АЛИСТ в страната на чудесата - Иглика Николова – Ступак

Разказвачи на книги

Анета Петкова | 2019-07-21


Как приемаме различните от нас? Готово ли е обществото ни да даде равен шанс на хората с увреждания да се учат, да се трудят и да живеят сред всички останали?

Гледали ли сте филма "Код "Меркурий"? Главен герой в него е момче-аутист с изключителни способности. В тази книга също имаме такова момче, което виждаме в обикновеното ежедневие сред нас.

Малка по обем, книжката представя историята на Тео – осемгодишно момче с диагноза: "Високофункционален аутизъм". Съвременно семейство – майката Ягода е българка, а бащата Ален Повелс е французин. Живеят в Япония, Англия, Франция, България. Вкъщи разговарят на няколко езика: "…с годините речта им беше заприличала на техен си "креол" със заемки от различни езици, когато конкретната дума им звучи по-добре и с някои редакции… , за да станат забавни". Лекият хумор на диалозите ни носи неусетно по страниците, а чуждите фрази са преведени под линия. Много от случките и ситуациите са съпроводени с прекрасни детски илюстрации, но дали са на Тео, остава загадка. Тео има изпреварващи възрастта си математически умения.

В своето ежедневие той проявява някои странности – страхува се от огради, яде определени неща, държи нещата да са подредени по определен начин, говори странно, защото той по различен от нас начин възприема и съпреживява света. Алист е типичният човек извън аутистичния спектър, попаднал "в страната на чудесата" – света на аутиста. Майката забелязва странностите на Тео още като е на две. Когато му показва снега в Англия, той изпада в паника, а тя си спомня с каква възхита посреща снежинките в своето детство. По-късно във Франция Тео посещава детска градина и среща неразбиране от детски учителки. Тео трудно се вписва в детската група, въпреки голямото си желание да общува с връстници. Преместват се в България, където нещата не са по-различни. Той е отложен от първи клас, но наближава времето да стане първокласник. Кандидатстват в няколко училища, но получават любезен отказ.

Майката на Тео преподава частни уроци по френски език вкъщи. Един от учениците е Марти – дете на разведени родители, на което му предстои да отиде при баща си във Франция и да посещава френско училище. Ако бъде приет там, ще освободи място за Тео в българско училище. Ягода с радост констатира, че между двете момчета има нещо общо − детските им малки хитрости.

С удивление следим как ежедневно родителите трябва да се справят с предизвикателствата от различието на детето им, как трябва да се съобразяват с всякакви дреболии, които го разстройват, редовни посещения при психолог. "Часовете терапия… броенето, нервното потропване с крак, докато не правиш нищо "терапевтично"… наистина ли другите хора, другите родители, бяха свободни от това?"

А какво означава да си различен? Изказано е в творчески поток: "Да слушаш подигравателните смехове на другите деца и крясъците на строги учители Да те поглеждат отвисоко докато нямаш възможност да кажеш това, което искаш, да покажеш това, което можеш… Да се опитваш пряко сили да им бъдеш приятел, но да не си достатъчно добър за тях Докато дребните звуци и светлини те оглушават и ослепяват Да чувстваш физическа болка от някой… цвят Да се въртиш в кръг Да се клатиш напред-назад напред-назад докато ти се завие свят…" Настоящето се редува с епизоди от миналото, сякаш миналото е постоянно присъствие. Миналото е представено в сегашно време, а настоящето – в минало време.

Краят на книгата ни изненадва с напрегнато действие, при което Тео спасява Марти от опасна ситуация, благодарение на "странните" си дарби.

След историята на малчугана, авторката е провела и включила интервюта със специалисти в сферата на аутизма от различни държави и с възрастни хора с аутизъм. Книгата би била полезна на родители, учители, специалисти в сферата на аутизма и на всички, които искат да разберат "различните". Различните, които също имат нужда от приемане и любов.

Да благодарим на Фондация "Буквите" за издаването на тази книга, защото обществото ни има нужда да научи нещо повече за "различните" хора. Необходима е повече информация, за да бъдат "различните" разбрани и приети без предразсъдъци.

Нима не ни се е случвало и ние да се почувстваме неприети или неразбрани понякога?

 


2019-07-21 | Прочетена: 504