„Тайни няма” от Нора Ефрон

Разказвачи на книги

Светла Дамяновска | 2019-07-10


Книгата от 124 страници на Издателство „Сиела” от 2009 г. явно дълго е пътувала към мен... Тя е библиотечна книга, минала е през много ръце, но жилавата й жълта корица и страниците от хартия „от устойчиво управлявани гори” са съхранили съдържанието.

Авторката (знам за неприятното правило, че професиите са задължително в мъжки род, но не го уважавам и прилагам) е представена с 11 къси биографични реда и една закачлива черно-бяла снимка. На 4-та корица са отпечатани 11 „житейски истини” на Ефрон, които служат за дегустация - като глътката вино, преди да решиш ще вземеш ли бутилката... Не ги четох предварително. Просто отворих книгата и я затворих след няколко часа.

Книгата се чете лесно, защото е написана просто (в най-добрия смисъл), увлекателно (авторката говори на нормален женски език за нормални женски неща) и с чувство за хумор (бих подчертала ДОБРЕ ДОЗИРАНО чувство за хумор). Не е нито весела, нито веселяшка книга. Веселяшките писания за проблемите на хората обикновено са само поза (и то неубедителна).

Книгата обаче и е, и не е за проблеми. По-точно, не е само за проблеми. Тя е за жената над 20, над 30, над 40, над 50, над 60 години... За лютите битки (примерно с физическите недостатъци), но и за мъдростта да приемеш и да се примириш с действителността. За душата, нейните насъщни нужди, но и нейните капризи. За израстването на личността и кризите в този процес. За привързаностите (към хора, домове, градове и т.н.). За интересният път, наречен ЖИВОТ  и за изненадите, които ни стряскат след острите завои. Както и за други неща.

Заглавията на раздели като: „Не мога да си понасям шията”, „Мразя си чантата”, „За поддържането”  могат да ви подведат, че сте придобили някакво чиклит четиво, но повярвайте ми, Нора Ефрон е опитна журналистка и писателка и прекрасно знае какво червейче да наниже на кукичката. Освен това още в гимназията е учила как се пише ударно първо изречение, заглавие, как се задава тема и т.н. и т.н.

Общуването с книгата е като приятен разговор между жени на чаша хубаво кафе, макар, че чашите хубаво кафе в България и в САЩ доста се различават. Животите ни се различават много, но всъщност не чак толкова... Бръчките, страховете, неуправляемите мизантропични тийнейджъри, нуждата от утеха и мъдрост са еднакви навсякъде. както и смъртта. Слава Богу, в книгата няма много текст, посветен на този проблем. Целта на авторката е не да ви развесели или да ви натъжи, а просто да сподели с вас някои свои наблюдения и разсъждения за наистина важни неща. А важните неща не винаги са приятни. Късата и точна реплика на Ефрон по въпроса е: „Хайде да не бъдем мрачни.” - стр. 119, ред 16.

Книгата не е драматична, нито сълзлива, нито патетична, нито умопомрачително фантастична или отблъскващо реалистична. В нея няма издевателства, нито психоанализа, няма философстване или демонстрация на академичен „висок” стил и т.н. Няма лигава любов и нескопосано описан секс, няма разточително обрисувани пейзажи или исторически препратки и екзотика от в дън гори тилилейски.

Книгата е обикновена. Озонираща книга. Книга като спокойна усмивка.

                                                                                      


2019-07-10 | Прочетена: 157