КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

Анн от Зелените покриви - Луси Монтгомъри

Разказвачи на книги | Детелина Сименова


      Може ли книга за деца да се  препрочита всяка година? Може ли свекърва ти да ти препоръча книга, в която да се влюбиш за цял живот? Може ли детска книга да е най-четената книга в Канада? Може ли детска книга да развълнува деца и техните родители?...

     Да. Може. И още как! Особено ако книгата разказва обикновената история на едно необикновено дете от сиропиталище. Не. Това не е препис на Дейвид Копърфийлд. Не е.

      Това е историята на Анн Шърли от Грийн Гейбълс /Зелените покриви/. Това е историята на едно момиченце, което е осиновено по грешка... Тя няма щастието да е момче, което може да работи като ратай във ферма, и затова е почти сигурно, че ще се върне обратно там, от където е пристигнала. Обаче безкрайното и въображение, огромното и сърце и още нещо, съвсем необяснимо, променят света на Матьо и Марила, брат и сестра на прилична възраст, които по стечение на обстоятелствата се превръщат в нейни настойници.

      Анн е с огромни зелени очи и ужасно червени буйни къдрици, безкрайно слаба и само на 11 години. Живее без родители от както се помни, защото и двамата са починали от ужасна треска. Всичко в света на Анн е ярко и абсолютно вълнуващо. Всичко, което преживява, се случва и днес на всяко дете : от присмеха на децата в училище заради морковения цвят на плитките, като минем през съревнованието за първенството в клас до истинските приятелства, които остават до края на живота. Всички магарии, които може да причини на другите и на себе си сме изживели и ние, но не сме били така великодушни  и така състрадателни към другите и така критични и абсолютно безкомпромисни към себе си.

    Представете си, че никога, ама никога не сте и опитвали сладолед. Само сте чували колко е страхотен, но не знаете всъщност какъв е вкусът му. И също никога не сте били на излет с други деца. Все пак сте само на 11 и целият си съзнателен живот сте били в различни домове за деца или сте се грижили за деца по-малки от вас. И изведнъж ви канят на излет с много деца и домашна лимонада, и сладолед! Истински!!! О!!! И това е едва след два дни! Обаче изведнъж изчезва специалната брошка на Марила, която ви е нещо като майка, но не съвсем. Марила никога не се е женила и няма свои деца. И, понеже вие идвате от сиропиталище, сте виновни за изчезването на брошката... И наказанието, защото не си признавате, че сте я скрили е, естествено, да не отидете на излет... /Винаги съм се чудила как родителите разбират кое най-много ще те заболи, за да те накажат точно така?!/

      Това, заради което обичам Анн е, че тя винаги прощава вътре в себе си и обича много, много. В нея не остава чувство за мъст. Естествено, тя не спира да говори /което и влудява Марила/, да се теразае /много често съвсем излишно/, да създава лошо впечатление /понякога, само понякога/, да има характер и да отстоява мечтите си. И да работи. Много. Грийн Гейбълс е ферма с много, много  и ежедневна работа.

       Историята на Анн Шърли е разказана от Луси Монтгомъри в 6 книги. Започва от срещата на Анн с Матьо на гарата, когато Анн е на 11 години и завършва когато Анн вече е на достолепните 40 години.

      Книгата ми препоръча моя приятелка. Каза, че нейната свекърва и е подарила книгата за Анн. Също така я препрочита всяка година. Отначало ми се стори леко странно. Сега, след като прочетох и шесте книги, често и на глас у дома или в колата, след като купих книгите за Анн няколко пъти за моите деца, след като препоръчах на приятел за неговата дъщеря, но всъщност книгите прочел той, зная защо. Аз също често се връщам към сентенции от книгата.

     Анн е малко като Пипи Дългото чорапче, но има щастието да стане голяма. И да бъде щастлива като голяма.

    Анн е малко като Емил от Льонеберя, но е момиче, макар да не му отстъпва по изобретателност.

    Анн е малко като Джо от Малки жени, но много по –темпераментна ...

    Анн е толкова истинска, колко бих искала да бъда и аз, във всичко, което правя...

    Мисля, че ще прочета книгите отново.


2019-07-12 | Прочетена: 199