КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

„Унтерщат“ от Ивана Шоят-Кучи

Разказвачи на книги

Светла Дамяновска | 2019-07-15


Имам един цикъл „Книгите“, в който едно от тристишията гласи:

„Има лесни книги и трудни книги.

Първите са приятни, вторите – полезни.

Не прекалявай с лесното.“

          Книгата „Унтерщат“ от Ивана Шоят-Кучи  /преведена на български през 2018 г./ е трудна книга, в която не можеш да се влюбиш, така, както не можеш да се влюбиш в снимка на раково образувание… Защото в раковото образувание няма нищо красиво и вдъхновяващо, има само чист ужас.

          Подзаглавието на книгата гласи „Най-награждаваният хърватски роман“. Качествен роман, модерен, обемен и изчерпателен. Романът, от който вероятно хърватите имат нужда, за да прогледнат за редица исторически истини. Страшните времена на Първата световна война, Втората световна и неотдавнашната война между федерациите в СФРЮ присъстват с отражението, което са оказали върху обикновени, почтени граждани на тази страна, които са изживели най-жестоките трагедии в животите си, благодарение на стечението на тези исторически обстоятелства.

          Най-общо това е „…роман за свободата на избора, за любовта и омразата“, както гласи ревюто на 4-та корица. Изречението би могло да се възприеме и иронично, защото героите практически са лишени от свобода на избора, любовта е голяма рядкост в съдбите им, а няма и голяма, осъзната и изпепеляваща омраза. Всъщност романът е за женската сила и издръжливост, за мъката, страха, унижението, бягството в лудостта, мълчанието… А омразата, доколкото я има е по-скоро кратка емоция, заменена от философско примирение и… достойнство – достойнството да останеш човек сред тълпата от свине, свинете, които са изкаляли, и подровили устоите на самия ти живот. Книгата е за етническото противопоставянето между хърватите и преселниците германци, за грозното лице на хищника, събудил се във вчерашните овце на обществото, на тези, които оправдавайки се с безнаказаността на военните времена убиват, грабят и рушат, просто защото могат.

          В книгата има много кал, сълзи, бира и цигари. Това са устойчиви образи, които са и буквални и метафорични. Има безкрайни разкази на спомени и събития, които се подреждат като частите на пъзел, докато се наместят и открият пред читателя цялата покрусяваща картина.

          Книгата е за съвременната жена – героинята Катарина и последната останала свидетелка на голготата на нейния род – фрау Йозефина, която разказва на младата жена премълчаваните с десетилетия причини и следствия, довели до не една и две трагедии в рода й.

          Спомените са нещо лично, разбира се. Съдбата също е нещо лично. Тези истории са лични - в тях се раждат, живеят, израстват, формират се и се променят хора, които са нечии близки, хора, които са обичани от своя семеен и родови кръг. Но историите престават да бъдат нещо частно, когато се превръщат в илюстрации на историята на страната, на процесите, които са я опустошавали. Защото обществото трябва да има памет за грешките си, за да не ги допуска повече, макар, че на Балканите страстите винаги изпреварват разсъждението и са преобладаващо низки, за съжаление.

          Може би трябва да прочетете тази книга. Ще ви е трудно - тежка е за понасяне, но е една от полезните  книги.

 

                                                          


2019-07-15 | Прочетена: 97