"Мислещият човек" на Джеймс Алън

Разказвачи на книги

Валентина Антонов | 2019-07-21


“Никога не съм изпитвал толкова дълбоки чувства едновременно: да бъда така отчужден от себе си и същевременно толкова присъстващ в света” е казал френският писател Албер Камю. Любим мой цитат, които отразява усещането на Мислещия Човек. Онзи, за който Джеймс Алън говори в своята книга - Мислещият човек, публикувана през 2013 г.

И тъй като нищо не стопля така душата, както мъдростта на любима книга, реших да ви споделя за нея и усещанията, които провокира тя в мен? Литературата носи светлина. Отворете тази книга. Още... още по-широко и приветствайте вярата, надеждата и любовта в Живота Ви. Оставете я да огрее живота ви и просветли ежедневието. Оставете се на мира и преоткрийте себе си. Няма да говоря за прекомерния позитивизъм. Той е неестествен. Чувствата на тъга, самота, радост, щастие, гняв, притеснение и др. са напълно естествени, защото Ние преди всичко сме емоционални души. Всички те не ни превръщат в негативни или свръх положителни личности или по-малко хора, напротив. Те са част от индивидуаlната ни същност. А именно те съживяват книги като тази, с която си взаимстваме и тя, на свой ред, ни вдъхва жизненост и сили да продължава напред.

 

 И тъй като виждаме в света, онова, което съзиране в нас… хубаво е понякога да обърнем поглед и видим под друг ъгъл реалността. Тази книга е рядко срещано литературно явление, което една смела душа, като тази на нейния автор се е oсмелила да напише в името на онзи “по-добър живот”, който ние всички сме така нетърпеливи да изживеем. Това е книга, която след като се усамотите и установите връзка с нея… не, не, пардон… със себе си… можете откровено и отворено да разкриете чувствата си и прозренията си със своя литературен кръг. “Мислещият човек” е повод да размишляваме, преразглеждаме и преоткриваме, отново и отново, себе си и заобикалящия ни свят. Тя е повече от просветляващо четиво, тя е ръка подадена на всеки нуждаещ се от насока и подкрепа - независимо от всичко и от всички. Колкото и “страшна” да е думата “терапия” за някой от нас, тази книга е от онези издания, които допринасят за личното усъвършенстване. И това не е случайно. Сигурно сте чували за книготерапията. Не сте ли?

 

Е, връщаме историята назад…

 

По времето на Епиктетус, Платон и/или Епикур философията е заемала основа част от битието. Наука за света като цяло, същата тази е служела на стоиците да провокират себе си и заобикалящото ги общество да мислят съвестно и да действат съзнателно. Принцип, считан за средство, осигуряващо добро психическо здраве, баланс и радост от живота. Четенето, писането... всичко свързано с литературата развива въображението и провокира съзнанието да мисли в различни посоки, изучавайки и преразглеждайки определени житейски и лични факти. Чрез нея стимулираме мозъка, подбуждаме емоциите и подтикваме себе си, поставяйки се обективно, искрено и лично, под въпрос – далеч от хорските погледи, мисли и думи.

И няколко думи за Литературата

Романи, есета, документални разкази, дневници, пътеписи, биографии... множество жанрове, които спомагат за личното развитие, себеосъвършенстване и, не на последно място, промяна. Чрез тях осъзнаваме своите страхове, мисли, представи, норми и ценности, които лесно и често са подтискани от ежедневните ангажименти, работа и социални контакти. Да, ден след ден, се разсейваме, уплашени от истината... от самите нас. Ала рано или късно, всеки за себе си взима решението да поеме по път, отвеждащ го по-близо до самия него. Успоредно с това, литературата, вдъхва чувство за разбиране, прелиствайки страниците на дадено издание, (пре)откриваме историята на авотра, който косвено става наш близък... приятел. Самата мисъл, че някой друг преживява, изживява и/или е преодолял това, през което минаваме в утешаващо. Да, това не разрешава проблемната ситуация, но я преви сравнително поносима.

Четенето, писането... литературата ни позволява да направим крачка назад, да погледнем обективно т.н. “голяма картина” и да прогледнем. В качеството си на неологизъм, всеки прави това, което иска за себе си.  Именно това Джеймс Алън намеква словесно чрез “Мислещият човек”. Да, Книго-терапията е релевантен метод за подобряване на психическото и физическо състояния на човек. Дали, той ще се прилага насаме и/или групово, няма значение. Всички говорим, колко е важно да се грижим за себе си. Ежедневно сме в търсене на най-добрите средства, за да поддържаме външния си вид, а какво правим, за повдигането на духа? Какво избираме, за психическото си здраве! На какво залагаме?! Литературата под каквато и да е форма е инструмент за грижа. Тя има терапевтични свойства, които са източници на спокойствие, мир, състрадание, осъзнатост и разбиране. Чрез нея можем сигурно и лесно да се освободим от тревожни разтройства, психически дисбаланс, депресивни състояние, нарушен сън, фобии и много още. Да, литературата допринася за психологическото благосъстояние.

Посока “Мислещият човек”

Водени от силното ни желание да поемем по правилния път, всеки метод е правилен, за да преоткриваме себе си във всеки един момент от живота. Авторът на книгата разкрива тайната, подтиквайки ни да направим самоанализ, така че да видоизменим личната и заобикалящата ни реалност. Не лесен избор, изискващ искреност, смелост и сила, за да признаем както положителните, така и отрицателните ни страни. Тази книга е за ценителите, тя е за тези, които обичат живота, “Мислещият човек” е за души, осъзнали смисълът на косветана красота да живеем, не просто съществуваме. Въпреки джобния й размер, тя е богатство, предостaвено на всички нас. И докато миналото е зад нас, а бъдещето предстои да го сътворим, ние сме тук и сега, фокусирани върху настоящия момент, установявайки връзка със себе си и земята.

 

И докато скептиците опровергават споделеното от Джеймс Алън за силата на подсъзнанието и мисълтта, тези от нас, уповаващи се на вътрешната си сила вече променят живота си, поемайки по пътя на истината и себеосъзнаването, знаейки, че тайната е в самите нас - съзидаващото ни съзнание, изграждащо един по-добър живот. Да, понякога искам да се уединим и отдалечим от хората, поне за момент. Това не е слабост, а мъдър избор, особено, ако е с хубава книга. Дотук с академичните факти. Ред е на книгата да каже своятa дума…

 

“Мислещият човек” съм Аз, Ти, Той, Тя… всички ние. Ежедневно стотици хиляди мисли минават през съзнанието ни без дори да обръщаме внимание на половината от тях… а останалите? Стремим се да ги контролираме пропускайки факта, че по-важното е да предотвратяваме техния контрол над нас. Както казва авторът: “Мисълта, съчетана дръзко с целеустременост, се превръща в съзидателна сила…”

 


2019-07-21 | Прочетена: 87