Страстна велосипедна целувка

Разказвачи на книги

Спас Христов | 2019-07-10


„Страстна велосипедна целувка” е книга, която писах почти сакат. Всичко преди да я започна си вървеше добре. Карах до несвяст, бях в добра форма, имах цел и да взема да се блъсна в едно дърво. Творбата се роди от въпросите: „Ами сега?” и „Какво ще стане, ако никога вече не мога да карам велосипед?”

Когато правиш нещо като манифест-завещание искаш да се отличава по съдържание и форма. Започнах от особения строеж. Подсказан ми от невероятно изтънчения роман на Сей Шоногон „Записки под възглавката”. Реших, че книгата ще представлява танц или танцов маратон, в края на който аз и велосипеда се целуваме. Еднократно, като току що влюбени. Е, целувахме се и се прегръщахме във всеки танц, но това е друга тема. Успеха на Сей Шонагон е в това, че пише преживелици, но поставя Господаря, обстоятелствата, двореца и случките високо и изискано, а егото си ниско. Дано, когато четете, решите че съм успял да поставя велосипеда в центъра, както и хората и преживяното ярко, а собствените ми емоции и преценки имат минимална намеса в повествованието. Още една прилика. Казват, че записките на Сей Шоногон са били разпилени, после събрани в произволен ред, но книгата само е спечелила от това. И „Страстна велосипедна целувка” може да бъде разпарчетосана на произволни части. Без първата и последната страница....по мое мнение, ако те не са си на местата, нищо от текста няма да се е получило. Ще има или чуство за незапочнатост, логическа, или край без поанта.

Какво да Ви споделя за съдържанието? Описва мои карания на веломаратони у нас и по света. И се разширява към преживелици, някои от жените в моя живот, някои от големите препятствия и обрати, които са ми се случили, малко за времето, което преживяхме заедно, наречено „преход”. Тук съм се опитал да разказвам от гледната точка на доктор Живаго. Попада във времена на крайно насилие и мигновени решения, които значат живот или смърт. Но не прави пропаганда, не хвърля оценки и заключения. Просто разказва, Логически, затрогващо, правдиво.

Общо взето, тази книга не победи. Не удари книжния пазар, беше издадена само в 50 копия на хартия и то само защото исках да я представя пред фондация „Елизабет Костова”. Имах план и даже имах план.....изпълнен на 50%. Намерих нови приятели, читатели, издател чрез нея. Мария даже ме би с книгата по главата. Незаслужено. Но не постигна широко отразяване, дискусии и критика. Въпреки рекламата чрез телевизионен формат. Или може би, точно поради него.

Основната и слабост е, че разказва за победата над себе си. Но няма пропаганден ефект като спечелване на медал от олимпиада след ампутация на крайници, не увлича с героизъм показван от хора, близки до отчаянието. Колоездача просто се изправя и си продължава дните във вътрешно мълчание и леко встрани от обществото. От това не може да се направи и подеме пропагандна вълна. Дори  предотвратявам такава с твърдението си, че всяка промяна към по-добро става само с нечовешки усилия. А това е нещо, което широката публика не схваща от раз и не одобрява.

Защо да разлистите електронно копие на тази книга днес? Убеден съм, че ще Ви позабавлява. Със сигурност ще Ви разсее и ще допълни гледната Ви точка кам така модерната „зелена вълна”. Определено, тази книга е за Вас, ако споделяте философията на освобождаване от ограчинения и слабости, постигнато чрез пот, кръв и сълзи. Ще ми стане приятно, ако прочетете и коментирате преживяването. Толкова от мен – засега. При случай, ще Ви разкажа и за новата буря: „Клеопатра”. По-натам.

 

 

             


2019-07-10 | Прочетена: 173