„Любов, в която Аз съм Ти” по романа „Брулени хълмове” от Емили Бронте

Разказвачи на книги

Катерина Григорова | 2019-07-22


Има много любовни романи. Такива, в които любовта е представена като висша сила. Сила, която те грабва, изважда душата ти извън твоето тяло. После невидими херувими, нежно я пренасят над морета и океани. Окъпват я в слънчеви лъчи, докато през цялото това време душата ти слуша звуците, откъснати от небесната арфа. Пред нея е вечността.

            Такива, в които любовта е бойно поле. Смели и знатни рицари се сражават, за да спечелят сърцето на своята Дулсинея. Или обикновени, но безстрашни момци се борят с обществото, недоимъка и ежедневните трудности в името на любовта. Накрая се връщат победители.

            А има и „Брулени хълмове”. Не всичко е красиво. Има и болка, и несправедливост, тъга. Любовен роман с призрачна история. Тя не е нито странна, нито страшна. По-странното би било, ако я няма. Призрачният фон в романа прилича на було. Було, което прегръща читателят и героите в една обща душа.

Какво е любовта? Нетипичната мъглявина на „Брулени хълмове” забулва и този въпрос. Романът, не поддържа клишираната версия, че някъде там ще намерим нашата половинка. Половинката, която още преди да се родим е създадена за нас и ни чака.

В „Брулени хълмове” историята е нетипична и призрачна, а въздухът плътен. Героите са обекновени, но способността им да обичат-дълбока.

„...Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.”

Любовта е отвъд. Отвъд физическото, телесното, тленното. Любовта е в един свят, който сме създали или сме създадени от него.

Според „Брулени хълмове” няма невъзможна любов. Защото любовта не е възпрепятствана от понятия. И ако във физическия свят има граници, то душите могат да обичат безмерно. Независимо дали се намират в измерението на живота или смъртта-

И ако класическата представа за любовтта е идеята за „една душа в две тела”. То „Брулени хълмове” не е класическа любовна история. Защото в „Брулени хълмове” любовта няма материя. Няма понятия и граници. Там всичко е душа.

„...От каквото и да са направени душите ни, моята и неговата са едни и същи.”

Душа, която обгръща всичко в плътна и неясна мъгла. А, ние знаем, че в тази мъгла не сме сами. Може да не умираме заедно, но продължаваме да живеем.

            „Брулени хълмове” е книга, която се чете със сърцето. С цялото, защото хората не са половинки. И най-добре се чувстваме, когато сме себе си, но с някой друг.

 

Автор:


2019-07-22 | Прочетена: 122