники, в тази книжка има полезни места: подсещане и хармонизиране с предишната информация. Човек не обича да чете чисто нови технически инструкции. Човекът обича да надгражда старото знание с ново. Човекът също така забравя и е добре да бъде подсещан, например за технологичните места на рекламната си стратегия и нейното осъществяване като комуникация, начин на изразяване, планиране и финанси. Когато авторът пише, не мисли за подробностите. Но издателят мисли и трябва да подсеща автора за тях. Много спокойно и ненатрапчиво тази книга измъква на дисплея на авторското внимание всеки следващ етап от пътя на книгата.

 

4. И стигнах до заглавието. Обичам метафорите. Те пренасят светове. Те карат читателя да поиска да мине през пътя на автора и да види всичко през волята си за въображение. “Пътят на книгата” в синхрон с корицата ме кара да мисля за откриването на полузабравени ръкописи и невероятни тайни, подобно на описаната история в “Името на розата” на Умберто Еко. Самото заглавие съдържа аромата на книгите в библиотеката. Ако съдържанието по предназначение е за автора-потребител, то заглавието и начина на подреждане на книгата, както и нейният стил принадлежат на автора Иван Богданов, който е тръгнал като писател и воден от своето любопитство, води следващите, които искат да тръгнат по пътя на книгата с него.

Дори да не напишем нито една книга, дори да не публикуваме през това издателство, дори да сме наясно с описаните процеси и процедури и да си имаме свои открития и техники, ще имаме една добре написана и произведена книга, която приятелски върви с нас по пътя на книгите. Можем да я прочетем веднага. Можем да я прочетем по абзаци, в зависимост какво най-много ни интересува в момента. Можем да я прочетем отзад напред. Важното е, че тя е тука, пред нас и можем да я ползваме или да я прочетем или да я четем и взимаме за пример какво да правим и какво да правим по-добре.

Поздравления за този труд инж. Богданов. Отлична работа. И поздравления, на онези, които ще го четат и ще опитат да направят нещата по-добри.

 

Книгата - в хартиен и електронен вид може да бъде закупена оттук - http://e-knigi.eu/ebook.php?pid=205


2014-07-05 | Прочетена: 1828