КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

Магията на думите

Критични вибрации | Нели Господинова

Две книги излизат на бял свят тази пролет, благодарение на Конкурс за издаване на поезия, обявен от „Български издател“ и ,,Буквите“ – „A Capella“ на Елица Кръстева и „Дори да няма врата“ на Петя Цонева. И двете изненадват със стила, поетичните умения и вдъхновението на авторите. Талантът им е реална заявка за свое място в живота на родната литература.


Две книги излизат на бял свят тази пролет, благодарение на Конкурс за издаване на поезия, обявен от „Български издател“ и ,,Буквите“ – „A Capella“ на Елица Кръстева и „Дори да няма врата“ на Петя Цонева. И двете изненадват със стила, поетичните умения и вдъхновението на авторите. Талантът им е реална заявка за свое място в живота на родната литература.

Открехваме бегло страниците на ,,A Capella“ и магичният свят на Елица Кръстева нахлува в нас със своите цветове, образи, мелодика и думи. Не с обикновени думи, а с ямбове е пълна дори ,,пазарската мрежа“ на лирическата героиня. Не е случайно това упоменаване – ямбът е не само литературен, но и музиковедски термин. Означава двусрична стихотворна стъпка, но и ритмична фигура в музиката. Ямбовете са музиката на думите. Превръщат обикновената домакинска работа (като прането и готвенето) в магичен ритуал. В този необикновен свят, изграден от крехките ръце и словото ,,намират подслон хвърчила“, има ,,зимно законодателство“, а ,,климатът подлежи на тълкуване“. Само в малките мигове, в промеждутъците между ,,уморените недели“, прозира една безконечна, дълбока и силна жажда за любов. Тънката граница между очакване и случване е магична – лирическата героиня твори чудеса с еднообразието като истинска малка вещица. Тя прегръща ,,изтъркания огледален свят“, стегнат в менгемето на прозата, и го пресътворява с малките си ръце и голямото си сърце. А когато любовта, макар и закъсняла, пристига, превръща със самодивската си сила малката вещица в истинска магьосница.

Силна или слаба е тя?

,,Милост за Алиса!“ Ще устои ли малката къщичка, изправена на своите на кокоши крака, на голямата, закъснялата любов?...

Изведнъж думите запяват – ,,земното притегляне“ изчезва в ,,кривата на случайността“, а в „червената есен“ лети един „Трамвай Желание“ и сякаш вече няма думи… А многогласово, но хармонично хорово пеене без музикален съпровод – А Капела.

 Маларме казва, че поезията се създава не с идеи и чувства, а с думи. Една друга поетеса – Петя Цонева – коленичи пред живота с думите на своята поезия. Те са нейната изповед и нейното спасение. Разкриват света от различни гледни точки. Всяка дума има свое точно място. Тя е препратка или закодирано послание – философия, ключ, изход, дори да няма врата… Метафористичният ѝ стил в никакъв случай не нарушава изказа и смисловата цялост на текстовете. Има прекрасни образци в дактил и анапест. Петя Цонева е владетелка на думите и във формален и в смислов план. Може би за това допринасят високота ѝ образованост и дълбока емоционалност. Ръкоплясках мислено на някои стихове, докато четях. В словото интелигентността е важна, защото поражда фразата, емоцията и ритъма. Както пише Рикардо Райс ..мисълта на поета е възвишена, когато е образувана от идея, предизвикваща емоция“.

„Дори да няма врата“ има четири раздела – Корени, Сезони, Небеса и Свобода.

,,Стиховете във всички раздели, споделя Петя, изразяват определени движения на сърцето – неговото вкореняване в минали и скъпи образи, сезонното му време, неговите молитви и диалози с някои от големите творци и с най-големия, Небесния. И неговата свобода… Всяко стихотворение е отворена врата към различно пространство в сърцето ми. И всяко е благодарност за днес и молитва за Утре.“

 

Представата за въздействието на поезията е романтична: тя те открива в точния момент, когато си готов за нея. Въпросът защо трябва да я четем и пишем продължава да е отворен. А когато две нови книги достигат до читателите е истински празник.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


2019-03-04 | Прочетена: 141