Човек, който чете: „Човек на име Уве”

Разказвачи на книги

Катерина Григорова | 2019-07-18


„Човек на име Уве” е роман от Фредрик Бакман, радващ се на значителен зрителски интерес. Какво го прави толкова популярен и необходим?

„Човек на име Уве” със сигурност е далеч от масовостта и комерсиализацията. Главният герой дори е подбран възможно „най-скучен” и „обикновен”. На пръв поглед Уве е безличен, недодялан персонаж. Метафорично вмъкнатото „човек на име” навярно цели да приравни героят до тълпата, т. е.-този, който е един от всички. Незабележим, говори малко, леко сприхав и заядлив. Уве не обича хората и котките, и непонася присъствието на нещо, различно от съпругата си или неговият сааб.

С какво образът и историята на Уве грабват читателя? Нима няма всеки в ежедневието си вечно мрънкащи, кисели и недоволни себеподобни?!

Разбира се, героят на Бакман е „един от всички”. И той носи образа на недоволния от живота човек, загубил съпругата си, мразещ своето съществуване и всеки ден пожелаващ смъртта си. Мрази и другите, не заради самите тях, а защото чрез непрестанното си пречкане, му напомнят, че е жив.

Всъщност, Уве е отличим със своята необикновена-обикновеност. Изключителна е простотата в образа на Уве. Той не е сложна личност, но е личност, защото е лесно разпознаваем. Обича точните неща-математиката и чертежите, ясните правила и инструкции. Уве не е публичен и бляскав. Въпреки това е надарен със способността да буди възхищение-заради неговата честност към обществото, в което живее и отношението, което проявява към хората, които го заобикалят.

Удивително е духовното присъствие в романа. Не само на самия Уве, но и на начинът, по който той „улавя” другите. На пръв поглед Уве не обича хората, защото те се пречкат в краката му, досадни са. Освен това са некадърни и не разбират от нищо качествено.

Уве „мрази” котката, защото непрестанно се навърта около него и го наблюдава. Същевременно тя е наречена-„котката Досада”. Има име, отличава се от другите, а Уве често взима под внимание какво прави пред очите й.

Именуването на другите от страна на Уве с гръмки прякори като-„Дългуча”, „Бременната”, „Дебелия” и пр. далеч нямат целта да изразяват обида и унижение. Напротив, Уве типично в негов стил слага етикети, за да ги подреди в неговия свят. Свят, всяко нещо има ръководство-от устройство на сааб до инструкции за бащинство.

Уве пожелава смъртта си всеки ден, но това далеч не се оказва пречка да прави по-хубав живота на другите. Тръгвайки от екскурията в Испания, където докато жена му спи следобеден сън-Уве е помагал на непознати, до уроците по кормуване на Бременната, Уве не спира да ни изненадва дори и в предсмъртното си писмо. Там се е загрижил за котката Досада, защото тя яде по две консерви риба тон на ден и не харесва да живее в чужди къщи.

Уве може да е недодялан и да говори малко, но има сърце за детайла. Така е и при запознанството с неговата съпруга-дори, когато не я разбира, той обича да слуша гласа й. Така е и до последно-слагайки онази рисунка, на която пише-„за деденцето” на най-видно място.

Уве се чуди, защо смятат човек за кисел, само защото не обикаля улиците с фалшива усмивка. Повечето хора в днешното общество са лицемерни-на пръв поглед усмихнати, но готови във всеки следващ изгоден момент да ти забият ножа в гърба. Уве не е усмихнат. Но има други качества-способността дълбоко в себе си да обича хората, макар и непоказно и да бъде честен, спазвайки правила и ясни инструкции.

С каквото и образът на Уве да се харесва на публиката, то това нещо е похвално. За публиката. Похвално е, че читателите са харесали такъв персонаж и са опровергали вкуса на гаргата от едноименната басня, която налита на лъскаво.

И само междудругото, котката Досада съо има плешиви петна по козината.

 

 


2019-07-18 | Прочетена: 122