„Следобед, някъде към пет”- Нели Господинова

Разказвачи на книги

Вяра Иванова | 2019-07-15


Или малки истории в големия град. След 5 часа, градът сякаш забавя ритъма си. Хората си тръгват от работа, виждат се с приятели, разхождат се в парка, прибират се у дома, отиват на кино…

Срещат се, влюбват се, разделят се..

Тази малка книжка със стихове е едно вълшебно сандъче. Отваряш го и отвътре изскача синя рокля, посипана с капки от дъжд. Поглеждаш отново и хоп, вече си на плажа, с коктейл , а морето се плисва с тих шепот. Лятото намига дяволито като стар вълшебник. Спуска се по гърба на небето, рисува смокини, връзва люлки.

Харесва ли ви това усещане на свобода и безметежност? Кога за последно лежахте на някоя цветна поляна и слушахте щурците? Кога се люляхте в хамак, докато денят избледнее и изгреят звездите? Кога за последно казахте „Обичам те.“? Кога душата ви разпери крила? Кога се събудихте с усещането, че ще се случи нещо хубаво? Кога целунахте  с мокри устни любимия човек, под дъжда?

Не помните? Значи е време. Следобед, някъде към пет.

 

ГРАДСКО МОРЕ

Следобед, някъде към пет,

когато крача към трамвая

и бързам да се срещна с теб,

и за морето си мечтая…

Ти  знаеш, смееш се смутен,

ръка подаваш ми да сляза

 и със замах морето в мен разплискваш…

Вече съм на плажа.

Коктейл с чадърче, с много лед.

Вълнува се така сърцето.

Следобед, някъде към пет,

на сол ухае край морето.

 

 


2019-07-15 | Прочетена: 162