КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

„Перото на динозавъра“ от Сисел-Йо Гейсен

Разказвачи на книги

Светла Дамяновска | 2019-07-21


„Не знаех, че птиците са динозаври – изненада се Карен, дълго изучавайки един плакат, показващ еволюцията на перата в продължение на двеста милиони години. Ана се усмихна.

- Значи едно най-обикновено врабче също е динозавър, така ли? – поинтересува се Карен.

Ана кимна.

- Значи, когато в събота ядохме пилешко, всъщност сме се хранели с динозаври?“ – цитатът е от стр. 432. Заключението на героинята е твърде опростено, но това е най-сбитото и картинно твърдение по въпроса.

 „Перото на динозавъра“ е книга върху въпроса „Динозаври или не са съвременните птици?“. За обикновения читател, който не е специалист въпросът е леко изненадващ. Аз първосигнално бих отговорила  с „Да, птиците са наследници на динозаврите.“, поне дотолкова се простира общата ми култура в тази област. Природонаучните канали по телевизията, списанията, както и всички  останали медии ни захранват с богато илюстрирана информация и създават убежденията ни.

Но в научните среди въпросът „Динозаври или не са съвременните птици?“ все още няма еднозначен отговор.

Четейки книгата, извървявайки криволиците на криминалния сюжет, запознавайки се с причинно-следствените връзки, читателят проследява развитието на събития, в чиито зачатък е тази праисторическа дилема, но и още други праисторически причини като любов, омраза, ревност, съперничество, отмъщение и т.н. Разбира се, динозаврите не са основните герои в романа, но те са „обаятелни“ и въпросът какво е станало с тях също носи очарование.“ /стр.446/.

Книгата започва с представянето на главната героиня Ана-Бела, докторантка, на която в най-скоро време предстои защитата на дисертацията върху произхода на птиците и завършва 447 страници  по нататък с изречението „Най-сетне Ана стана биолог.“, след успешната защита на научния й труд. Романът започва със смъртта на научния ръководител на Ана Бела и завършва със смъртта на убиеца му, като и двете смърти са предизвикани от живи същества, които не са хора. В книгата умират още няколко човека и всеки един от тях има връзка с научния спор и е от научните  среди. Светът на теориите, подкрепяни или опровергавани от археологическите доказателства е сложен и опасен свят, в който трябва да съществуват и да се борят за оцеляване и маститите авторитетни учени и току-що проходилите в науката млади попълнения. Този свят е част от живота на героите и развивайки различните сюжетни нишки на книгата Сисел-Йо Гейсен ни рисува и картината на съвременното датско общество.

Обаче защо се случват всички тези трагични събития, някои от които случайни, други замислени и изпълнени с изобретателна жестокост? Нима произходът на птиците и различните гледни точки по въпроса са толкова важни?

Авторката отговаря на този въпрос на стр. 447: „Големите заглавия и сериозният отглас в медиите лесно оставят впечатлението, че става въпрос за важни събития. Жестоките конфликти между висококвалифицирани учени, естествено са чудесен материал, а според моите убеждения опозицията и до днес се възползва от това. Публичността води до медийно внимание, а медийното внимание – до икономическо спонсориране.“

Именно финансирането на научните проекти и несигурността в съвременния свят, в който все по-малко пари се харчат за сериозна наука и в който съществуването на катедрите в големите университети се преценява в зависимост от престижа и академичния авторитет на завеждащият е индиректната причина за съществуването на спора.

„Датският криминален роман на десетилетието“ пише на кървавочервената корица на книгата, издадена през 2012 г. от ИК „Персей“. Романът е носител на наградата „Роман на годината за 2008 г., преведен е на 15 езика и филмиран. Всичко това е заявка за стойностна книга с оригинални герои и завладяващ сюжет. Всичко това е знак за качество, но и причина за скептицизъм у читателя. Защото читателят не вярва на реклами. Читателят трябва да чете и да споделя собственото си мнение. Това направих току-що и аз.

                                                       

 


2019-07-21 | Прочетена: 73