Лагерът в Ловеч - една камбана - предупреждение

Критични вибрации

Иван Богданов | 2019-03-01


Ти не си нов и неизвестен автор, зад гърба си имаш вече две книги – „Момчета на стоп“ и „Мария на сутринта“. Какво научи от издаването на тези две книги и защо реши да продължиш да пишеш?

Първите книги ме научиха как да общувам с читателите, те ми дадоха мотивационния отговор, че ставам. Когато те оценят непознатите хора, тези, които не са ти близки, тогава разбираш, че има смисъл. Че си докоснал сърцата им. Обичам да пиша. Виждам едно идейно и стилистично израстване в себе си. Научих се и как да представям написаното.

 „Предизвестие за Ловеч“ е много различна от останалите ти две книги. Как реши да се захванеш с тази така тежка и трудна тема?

Преди две години попаднах на интервю в интернет. „Въдворен заради носене на тесни панталони“. Историята ме докосна чисто човешки отвъд политическите пристрастия. Как младежта на 50-те години е набедена за враг, как животът ѝ е поставен на карта. Това предизвика у мене чисто човешко съчувствие и усет към справедливото. Казах си, тези хора заслужават да се пише за тях, да има и художествена литература, не само документалистика.

Ти си далеч от годините, които описваш, как успя да навлезеш в онзи климат и да бъдеш обективен?

Когато един автор се интересува, винаги има „как“. Заобиколих се от документални и мемоарни книги, свикнах със стила на писане и изразяване. Освен това, аз се придържам към фактите, което улесни работата ми. В книгата говорят реални събития и личности,  чуват се реално изречените думи. Ходих на разговор с един от оцелелите от „Ловеч“. Неговият специфичен диалект („бех“, „некакъв“, „бегство“, „верващ“) присъства до последната страница. Това прави книгата още по-автентична, като паметник на събитията.

Не се ли притесняваше, че силният исторически сюжет не е достатъчен за добра книга?

В „Предизвестие за Ловеч“ вкарах умерена художественост, която надгражда събитията и илюстрира преживяванията на героя с горчивината и надеждата, с усещането за непокорство и обреченост. Тези психологически анализи добавят стойност, морална, етична, те са онова, което няма да откриете в документалните книги.


Какво искаш да кажеш с този исторически роман? Исторически, защото е написана по историческите факти и същевременно защото се явява първият художествен роман за „Ловеч“?

Искам да разкажа за една изгубена младеж, набедена за враг поради политически интереси.

Искам да кажа, че лагерите и режимът в тях нямат морално и законово основание в един съвременен, цивилизован свят.

Как очакваш твоята книга да стигне до читателите си? Знаеш добре, че „добрата книга не си намира сама читателя“. Какво си предвидил?

Предвидил съм реклама във фейсбук. Защото първата ми цел е книгата да достигне до хората. Стартирам с представяния в София и Ловеч още през април 2019, когато книгата излиза. През фейсбук всеки заинтересован може да заяви бройка и да получи книгата по куриер. Ще има кампании и в други градове, като планирам представяния и в родна Стара Загора и в Пловдив. Точно преди премиерата в София гостувам на телевизия „Евроком“, където ще разискваме мисията и стойността на тази така обсъждана тема.

Пишеш ли нещо друго или в момента целият си в Ловеч?

Пиша къси разкази. Те са съвременни, докосващи. Пиша ги, защото в тях има душевност. Неслучайно събират много симпатии и просълзяват хората. Разбира се, работя и върху продължението на дилогията, „Ад ловешки“. През последните години станах един добър теоретик по мемоари на концлагерна България, често препрочитах документалните книги. За да получиш добър труд, трябва да си посветен на материята и да живееш с нея. 


Книгата може да бъде закупена "на зелено" от долния линк:


Предизвестие за Ловеч

Изборът ми да работя върху темата за концлагерна България дойде съвсем естествено, след един репортаж, който гледах по телевизията. Докосна ме чисто човешки, извън политиката, жегна ме онова чувство за несправедливост, което е нормално да носим в себе си. Заобиколих се с документална литература и редки книги със спомени на оцелели от лагерите в Белене и Ловеч, за да дам на своя труд една историческа, чиста достоверност, за да говорят повече и основно фактите.

Съчетаването на исторически факти с художествен текст и безпристрастно, почти журналистическо придържане към действителността така, както е описана и разказана от очевидците, – за мен всичко това беше изключително предизвикателство като написване на най-важната дипломна работа в писателската ми кариера до момента. За мен като гражданин и като автор е потребно да се пише за тези събития. За мен е чест да дам, да предложа на българския читател първия роман, посветен на лагера край Ловеч.

 

 

 


2019-03-01 | Прочетена: 149