Преди да има криле, човек има корени

Прeдстaвяме Ви

Нели Господинова | 2015-03-11


Здравей!

Здравей, здравей!!!

 

Виж колко послания има в буквите? Изричаме тези думи машинално десетки пъти всеки ден, а те са код със заряд.

Е, ние живеем с думите и затова сме чувствителни към всичко изречено.

И как мислиш приемат изреченото от теб?

Повтарящото се, което чувам е – „красиво, много красиво”. Това, освен че е хубаво, ме кара да мисля и да призная, че съм си създала собствен свят, в който има красота и нежност. Той е крехък, защото е различен от действителния, и точно затова в тази територия ми е добре. Понякога дори се улавям, че разкрасявам живота и хората. В този малък свят влизат много приятели и населяват това пространство. Това е един от стълбовете на моя живот. Много съм дала, но и трижди съм получила в ответ.

Как приемаш тезата, че има женска и мъжка литература?

Литературата е послание, както всичко в действията ни. Разлика в подхода разбира се има, но моженето в изразяването е единственият критерий. В един месец ми хрумна от чисто любопитство да сравня Елиф Шафак с авторите на „Шоколад” и „50 нюанса сиво”. Различно можене, различно изразяване, но не много по-различно от това в последния роман на Куелю. Тук спор не може да има, а допълванията в палитрата са в „жулянеута дя су пранекну” в тайната Живот. Прекрасно по различен начин – култури, наслагвания – и в крайна сметка нюанси на красивото. Всичко това е пътешествие към душата, което е най-достойното занимание в изкуството и го олицетворява.

Какво мислиш за новото поколение поети?

Зашеметяващи са. От това, което слушам на четенията на „Буквите”, се впечатлявам от дръзкото им присъствие и силата на откровения изказ. Засрамвам се и се питам, имам ли място сред тези талантливи млади хора? Добрата новина е, че всеки звучи различно и е удивително, че едни и същи думи се съчетават така уникално различно. Като гените!

Ти си преди всичко журналист, но си и музикант. Колко общо има музиката с поезията?

Музиката и поезията почти се припокриват. Едното съдържа другото като ритъм, форма и емоция.

Не мога да не те питам какво е за теб любовта като част от дъгата, за която пишеш, тя едва не стана заглавие на книгата?

О, това е много труден въпрос без достатъчно верни отговори. За мен това е отношение към живота, а не конкретно чувство. Знаеш мотото на книгата по Чарлз Буковски. Имах „шанса” да умирам няколко пъти в буквален и преносен смисъл и това ми даде награда – да ценя всеки ден, час и миг. Животът така засия и аз така го прегърнах, че това стана истинската ми любов. Срещнах невероятни приятели и колеги, а това си е подарък. Имам чудесна работа в медия-мечта, забележително храбро дете, което ме изпълва с гордост. Имаме шеметен наследник, а очакваме и Точица… А бракът ни учи на партньорство и толерантност. Всичко това е част от голямата любов, която ми предадоха най-добрите и светли ангели – моите родители и учители. Ако не бях суеверна, бих казала, че имам късмет. Кому Бог и Съдбата подаряват 26 години отсрочка?... Може би съм имала малка мисия и я изпълнявам с любов. Стремя се да съм максимално полезна дори за напълно непознати хора. За да се случват добри неща. Хората усещат доброто и отговарят с добро, а това е ценно.

Какво мислиш ти самата за книгата?

Това е привилегия, която ми давате – да изразя себе си – и това е подарък без цена. Хората се изразяват чрез танц, четка, кадри, думи. Моят начин остана този – думите. Жени от различни възрасти ми казват, че ги вдъхновявам, че са плакали, докато са чели стиховете ми, защото са се разпознавали в тях. Особено свидни са ми тези, които са на възрастта на дъщеря ми, това е знак, че посоката е вярна, че думите докосват и вълнуват.

Къде те намират думите?

В автобуса, в метрото, на бюрото, у дома. Често едва ги запомням от метрото до радиото. Бързам да запиша образите, за да не излетят или се стопят. В метрото например има всичко – детайли, които говорят или провокират и думите тръгват сами…

Съжаляваш ли за нещо, наскоро имаше юбилей?

За две неща – можех да дам повече на най-близките си и че няма да видя новите технологии, за които знам, че идват. Няма да видя хората да летят ежедневно и да стигат до планетите. Тази идея ме изпълва с възторг и ако се преродя още веднъж, което ще е за последен път тук, ще съм щастлива да го преживея.

Вярваш в прераждането?

Да, тази теория осмисля еволюцията на душите и обяснява необяснимото на пръв поглед. Харесва ми да вярвам в това, защото носи надежда. Красиво е в космически, вселенски план.

Какво би искала да послушаш, ако това е някакъв финал?

Истински финал по тази теория няма, но винаги и навсякъде бих слушала Ларгото от концерта за обой и оркестър на Марчело. Това е музика, писана от ангели и е наистина „Вярно с оригинала”, защото красотата е състояние на духа и светоусещане за безсмъртие.

А за крилете и корените?...

Често корените ни задържат да полетим, това е вътрешно противоборство, в което хората без сила и светлина могат да изгорят, да се саморазрушат. Аз летя на място, защото корените са ми силни и свидни, а крилете нося с мисълта, че винаги мога да полетя – мислено, чувствено, образно. Една българка полетя с бънджи на повече от 70 години и доказа, че летенето не е възрастов белег, а духовно прозрение.

 

 


2015-03-11 | Прочетена: 2101