"Всяка сутрин пътят към дома става все по дълъг" от Ф.Бакман

Разказвачи на книги

Десислава Василева - Заркова | 2019-07-21


Във всяка книга може да се открие нещо забавно и поучително.Мисля ,че освен ако не си голям темерут няма как да не обичаш да се смееш."Всяка сутрин пътят към дома става все по дълъг" от Ф.Бакман е точно такава забавно-поучителна книга. В нея се разказва за остаряването, нещо от което всеки поне мъничко се страхува.
В книгата се казва ,че цифрите могат винаги да помогнат на човек да намери обратния път към дома. Според мен не и ако можеш да смяташ само с едно и при това накрая пак си сгрешил отговора.А в това да си изплашен няма нищо лошо, защото така ще държиш мечките настрана.Бих казала не само мечките. ако е лято ще държиш всички на метри от себе си ,а зимата ще попремръзнеш.
Много интересно ми беше обяснението за ненужните подаръци."На Коледа дядо даде на Ноа найлонова торбичкапълна с въздух, а Ноа му даде един сандал. За рождения ден пък му подари парче шоколад, който беше изял."Уникални подаръци нали?Кой не мечтае за въздух в торбичка и парче изяден школад?Тъкмо няма опасност от напълняване.Аз се сещам за още подобни прекрасни подаръци.Вятър в буркан ,дъжд в листенце, дъга в усмивка...
Всичко може да бъде ценно. Например ценното в това да забравяш е ,че болезнените спомени също си отиват.И си страшно добър в пазенето на тайни. Но лошото е че си спомняш,че си забравил. Събуждаш се сякаш след дълъг сън и прекарваш няколко секунди в космоса, мозъка прави 2-3 крачки ,докато си спомни кой е ,къде е.Докато се прибере у дома.Това е пътят,който става все по-дълъг всяка сутрин.
А влюбването е описано като да не можеш да си намериш място в собственото си тяло.И цял един живот не ти е бил достатъчен да обичашЧовека.Просто се случи когато"Тя се изгуби в мозъка ми и не можа да намери пътя обратно .Баба ти иам ужасно чъвство за ориентация.Може да се загуби и на ескалатор."И аз имам ужасно чувство за ориентация ,дано се загубя в нечии мозък.


2019-07-21 | Прочетена: 113