„Космонавтите само минават” – метафора на мечтите

Разказвачи на книги

Ирина Тодорова | 2019-07-13


Романът „Космонавтите само минават”[1] е интелигентен и различен текст за близкото минало на България. Изграден е от гледната точка на дете (2л., ед. ч.,), което определя неговата спецификата. Написан е със самоирония, чувство за хумор и критичен поглед. Образите са със силно излъчване. Изграждат ясно и осезаемо усещане. Наративът е динамичен. Много бързо се сменят ситуации, случки, години, детайли. Авторът успява да ангажира емоциите, въображението и надеждите на читателя. Историческият модус на вписване е падането на Берлинската стена – символ на идеологическо разделение в Европа. В първата част е представена личната мечтата на главната героиня „да прекрои Космоса”. Втората е свързана с разрушаването на Берлинската стена, политическите промени в България от 1989г., времето на стачки и протести. Подчертана е загубата на мечтите за главната героиня, която първо иска да стане космонавт като Юрий Гагарин, после да бъде като Кърт Кобейн, накрая дисидент. Една от най-тъжните констатации е, че другите ѝ мечти са се изчерпали. Вътрешната вълна „взривява” читателя, предизвиква усещането му за допустимост и недопустимост в неговия душевен свят. Изведени са сложни събития и тревожни случки, които не са еднозначни за преживяване и преосмисляне. С много малко думи се представят основни моменти. Очертават се характерни детайли. По интересен начин е показан сблъсъкът между комунизъм и демокрация. Липсва стереотипизиране и „облягане” на клишета. Интересно е вплитането на несъвместими понятия в едно изречение като Библията и комунизма, който налага атеизъм. Показани са „големите символи” от тогавашната действителност с фино чувство на ирония. По оригинален и ненатрапчив начин са разкрити пластовете на пропагандната машина. Показано е как се чувства човек, когато се оказва сам срещу всяка промяна, на която трудно се устоява.

Заглавието на романа е метафора на мечтите – как недостижимото може да е толкова далечно и същевременно понякога близко до нас. Какво ще се осмели да загуби човек, за да намери нещо ново? Книгата ще ни върне във времето на мечтите. Вълнуваща и смела история, в която едно необикновено момиче се стреми да постигне непостижимото. Вярата на детето и искреността помага за приближаване, помиряване и осъществяване на смислена дискусия върху близкото минало. По неагресивен начин е показано времето на промяна и противопоставянето между двата враждуващи лагера. Неслучайно книгата завършва помирително: „На моя дядо истински комунист, на всички дисиденти” (Георгиева 2017: 148).

„Космонавтите само минават” представя дълбочина на мислене. Романът е част от изкуството, което осмисля и гради мостове чрез философски и творчески поглед. Изпълнен е с много завои пред въображението в играта между делничното и героичното, между намигането към читателя в упражненията му по волно падане. Разнообразен в своите две части, които се обединяват от последната глава, която го осмисля философски. Динамично, необятно и вълнуващо пътуване за сетивата чрез оригинален стил. Образността е постигната чрез автентични картини, персонажи и символи. Трудно е да се пише за време, в което почти всичко се разрушава и което още не е исторически определено. Финалът осмисля това време. Показана е не само историческата, но и човешката гледна точка. Романът започва с търсене на ориентири и завършва с преоткриването на нови в променената ситуация. „Човекът е търсещо същество” и това го вълнува. Какво ще ни предопредели бъдещето, щом ние като същности произхождаме от миналото, макар да изграждаме себе си всеки ден.

 

[1] Георгиева, Елица (2017). Космонавтите само минават. ИК „Колибри”, София.

 

 

 


2019-07-13 | Прочетена: 147