Всеки носи поне по една книга в себе си...

Разказвачи на книги

Вяра Иванова | 2019-07-10


Всеки носи поне по една книга в себе си...

Моята е “Мостовете на Медисън”.

Познато ли ви е това усещане, когато четете, четете, четете и изведнъж усещате, че сте престанали да дишате?Това е усещането, което ще ви даде тази книга.

Историята на Франческа и Робърт или историята на една невъзможна любов.

Любов, която нахлува в ежедневието и разбърква мислите. Защото там, където живее Франческа- в подреден дом с практичния си съпруг Ричард и двете си деца, всичко е спокойно, подредено, но скучно. Животът тече по инерция.

Докато един ден пристига Робърт, “който приличаше на вятъра. И се движеше като вятъра. Сигурно беше дошъл с него.”

Робърт Кинкейд е фотограф, който няма семейство, нито сериозна връзка. Франческа е грижовна майка и добра съпруга. 

Четирите дни,  в които са заедно,  те преживяват толкова, колкото някои хора не могат да изпитат цял живот. Той събужда в нея забравени усещания, кара я да се чувства щастлива и оставя сърцето си в ръцете й. А после всеки от двамата трябва да направи своя избор.

Изборът не е лесен. Тя трябва да избере дали да е щастлива и да тръгне с любимия мъж, но да изостави децата си или да скрие любовта дълбоко в сърцето си и да остане със семейството си, но да бъде нещастна. 

А той трябва да реши дали да приеме избора й и да си тръгне с разбито сърце или да се бори за тази любов.

Правилно ли постъпват героите? Дали ако тя го беше последвала, любовта им щеше  да оцелее? 

Какво прави с нас любовта и дали трябва да я пожертваме заради спокойния и удобен начин на живот? 

На тези въпроси авторът не дава отговори.  Всеки от читателите ще си отговори сам.

 

“Пределно ясно ми е, че от много време съм се приближавал към теб, а ти - към мен. Преди де се срещнем, и двамата не сме подозирали за съществуването на другия и въпреки това в неведението си сме били изпълвани от смътната блажена увереност, че не може да не бъдем заедно. Досущ две самотни птици, които кръжат из необятните прерии, водени от божествения промисъл, ние сме се приближавали един към друг през всичките тези години и животи.”


2019-07-10 | Прочетена: 154